Случката на летище София и пропускането на пътници без проверка показва едно нещо-институционален разпад на МВР. Виждаме, че на политическо ниво се декларира готовност за Шенген, но всъщност демонстрираме изключително сериозни пробойни. Това каза пред Фрог нюз ген. Валери Григоров, бивш шеф на гранична полиция.
За мен е интересно да направя анализ на кадровия ресурс, който ни показа на практика сериозна организационна слабост на работа. Началникът на дирекция „Аеорогари ” Милен Пенев, в рамките на изключителната си близост с директора на гранична полиция Захарин Пенов, за около 1, 5 години се разви от началник група до зам.-директор на главна дирекция „Гранична полиция”. Това е доказателство за слаб опит и слаба квалификация. След шума, който се вдигна около догорите за превоз на нелегални мигранти, той беше по-скоро преместен. Към него реално не беше взето отношение по дисциплинарен ред. Йотко Андреев беше подписал от името на директора догорите за превоз. Милен Пенев пък го преместиха на „Аерогари”, като така го съхраниха.
Другият „герой” Явор Русинов, който е началник на граничния полицейски участък на Аерогара София, е известен с това, че във времето, когато бях директор, го предложих за уволнение. Причината беше, че в неговата смяна извеждаха организирано лица с наложени забрани за напускане на страната. Впоследствие съдът го възстанови на работа. И ето- виждаме, че сега успешно се е издигнал по йерархията нагоре, стигайки до началник граничен полицейски участък. Това доказва, че в гранична полиция не се работи с кадрите. Явор Русинов е син на ген. Русинов, всички знаем кой е той. Предполагам, че това е аргумент Явор да продължава да работи в гранична полиция.
Началникът на смяна Александрина Христова, която е била на смяна когато е преминал самолета, също е известна фигура. Безспорно има симпатична външност, както и много тесни контакти с хора от политическите среди. Знае се, че те я подкрепят безрезервно.
Няма нищо случайно в това, че се случва подобен хаос. Като директор на гранична полиция 6 месеца анализирах роднинските и приятелските връзки до 4-та степен. Убедих се, че в гранична полиция трябва да се действа твърдо и безкомпромисно по отношение на всеки един служител. Всеки разчита, че дори да сгреши непоправимо, пак ще успее да се спаси именно заради връзките, които има. Ако те не разчитаха на подкрепа отвън или на политическо ниво, щяха да си бъдат по местата и да бъдат по-взискателни един към друг.
