Апатия и униние втора година властват в ДАБ (Държавната агенция за бежанците). Уморена и изгубила интерес към работата, председателката на агенцията Петя Първанова е отдала на откуп оперативната дейност, с която се занимават самозванци и самодейци.
Служители и представители на НПО споделят очевидната некомпетентност на решението лицата, търсещи закрила, да бъдат хранени на кетъринг. За изграждането и оборудването на модерни кухни в центровете на агенцията бяха изразходвани десетки хиляди евро от средствата на ВКБООН (Върховния комисариат на ООН за бежанците). През последните 3-4 години бяха назначени десетки кухненски работници, които се обучиха и започнаха да готвят вкусна храна. Така твърдят мнозина бежанци. Сега качественото кухненско обзавеждане ще бъде описано и заключено, докато остарее и бъде продадено на безценица.
„През деня неуморно изграждам,
през нощта без пощада руша...”,
бе написал големият наш поет Димчо Дебелянов, роден на 28 март. Преди сто години е усетил духа на българина, който все бърза да събори построеното с неистов труд, преди още да е ожънал плодовете му.
През януари бяха подготвени и подписани годишните оценки на служителите в ДАБ. За кой ли път активните и творчески мислещи хора са ощетени за сметка на послушните тарикати, които морни вода никога не са пили. Затова пък заплатите им са по-високи от заплащането на колегите.
Корупцията при даването на статути остава. Търсещи закрила сирийци признават, че дават в плик от няколко стотин до хиляди евро, за да се доберат до бленуваните документи. Преди 4 години тази порочна система бе снижена до минимум, но от две години насам се завръща като чумна епидемия. Странно как лица без биография и без документи получават статут, а будни граждани с позиция и с дейно участие в политическите процеси срещат отказ след отказ.
За да прикрие очевидната си некомпетентност, ръководството на агенцията се барикадира зад бумащина, бюрократични врътки и безсмислен труд. Увеличава се броят на справки и справчици за всяко действие на служителите. Като в казарма е усилен пропускателният режим, нарастват забележките и наказанията за минимално закъснение при идване на работа. Как служителят уплътнява работния си ден не е толкова важно. Важното е сутрин да пресече финалната линия преди 8.30 ч.
Приложено е и ноу-хау, взето от МВР: ротационен принцип на работа. Което може би е било полезно в МВР, но при бежанци и търсещи закрила не е изпробвано и засега носи негативни резултати. Ала дава простор за нови рационализации на слагачи, нагаждачи и мързелуващи „реформатори”.
С две думи, хубава работа, ама гербаджийска.
Дългогодишен служител, подал молба за напускане, изпъшка: „Човек се разболява от некомпетентни началници и безмислени заповеди. Явно не бежанците имат нужда от психологическа помощ...”
Инж. Тихомир КРАВЧЕВ
