Мнозинството в Народното събрание отхвърли законопроекта на БСП за студентското кредитиране, който предвиждаше намаляване на лихвата по студентските кредити от 7 на 3,5 процента и разширяване на обхвата на кредитиране на студенти и докторанти в задочна, дистанционна и вечерна форма.
„Според програмата за управление на кабинета „Борисов-3“, като основен приоритет е изведено образованието и по-конкретно – висшето образование. Основен инструмент за гарантиране на достъпа на младите хора до качествено висше образование е Законът за кредитирането на студенти и докторанти. Въпреки променената обществена и икономическа ситуация, законът не е актуализиран от приемането му през 2008 година.” Това заяви народният представител от ПГ на „БСП за България” Лало Кирилов.
Той обясни, че основният проблем в сега действащия закон е, че дава възможност на кредиторите да отпускат средства срещу лихви, далеч над пазарните, въпреки че държавата гарантира пълния размер на заемите. „След анализ на европейските практики при такъв вид кредити и лихвените нива по други продукти, предлагани от банките, опериращи на българския пазар, ние предлагаме промяна, според която максималният разрешен лихвен процент да бъде намален от 7 на 3,50 процентни пункта. С това ще направим този вид кредитиране по-достъпно и атрактивно за младите хора- с цел да получат адекватно образование и перспективи в България, а не ежедневно да напускат родината.
Кирилов уточни, че според анализ на данните за периода от 2010 до 2015 г, при стартирането на системата за кредитиране от общо 27 банки, опериращи на българския пазар, само 4 предлагат този продукт. „За 5-те години, общият брой на отпуснатите кредити е 17 928, от които за заплащане на такси за обучение – 17 628 и само 300 за издръжка, като общият размер на получените кредити е 114,631 милиона лева”, добави той.
„Има законова разпоредба, която ограничава обхвата на лицата, които могат да получат кредитиране, а именно - само за лица в редовна форма на обучение. Ние, вносителите на Закона, не смятаме, че учещите в други форми на обучение трябва да бъдат дискриминирани поради факта, че нямат достатъчно средства и свободно време и съчетават обучението с работата. Затова предлагаме да се заличат думите „в редовна форма“ и „в редовна форма на обучение”, каза още Кирилов.
