”Нашият въпрос с тракийските бежанци съвсем не е толкова локален - той в крайна сметка засяга един универсален човешки проблем. От друга страна защо трябва да говорим само за обезщетения - голяма част от тези тракийски бежанци имат документи и някои от тях са останали още от времето на техните деди.
Защо да не се върнат имотите на нашите бежанци? Защо Турция и изключва автоматично въпроса за връщането на имотите? Това е от самото начало на българо-турския диалог на тази тема, който продължава вече повече от 100 години и винаги се отлага, винаги не му е дошло времето". Този коментар направи в ефира на "Хоризонт" историкът проф. Пламен Павлов, като допълни, че темата за обезщетенията на българските бежанци от Турция трудно би могла да бъде част от дневния ред на срещата ЕС-Турция, която се провежда във Варна, но въпросът не трябва да бъде заобикалян от нашата дипломация и трябва да бъде поставен в европейски контекст:
"Разбира се, едва ли във формата на тази среща, която наистина е Европейски съюз - Турция може да бъде поставен такъв на пръв поглед частен проблем, но той не бива да бъде отлагам безкрайно и трябва да бъде вкаран общо взето в европейския списък с проблеми за решаване между Европейския съюз и Турция", изтъкна проф. Павлов:
"След като Турция обява, поне декларира интерес, че иска да влезе някой ден в Европейския съюз, какво пречи българските граждани, които са потомци на хора, които имат собственост в Булгаркьой, в Яна, в огромен брой селища да си върнат тази собственост. Това примерно е изключвано в предишните години - даже в самото начало на диалога, който през годините бе протакан, отлаган, обвързван с други неща се казва, че гражданите могат да си върнат градските, имоти но хората по селата не могат да си върнат имотите. Такъв подход не само не е европейски, той въобще противоречи на правния мир", беше категоричен Пламен Павлов, който подчерта още, че въпросът за имотите на тракийските бежанци не бива да се използва като политически коз от различни партии.
