Това пита от публичната си стена във Фейсбук бившият председател на ДСБ Радан Кънев по повод срещата във Варна. Заглавието е на редакцията.
Рано е за подробен анализ. А и среща без ясни цели трудно може да бъде успех или провал...
На пръв поглед, всеки получи своето. ЕС - продължаване на мигрантската сделка (практически отдавна ясно); Ердоган - свободата да прави каквото си иска в Турция и Сирия; Европейските национални правителства - спокойствие, че Турция е все така безкрайно далеч от членство в Съюза; Борисов - телевизионна слава и добри отношения с “Тайпи” (които са явно Много важни).
Губи този, който не е на трапезата.
В случая Гърция (стратегически), Кипър (по-непосредствено) и кюрдите в Сирия (съвсем актуално) имат своите основания да се притесняват от "Мюнхенския" тон на Юнкер.
Остава отворен въпросът дали тази инициатива няма трайно да охлади отношенията между София и Атина. Дано не стане така, защото - по много причини - в обозримо бъдеще са далеч по-важни от тези с Анкара.
Дали Борисов е прав, че страните "отново са на масата на преговорите", ще се види. Не изглежда баш така. Но пък всички ние научихме за Доналд, "Тайпи" и дузпите...
