Последният роман на Нобеловия лауреат за литература Габриел Гарсия Маркес "Спомени за моите тъжни проститутки" ще бъде екранизиран в Мексико.
Филмът, съвместна продукция на Испания, Мексико и Дания ще бъде заснет с финансовата подкрепа на международния медиен холдинг Телевизия. Снимките започват през месец октомври в град Пуебла, на 120 км от столицата Мексико. Режисьор на екранизацията е датчанинът Хенинг Карлсен, известен като постановчик и сценарист на филма "Глад". Сценарият е дело френския писател и драматург Жан-Клод Кариер. Последният роман на Маркес "Спомени за моите тъжни проститутки" излиза на книжния пазар през 2004 г.
В световната история на киното вече има три успешни екранизации по книги на известния писател и те са: “Хроника на една предизвестена смърт" (1987), „Няма кой да пише на полковника“(1999), "Любов по време на холера" (2007).
Габриел Хосе Гарсия Маркес (Gabriel José García Márquez) е колумбийски писател, журналист, издател и общественик. Маркес често е сочен за най-известния представител на магическия реализъм, елементи от който се откриват в голяма част от произведенията му.
Роден в Аракатака, Колумбия, той прекарва по-голямата част от живота си в Европа и Мексико, където живее и днес.
Гарсия Маркес започва кариерата си като репортер в колумбийския всекидневник „Ел Еспектадор“ (El Espectador). Първата му голяма творба е „Разказ за едно крушение“, създадена през 1955 г. Това е историята на едно корабокрушение, сведенията за което са разкрасени от правителството. В резултат на това Гарсия Маркес е пратен като кореспондент в чужбина -оставането му в Колумбия става рисковано.
Често в произведенията си Маркес съчетава едновременно художествени и документални елементи – такава е повестта „Хроника на една предизвестена смърт“ (1981, създадена по вестникарска хроника), романът „Любов по време на холера“ (1985, по спомени на бабата и дядото на автора) и т.н.
Най-известният роман на Гарсия Маркес, „Сто години самота“ (1967), е продаден в над десет милиона копия. Той представя живота на митичното южноамериканско село Макондо ( което се появява и в други съчинения на автора). За него получава наградата „Ромуло Галегос“ през 1972 година. През 1982 г. Гарсия Маркес е удостоен и с Нобелова награда за литература за цялостно творчество.
Габриел Гарсия Маркес е известен с приятелството си с кубинския диктатор Фидел Кастро, често е изразявал симпатия към някои латиноамерикански революционни групи, особено през 60-те и 70-те години. Въпреки това той е критичен към положението в собствената си страна и никога не е подкрепял публично партизанските групи там.
