Не спира пропагандната операция на турския президент Реджеп Тайип Ердоган. Основната й цел си остава войната с кюрдите и завземането на територии в Ирак и Сирия. Експанзията е наречена патриотично „Маслинова клонка“. През лятото на 2016 г. се казваше „Щитът на Ефрат“.
Промяна няма, има нови апетити на Анкара. Ердоган се нуждае от „мълчаливото съгласие“ на ЕС да се разправи с кюрдите. За да постигне това „мълчание“ заплашва с бежански потоп, който да залее Европа. И двете страни, участващи в сделката – ЕС и Турция, се нуждаят от преговори дори привидно „установяване на примирие“.
Сегашните преговори между Ердоган – Жан-Клод Юнкер и Доналд Туск във Варна много наподобяват „историческата среща“ между Турция и Иран за Сирия в руския курорт Сочи през ноември 2017 г. Посредник бе руският президент Владимир Путин. Изречени бяха помпозни фрази, „начертани“ бяха стратегически и исторически стратегии и планове. За съжаление нищо не се промени. Сирия остана врящ котел, а преговарящите смениха няколко пъти позициите си оттогава.
Какво се случва сега, когато Ердоган сяда във Варна да преговаря с ЕС?
Турски самолети бомбардират позиции на кюрдските въоръжени отряди. Но бомби падат и в населени места, падат върху училища и жилищни сгради. Операция „Маслинова клонка“ отдавна е опръскана с кръвта на невинни жертви.
Ердоган твърди, че непобедимата турска армия е нанесла тежки удари на 153 важни цели.
Кюрдските отряди (предимно YPG) опровергават и изброяват загинали турски войници и отблъснати подразделения.
Ердоган предпочита ЕС да си мълчи и за създадената от Анкара протурска „Сирийска национална армия“. Това не е „Свободната сирийска армия“, както някои смятат и която бе създадена от части, изпаднали от правителствената армия на Дамаск. Анкара създаде собствена структура от араби и сирийски тюркмени, на която плаща, за да воюва на нейна страна.
Срещу турската армия противостои солидна кюрдска групировка: добре въоръжени са над 10 000 бойци, тренирани в много битки и акции срещу ислямските терористи. Налице са и „фирмените“ женски подразделения, които защитават селища и квартали до последния човек.
Да не забравяме, че кюрдските части имат голяма подкрепа от САЩ. Оттам получават оръжие, боеприпаси, но и хуманитарна помощ. Притежават дори противотанкови комплекси АТ-4. Това ужасно дразни Анкара и Ердоган. Във Варна турският президент ще се опита да вбие клин между ЕС и Вашингтон. Ще спрем бежанците по пътя им към Европа, но и вие намерете начин да убедите американците да не се месят в нашите действия в Сирия и срещу кюрдите. Това е едно от главните послания и условия. Другото е: Дайте ни обещаните 3 млр евро и подпишете за още толкова, а ние ще държим бежанците при нас.
Странно защо не се споменава Русия, но тя също би трябвало да е предмет на разговорите. Руски военни части бяха принудени да напуснат своите зони на „покритие“ в Сирия като Тел Рифат и Африн. Москва предупреди Анкара, че ако пострада и един руски войник, турската армия ще има проблем. За всеки случай руски части се преместиха в Тел Аджар. Турците са внимателни. Ердоган може да е ястреб, но едва ли иска срещу него да са и САЩ, и Русия… Кюрдски командири обаче твърдят, че на много места руснаците подкрепят агресията на частите на Анкара.
Но да се върнем към бежанците и заплахите, че могат да тръгнат към сърцето на Европа.
Данните на Анкара сочат, че бежанците в Турция са 3,208 млн души. 511 хиляди от тях са в района на Истанбул. Край град Шанлиурфа са 445 хиляди. Върховният комисариат на ООН за бежанците посочи преди месец, че в Турция се намират около 45% от сирийските бежанци.
