Последният ден от Страстната седмица, предшестваща Великден, се нарича Велика събота. След като на Разпети петък Исус Христос бил разпнат като престъпник и разбойник на Голгота, на Велика събота Йосиф и Никодим снели пречистото тяло Господне от кръста.
Те го обвили в пелени с благовония и го положили в нов каменен гроб в Йосифовата градина.
Първосвещениците и фарисеите били дочули, че приживе Христос предрекъл възкресението си. Те обаче не вярвали на предсказанието. За всеки случай обаче поискали от Пилат Понтийски стража, която да пази гроба на Спасителя.
На Велика събота завършва Страстната седмица. Това е най-дългата седмица в годината, която е наситена с много тъга и покъртителни изживявания и в която Христовите страдания са прелюдия към вечния живот.
Тази вечер в църквите се отслужва тържествено богослужение. Точно в полунощ тя се обикаля три пъти за здраве и свещеникът обявява Възкресението на Исус Христос с думите "Христос Воскресе! ", а хората отвръщат с "Воистина Воскресе! ".
Свещеникът изнася запалена свещ, от която всички присъстващи християни палят своите и ги отнасят в домовете си. С горящата свещ се обикалят всички стаи с молитва Господ да благославя дома и неговите обитатели. На някои места в България християните оставят свещичката в някоя от стаите да изгори докрай. В други я запазват и през годината, та ако ги сполетят трудности и беди, я припалват.
Велика събота е ден за посещение на гробищата и отдаване на почит към починалите. Жените преливат и прекадяват. Раздават се хляб за душите на мъртвите и боядисани яйца.
Днес е последният ден, в който те трябва да бъдат боядисани. Добре е първите две да са в червено. Едното се поставя под иконата и престоява там до следващия Великден. А с другото се мажат бузките и челата на децата в къщата, за да са здрави и засмени през цялата година.