Предприетите мерки от страна на Великобритания спрямо Русия, като че ли трябваше да бъдат по-скоро символни, отколкото значителни. Например, Лондон можеше да оттегли визите на оперативно-интересни лица с руско гражданство. Или да „замрази“ активите на руското правителство в Обединеното Кралство (текущото британско законодателство е достатъчно и го позволява).
Това коментира пред Фрог нюз политологът Мартин Табаков по повод разразилия се скандал с бившия руски агент Сергей Скрипал и неговата дъщеря Юлия.
Да постави въпроса за участието на руската федерация в платежната система SWIFT. Вместо това – освен изгонените 23-ма руски дипломати – кралското семейство и членовете на британското правителство няма да посетят Световното първенство по футбол в Русия. Т.е. Териза Мей каза „хоп“, но не скочи на Владимир Путин. Наистина ли очакваме, че на този фон, България, която има видимо по-скромен ресурс, ще направи нещо рисково по този казус? Бих искал да кажа, че би било политически смело, но по-скоро като че ли ще е политически глупаво.
Въпреки това, свикването на българския посланик от Москва за консултации е закономерен акт. Чрез него премиерът Борисов иска да удовлетвори Брюксел, без да рискува отношенията с Москва.
Табаков коментира и срещата на Борисов и Ердоган във Варна: „Получи се като среща с тъщата – ангажимент без ентусиазъм, в който важното не е да постигнете разбирателство, а да не се изпокарате. Възпитанието взема връх пред честността, а споделеният интерес изисква това, което мислите, да не го казвате на глас.
Самият Ердоган имаше нужда от подобна среща. Тъй като Турция е разположена между християнския и ислямския свят – това са съответно и двата основни вектора, в които се реализира външната й политика. Но виждаме, че в сунитския й вектор Анкара среща редица затруднения: Египет, с подкрепата на Русия, и Саудитска Арабия, с подкрепата на САЩ, сглобяват една все по-очевидна анти-турска коалиция в Близкия изток. На този фон, Турция остава само с подкрепата на Катар и Азербайджан (може да прибавим условно и Судан). Следователно ислямското направление на турската външна политика е силно усложнено, да не кажем компрометирано.
На този фон, Анкара не може да си позволява по-нататъшно влошаване на отношенията си с другия си вектор на външно-политическа активност – християнския свят, в лицето на Европа и ЕС (особено на фона на сложните отношения между САЩ и Турция). Това би означавало Турция да се сблъсква с недоверие и антагонизъм и от двете си страни, а няма държава, която да си позволи подобен лукс. Особено пък Анкара, която е разположена между този цивилизационен разлом".
На въпрос как трябва да се тълкува поканата на Ердоган: „Елате, заедно да работим в Сирия, Ирак, Палестина, Ерусалим, Йемен и Афганистан", политологът отговори: „Всяка една от тези държави е референция за конкретна политика. Много от тях обаче може да обобщим под формата на борба с тероризма, покана за което отправи турският президент на форума в България. Но всъщност дори и в нещо основно и споделено като борбата с тероризма са налични немалко различия между ЕС и Турция. Брюксел не приема обезателната дефиниция на тероризма, която Анкара предлага. Последната слага знак на равенство между ДАЕШ, гюленистите, различни кюрдски формирования и просто политическите опоненти на турския президент в страната. Но ЕС не може да приеме, че джихадистът от ДАЕШ и политическия опонент от кюрдската Демократична партия на народите (например) са едно и също нещо”.
