Все още няма име, около което Гърция и Македония да се обединят за новото наименование на съседката ни. Това е равносметката след вчерашната среща във Виена. Дори двете страни стигнали до по-сериозни въпроси, които ще се обсъждат.
След вчерашните разговори с гръцкия външен министър Никос Кодзияс и посредника от ООН Матю Нимиц по спора за името на Македония, македонският външен министър Никола Димитров написа в Туитър, че преговорите са в деликатна фаза и спекулациите по въпроса са вредни.
Гърция опроверга и това, че Македония е готова да направи промени в Конституцията, както писаха някои гръцки медии.
"И от наша страна, и от тяхна страна имаме много какво да мислим и да преценяваме. Работихме по логиката кое е това, което е най-важното за и едната,и за другата страна и дали можем с компромиса, към който се движим, да покрием двете неща. Въпреки това не е чудно, че колкото открито и конкретно да вървим към решение, така и трудностите излизат все повече наяве ", заяви ръководителят на македонската дипломация.
За Гърция името е част от собственото й културно наследство, източник на гордост, тъй като е име на древна провинция, която е била сърцевината на империята на Александър Велики преди повече от 2000 години. Македония провъзгласява своята независимост от Югославия през 1991 г., но международното й признание веднага се блокира от Гърция заради името.
Освен че Атина твърди, че то е част от нейното наследство, Гърция също има провинция, граничеща с новата държава, която има същото име и страхове, че Скопие може да крие териториални амбиции.
През 1992 г. повече от един милион гърци участваха в митинг в северния град Солун, който навремето е бил най-важният град на древна Македония, за да обявят „Македония е гръцка“.
Най-накрая през 1993 г. страната успя да се присъедини към ООН, чак след като прие временното име – Бивша югославска република Македония (БЮРМ).
През 1994 г. Гърция се стреми да постигне икономическо ембарго срещу Македония, включително да не й позволи да използва пристанището в Солун, нейния основен търговски пункт.
Гърция също така поиска Македония да отстрани от флага си звездата на Вергина, което според Атина е древногръцки символ, както и някои текстове от нейната конституция.
През септември 1995 г. съседите подписват в Ню Йорк споразумение, което отваря пътя за нормализиране на техните търговски и политически връзки, но остава спорът за името.
Следващия месец те откриват офиси за връзка в съответните им столици и новото знаме на Македония – след като събудилата противоречие звезда е променена - се издига за пръв път в Обединените нации.
Македония стана кандидат за членство в Европейския съюз през 2005 г., но Гърция блокира началото на преговорите, което трябва да бъде одобрено единодушно.
През 2008 г. Македония се представя като кандидат за членство във военния алианс НАТО под временното име, но отново се среща с гръцкото вето.
Връзките потънаха с издигането в Скопие през 2011 г. на огромна статуя на Александър Велики. Атина вижда това като опит да бъде присвоен един от нейните най-големи военни герои.
Скоро след избирането му през юни 2017 г. македонският премиер Зоран Заев обещава нов тласък за уреждане на спора и подновяване на стремежа за членство в ЕС и НАТО.
Десетки хиляди хора обаче демонстрират в Солун по-късно този месец, за да настояват, че "Македония е гръцка и това не подлежи на договаряне".
Заев обявява, че страната му ще отстрани името на Александър Велики от основното си международно летище и ключова магистрала. В началото на февруари той каза, че Македония ще включва и географско обозначение в бъдещото си име.
Предложенията, които се въртят в общественото пространство, включват Горна Македония, Северна Македония, Вардарска Македония и Македония – Скопие.
