Световното кино загуби още един от гениалните си режисьори - Микеланджело Антониони. Момчето от Ферара издъхна само ден след великия Ингмар Бергман. Ще запомним Антониони като един от най-емблематичните творци на миналото столетие.
Александър Иванов
Независимо от подмятанията на леви интелектуалци, Микеланджело Антониони никога не съжали, че през 1939 година е работил за фашисткото списание Cinema, ръководено от сина на Дучето Виторио Мусолини. В интервюта той посочваше как бързо е напуснал журнала и е отишъл в Centro Sperimentale, за да изучава кинорежисура.
В разгара на Втората световна война Микеланджело се жени за Летиция Балбони. Младоженецът прави първите си стъпки в седмото изкуство като съсценарист на Роберто Роселини, асистира на Енрико Фулчиниони и работи заедно с Марсел Карне. През 1943 година Антониони заснема първата си лента - документалния филм "Gente del Po" - разказ за тежкия живот на северноиталианските рибари. По време на съюзническата окупация на Италия Микеланджело работи като преводач и пише за различни вестници и списания.
1950 година се оказва изключително важна за него - тогава излиза първият му пълнометражен филм "Хроника на една любов", в който показва своя неповторим изобразителен стил. Пет години по-късно Антониони получава истинско признание - "Le amiche" е награден със Сребърния лъв на Венецианския кинофестивал. Този филм цялостно отличава Антониони като режисьор от другите му колеги, строящи по традиционен начин драматургичния сюжет. Малко след това Антониони среща една от своите музи - прелестната Моника Вити, с която го свързват дългогодишни приятелски взаимоотношения. Когато в родината на футбола Англия още бушуват страстите около световното първенство през 1966 година заради знаменития финал Англия-ФРГ, в Лондон Антониони заснема за кратък период от време своя шедьовър "Фотоувеличение" по мотиви от разказ на Хулио Кортасар. "Фотоувеличение" му донася небивал успех и филмът десетилетия наред е определян като гениално произведение, чрез което киното е преминало в друг етап на развитие и в друго
измерение. Естествено на фестивала в Кан печели Златната палма.
Преди 37 години в Съединените щати великият Микеланджело заснема "Забриски пойнт" с музиката на легендарните Пинк Флойд. Въпреки неодобрението на официалните американски власти към филма, той се превръща в своеобразен духовен пътеводител за много млади американци. След две години Антониони поема към далечен Китай, където снима документален филм за страната на Великия кормчия Мао. Тогава го поразява първият инсулт.След още три години - през 1975, заснема "Професия репортер" с Джак Никълсън. По-късно Антониони снима експериментално и прави клипове и реклами. Вече на 73 години, маестрото получава втори инсулт и дясната част на тялото му е напълно парализирана. Жени се отново, този път за актрисата Енрика Фико, която се превръща в негова помощница. Лишен от възможността да снима поради парализата, Антониони буквално възкръсва през 1995 година, когато със съдействието на Вим Вендерс заснема лентата "Отвъд облаците" по мотиви от негова книга, писана през 70-те. В годините на самота и уединение Микеланджело Антониони рисува живописни платна и пише проза.
