Държавна агенция „Разузнаване“ (ДАР) е осъдена да плати близо 15 хил. лв. на бившия си шеф ген. Кирчо Киров, съобщи lex.bg. Решението е на Софийски градски съд и не е окончателно.
Киров вече спечели на първа инстанция срещу структурата, която ръководеше. Делото бе заведено преди четири години. То е заради неизплатени обезщетения при пенсионирането му. ДАР бе осъдена да плати 14 605 лв., което е част от дължимото му и неизплатено обезщетение заради неспазен срок на предизвестие при освобождаването му. Киров вече е получил 20 заплати при напускане, което при брутно възнаграждение от 3310 лв. е над 66 000 лв. Отделно той е взел и над 66 000 лв. за неизползван платен отпуск, тъй като е натрупал 419 дни.
Сега търси още 6 заплати, които пък му се полагат за неспазено предизвестие. Те не са му изплатени, тъй като от разузнаването са прихванали по-голямата част от сумата. Като основание за това от агенцията изтъкват констатации след одит на Сметната платата за 2011 г. Той е установил, че през тази година, като директор на НРС, Киров е допуснал неправомерно да се харчат пари за самолетни билети „бизнес класа“ за служебни командировки. Според Сметната палата това е ощетило службата с 14 605 лв. Затова от разузнаването са прихванали тази сума от общо дължимите 17 878 лв. на Киров за неспазено предизвестие и му платили само 3 273 лв.
По време на делото от ДАР твърдят, че всъщност в случая на Кирчо Киров няма как да става дума за неспазено предизвестие, тъй като шефът на разузнаването се освобождава по специална процедура – с акт на премиера и с указа на президента.
Софийският градски съд не споделя тази теза и заявява, че противно на твърдението във възивната жалба на ДАР, в случая е приложима нормата на чл.168 Закона за отбраната и въоръжените сили на Република България, действала към 2012 г. Според нея „страната, която има право да прекрати договора за военна служба с предизвестие, може да го прекрати и преди да изтече срокът на предизвестието, като дължи на другата страна обезщетение в размер на брутното месечно възнаграждение за неспазения срок на предизвестието.“
СГС се съгласява с изводите на предходната инстанция, че НРС не е имала право да прихваща сумата, тъй като причинените вреди не са доказани по съдебен ред.
Решението на градския съд не е окончателно и може да бъде обжалвано пред Върховния касационен съд.
Срещу бившия шеф на НРС има 3 висящи дела. Две от тях са във военните съдилища и са свързани с присвояване на общо 10 милиона лева от службата. През януари Софийският военен съд осъди Киров на 15 години затвор за присвоени от разузнаването над 5,1 млн. лева в евро и долари. Подсъдим с него по това дело е бившият му подчинен Димитър Лидарев, който е направил пълни самопризнания. Другото дело срещу Киров е пак за присвоени 5 млн. лева и по него беше осъден на две инстанции на 10 години затвор. Върховният касационен съд върна делото за ново разглеждане на втората инстанция за допуснати нарушения, която го е обявила за решаване отново.
През февруари Кирчо Киров беше осъден условно на 2 години затвор за разгласена държавна тайна от Софийския градски съд (СГС). По това дело бившият шеф на разузнаването е обвинен за негово изказване пред „Нова телевизия“ през 2014 г. Става дума за известния случай с освобождаването на шофьора на камион Живко Русев, който през 2008 г. е бил арестуван в Иран, тъй като в камиона му са били открити 130 кг. хероин. Пред телевизията Кирчо Киров каза после, че бившата Национална разузнавателна служба (сега Държавна агенция „Разузнаване“) е имала заслуга за връщането на Русев и затова, че не е бил осъден на смърт. Според обвинението, с изказването си Киров е разгласил съдържанието на сигнална записка от 13 ноември 2009 г., което му е било известно заради длъжността, която е заемал.