Сметките на властите в Турция спрямо тези бежанци обаче далеч не са хуманни. Неназованата тайна цел на операция „Маслинова клонка“ е голяма част от кюрдите да бъдат изтласкани и избити от местата, където сега живеят. Тяхното място ще се заеме от част от тези бежанци. Много от тях са хора с образование, работливи и… уплашени. Бежанците са ценна разменна монета за Анкара.
Дали ръководителите на ЕС знаят това? Знаят. Най-малко имат информация от американските служби и командни центрове в Сирия и Ирак. Въпросът е какъв подход ще предложат Юнкер и Туск. Едната възможност е Брюксел да продължи да си „затваря очите“ за турската агресия срещу кюрдите. Също и за арестите и гоненията срещу противници на Ердоган в Турция. Тогава ще се подпишат удобни за политиците съглашения, които ще обрекат милиони воюващи за своя живот и свобода хора. Ще се окаже, че такава е главната идея на срещата във Варна. Самият факт, че тя бе подготвена набързо, без предварителни проучвания и анализи, показва, че се търси повърхностен ефект. Търси се международно признание, за да укрепи своята власт върхът в Брюксел. Още повече, че не е ясно дали членките на ЕС са съгласни с това, което ще договарят Юнкер и Туск.
Ердоган държи на своето, той е агресивен, има пълната подкрепа на своите министри, армията и тайните служби, което го прави най-силният човек в региона през последните години. Той може да си позволи словесни волности с припомняния на османското величие отпреди векове и проектирането му в съвремието. Гърция и Кипър реагират остро, но една България, например, която е била близо 500 години част от османските територии, мълчи. София, в лицето на премиера Бойко Борисов, продължава политиката на „дългосрочно и близко приятелство“ с Анкара. Какви са техните мотиви е трудно да се отгатне, но би трябвало да се знае, че Турция никога не е практикувала „дългосрочно приятелство“ в своята дипломация. Нападки и предварително изчислени „отстъпки“ са нейна традиционна дипломатическа практика. „България е била наша и пак ще бъде наша“ е рефрен, който се припомня периодично. Целта е в София да свикнат с него и да започнат да не забелязват опасностите. А те не са задължително военни. Отслабването на специалните служби и армията на България са част от стратегията за Балканите и Анкара може да се похвали с успех в това отношение. Ако София не забелязва това – толкова по-зле за нея.
Срещата във Варна е шанс и за българската страна. Няма обаче много знаци, че София ще се възползва рационално. Не само заради слаба дипломатическа състоятелност (възможности), а и заради предоверяване.
Какво ще измъкне Европа? Най-вероятно съглашение за пред партньорите и отлагане на сериозния разговор за ислямизирането на Южния фланг на НАТО. За безпокойството на САЩ и Германия, че това ще се задълбочи има много аргументи. Няма да стане дума и за Западните Балкани, където Турция, а не Русия, Европа и САЩ имат доминиращо влияние. Ислямската ос отдавна е факт. Сблъсъците в Македония на етническа основа са налице. Незарастналите рани в Босна, Сърбия и Косово – също. Прибързани са аплодисментите за някаква стабилност и вероятно скорошно приемане на страните от Западните Балкани в ЕС. Засега това е утопия. Докато присъствието на Анкара в някои от тези страни е факт. Осезателно присъствие.
Варна може да се превърне в „турска люлка“. Когато има полза Анкара ще привлича люлката към себе си, а когато нещо не й харесва, ще го праща към Брюксел. Това е обичаен подход на турската дипломация. Прибавете към него и агресивния подход. Става дума за открити заплахи, които могат да бъдат снижавани срещу определени условия. Днес разменна монета са бежанците. Утре може да бъде… България. Или части от нея. Или Гърция и Кипър. Турция създава проблеми, които след това „се съгласява“ да „разреши“. Който сяда да преговаря с Ердоган трябва да има поне няколко съмнения, които да не изговаря, но за които да следи.
Варненската мисия може да се окаже полезна, но много по-вероятно е да сме готови за неприятни изненади. Те ще се проявят след прегръдките и щедрите обещания.
Халит Йълдъръм, журналист
