БИЗНЕС & ТУРИЗЪМ


От нашите лозя по пътя на ракията

3 9159 23.03.2018
От нашите лозя по пътя на ракията

Поколения лозари пишат историята на уникалния вкус от Карнобат


Търсейки отговор как българската ракия извървя дългия път от избите на «Винпром Карнобат» до най-престижните изложения в Бордо, Брюксел и Лондон и какво накара най-големите познавачи в бранша да овенчаят отличното й качество със Златен медал, стигаме до карнобатското село Деветак. Там ни посреща бай Васил и както подобава, започваме ракиената история с «Имало едно време»

Старият майстор е обещал да ни разкаже за уникалния вкус, станал посланик на България пред света. И защото в Карнобат историята на успеха се пише от поколения лозари, днес заедно с него ще извървим пътя на ракията. «Но не коя да е ракия, а Карнобатска и не как и да е направена, а с майсторлък е правена през годините», започва разказа си той.



„От къде идва този уникален вкус ли? Ами от нашите лозя идва. От зарана взех двамата ми внука, че занаята да им предам и на чалъми да ги науча. Най-първо нагледахме масивите с Мискет и Димят при „Железния мост”, а сега слизаме от баира при „Двете лули”, където зрее Мускатът. В тези местности някога грозде са брали предците му, а днес най-младите момчета от рода се грижат за масивите, засадени от „Винпром Карнобат”.

„Ама то кой на кого акъл да дава? И двамата ми внука станаха агрономи, изучиха се по големия град, ама нали в нашите лозя им е хвърлен пъпа, та се върнаха. И ей ги на - големият вече го взеха във винпрома и сега се грижи за всичките масиви от Терзийския баир, през Огнен, та чак до Венец и Лозенец. И ми разправя как вземали проби от почвите, за да знаят къде кой сорт да засадят. За деветашкия Мускат избрали южния баир, че там каменистата почва най-добре събира топлината и му дава меден вкус, а слънцето като го огрее, го налива със златен цвят и чуден аромат. Пък аз на ума си викам – крушата не е паднала по-далеч от дървото”.



И се връща бай Васил в спомените си как още пра-прадядо му е гледал грозде по тези земи, а занаятът да вари ракия най-първо го е взел от баща си, защото „тоя адет не го ли откраднеш, майстор няма да станеш”. Затова разказваме историята за нашата Карнобатска ракия така, както се разказват приказките. Дълга е и често пъти е била противоречива. Също както в живота на човека има върхове, но има и спадове. От кога води началото си не знаем, но е било много отдавна - от преди поне два века. „Че може ли някой да каже откога хората пият ракия, особено по Карнобатския край?”, намига ни бай Васил. Ако историците и пътешествениците, преминали от тук са пропуснали да запишат нещо на хартия, то е било изобразено върху старинните стенописи и керамиката, съхранени зад стените на крепостта Маркели. Където и да копнеш в тоя благословен от Бога регион, излиза история, свързана с гроздето, ракията и виното. Хората от древни времена са знаели от кой сорт грозде каква напитка щестане. „И тъй, знаели са те”, разказва ни старият карнобатски майстор, че „От Муската става най-хубавата ракия. Сочна, ароматна, пивка - без мезе да я кусаш и после да бягат да се крият булките от тебе”.

Да ама то с ракията и търговията вървяла. „За килограм ракия един топ шаяк ще вземеш. А пък те от другите вилаети откъде Мускат да са виждали, че той има аромат на здравец, на индрише, на дива роза, на фини зелени треви с билки. И друг като него няма да намериш.... Но нали много хубаво не е на хубаво, почнали да се кахърят карнобатските майстори, че е много миризлива таз ракия, жените много лесно ни познават га сме я кусали и все се карат. Брей мислили, мислили, пък отишли при най стария майстор акъл да даде, че търговията да върви”, връща се в спомените си бай Васил и сипва по една Карнобатска.



Сукал старият майстор мустака, сукал и отсякъл: „Ще направим ракията от Муската, но ще сложим и от Димята и най накрая от Мискета, ще я двойно припечем и през дъбово буре ще я прекараме за да може хем да е пивка ама и аромата да е нежен, да гали небцето, пък и жените да могат я куса”. И думата му на две не станала.

- Ама как така - скочили карнобатските ракиджии - Как ще зарежем Муската?

 - Няма, рекъл майсторът. От Муската ракия ще направим за сватби и за кръщенета, че той замяна няма. Едната ще я кръстим „Карнобатска Гроздова”, а пък другата „Карнобатска Мускатова.”

И от тогаз определили, че Муската и Мискета от Терзийско ще берат, а пък Димята от Деветак ще бъде. Зарадвали се карнобатлиите, запретнали ръкави, набрали най доброто грозде и направили ракии за чудо и за приказ. Бурета от Странджа взели със сребърни кръстове вътре отлежавала ракията и станала една ракия - хем за делник хем за празник, хем и за жените, хем и за мъжете. Да се чудиш как да я хвалиш и да се комкаш с нея, та да ти стигне хем за търговия, хем и до следващата реколта да остане.


„Имало едно време, ама то сега това време можеш да го видиш във всеки магазин”, намигва ни бай Васил. «Карнобатска» вече е с нова, още по-атрактивна визия и покори сърцата на всички, за които уникалният вкус от Карнобат е символ на майсторство, класа и високо качество, устояло във времето. „Нашата Карнобатска е там и ни чака и за да си стоплим дома и душата с нея, и с жената блага приказка да си прикажете. Пък то знае ли се после”...
Препоръчай Сподели
Уважаеми читатели, разчитаме на Вашата подкрепа и съпричастност да продължим да правим журналистически разследвания.

Моля, подкрепете ни.
Donate now Visa Mastercard Visa-electron Maestro PayPal Epay
Ads / Реклама