Управляващите вкупом се опитват да ни откачат от Запада – и съответно да ни прикачат към Русия – в най-неудачния възможен момент. Това заяви политологът Евгений Дайнов по повод решението на Съвета за сигурност към МС по случая ”Скрипал”.
Българското правителство оповести, че подкрепя Великобритания, но няма да гони руски дипломати.
Това е сегашният момент, в който, след дълго разсейване, общността на демократичните и развитите страни предприема действия за собствената си защита от външна агресия. Да припомня малко история. Западните демокрации по природа не са агресивни. Никога две такива страни не са воювали помежду си. Техните управници са под контрола на населението и работят за едно – същото това население да живее все по-добре всяка изминала година. Това прави западните демокрации уникално мудни, когато около тях някой, който по нищо не прилича на тях, започне агресивни действия.
До последната възможна секунда – дори след последната възможна секунда – западните лидери не се мобилизират за отпор. Надяват се нещата да се разминат, за да не натоварват своите граждани с допълнителните грижи по самоотбрана, заявява още Дайнов за Dir.bg.
Ето каk още той коментира проблема:
"Нарастващата агресия на Русия е добра илюстрация. През 2008 година руски войски нападнаха Грузия и поеха покровителство върху два отцепили се грузински региона, Абхазия и Южна Осетия. Западът шумно преглътна и – нищо. Няколко години по-късно руски войски взеха Крим от Украйна. Руски подразделения подкрепиха украински сепаратисти, чиято цел бе да отцепят от Украйна – и прехвърлят към Русия – териториален пояс, който да съедини Донбас, през Мариупол, с Крим; и, впоследствие, да погълне Одеса. Руската армия трябваше да излезе на румънската граница, лишавайки Украйна от достъп до море. Западът този път доста се разшумя. Но руският план пропадна не заради този шум, а заради напълно неочаквания героизъм на жителите на Мариупол, които опасаха града си със защитни съоръжения и ясно заявиха, че ще се отбраняват сграда по сграда, ако бъдат нападнати. Последва опит за преврат в Одеса, не успял – отново – не заради някакъв отпор от страна на Запада, а заради нежеланието на населението да живее под брезентовия ботуш на руските войници. Не след дълго руските служби почти успяха да направят преврат в Черна гора. И там черногорците се оправиха сами, докато Западът се чудеше, как да гледа в друга посока.
Всеки историк ще ви напомни, че точно това бе поведението на западните демокрации по повод агресивните действия на Мусолини и на Хитлер през 1930-те години. Западът се разяри едва тогава, когато Хитлер, вече погълнал няколко държави, нападна Полша. Този път Западът, провокиран по аналогичен начин от Владимир Путин, се разяри преди да се е стигнало до голяма война.
Все пак се стигна до нападение с военни средства – отравянето на бившия руски агент Скрипал и дъщеря му Юлия. Това нападение бе проведено с бойно отровно вещество (БОВ) на територията на водеща западна държава, Великобритания. БОВ е военен инструмент и се прилага (макар по принцип да е забранен) от армии по време на война. След като си дадоха сметка, че са нападнати с военни средства, западните демокрации се разяриха. „Хайде стига толкова!” – заваляха репликите на западни лидери, европейски и американски. Войната, обикаляща покрай Запада от години, беше влезнала вътре в него. И всяка отделна държава си направи ясната сметка: днес жертви са англичаните – утре може да сме ние.
Разяряването на западните демокрации обяснява напълно безпрецедентното масово изгонване на руски дипломати и шпиони от САЩ и от страните на Европейския съюз. Западът най-сетне реши да се отбранява, преди да се е стигнало до голяма война. Може би се сетиха, че миналия път, когато проспаха всички провокации и се стигна до голяма война, накрая сметката показа 60 милиона трупа и разрушена Европа.
Преживяваме един от онези редки моменти в историята, които променят всичко. Нещата, които са били възможни преди него, вече не са възможни. И неща, невъзможни дотогава, стават възможни.
В такива моменти всеки избира, на коя страна да застане. От този избор зависи неговото бъдеще за десетилетия или за поколения напред. Изборът, който в момента се опитват да направят българските държавни мъже и жени, ще предопредели съдбата на България за много време напред. А този избор е гибелен. В момента, в който западният свят се мобилизира за самоотбрана, нашите предводители се опитват да ни подредят до Русия. Нямало да гонят никакви руски дипломати, защото нямали били информация. Е, браво... Тридесетина държави, наши съюзници в НАТО и ЕС, имат информация. Само нашите нямат.
А когато идната седмица пристигне информацията от лабораториите на различните международни организации, занимаващи се с химическа война – и тогава ли няма да имат информация? Липсата на информация няма никакво отношение към поведението на политици в такива случаи. В такива случаи те вземат политически решения, избирайки между различни политики – т.е. между различни варианти на бъдещето. Истински тревожно е плътното обединение между премиера, президента и лидера на опозиционната БСП около избора да обърнем гръб на нашите западни съюзници, за да се подредим до Русия. Още по-тревожни са почти бащинските поздравления, които те получават от руското посолство.
Не в липсата на информация, разбира се, е „заровено кучето”, както казваше навремето руският болшевишки главатар Ленин. Къде е заровено кучето – това можем да разберем от изказванията както на Бойко Борисов, така и на Корнелия Нинова от последните две денонощия. И двамата искат България да стане... „мост” (Нинова) или „посредник” (Борисов) между Европа и Русия. Чакайте малко... Цялото това съобщение е потопено в пропагандна лъжа. По „мостове” лесно минават, гърмейки с ботушите си, военни подразделения. За посредничество пък изобщо не може да става въпрос. Как така България ще е посредник между Европа (и, предполага се, САЩ, които изгониха най-много руски лица) – след като същата тази България е член както на ЕС, така и на НАТО? Посредник може да бъде само някой, който е външен както на Запада, така и на Русия. Ние сме вътрешни на Запада, част от всички негови международни структури и институции. Нашите закони са уеднаквени със „западните”. Нашите деца живеят на Запад и нашата икономика е напълно обвързана със западните.
Намерението на нашите държавни предводители е повече от ясно: да се използва разколът между Запада и Русия, за да бъде България опозорена пред своите съюзници така, щото да й остане единствено Русия като съюзник. Това е намерението както на управляващата партия, имаща в заглавието си „европейско”, така и на опозиционната БСП, която е член на Партията на европейските социалисти. За да е по-сигурно това развитие на нещата, българската армия е оставена без бойна авиация, която е връчена на... Русия за ремонт и поддръжка. При положение, че в американските санкции срещу авиационната руска фирма МиГ ясно е казано: всеки, който си има работа с МиГ, може да се окаже в режим на санкции. За да си държим бойните самолети в Русия сме готови да поемем санкции, налагани ни от главния ни днес глобален съюзник и гарант на нашата независимост, САЩ.
Става ли ясна картинката? Не за пръв път български държавници действат така, все едно прилагат на дело разпоредбите в Наказателния кодекс, събрани в главата „Държавна измяна”. Днес, когато Западът се е мобилизира за отбрана срещу руската агресия, подобно поведение е бременно с истинска, реална държавна измяна. Западните страни – нашите съюзници от над десетилетие – рядко се мобилизират и разяряват едновременно. В момента са. А когато са – не прощават предателства. А пък е ясно, че както от предателствата, така и от тяхното не-прощаване страдат обикновените хора. Накрая сметката отново ще платим ние. Каква беше онази българска басня за стоте тояги, торбата сол и онова другото нещо? "
