Колкото по-напечена става ситуацията за Тръмп в самата Америка, толкова по-голям е рискът от война срещу Иран, смята виден германски външнополитически експерт.
Американският президент Доналд Тръмп твърди, че не трябва да се изключва нито една опция в отговор на последната химическа атака срещу град Дума в Сирия. Кои са възможните опции - отговаря д-р Йозеф Брамл, експерт за САЩ в Германското дружество за външна политика в интервю за "Дойче веле".
"Предполагам, че става въпрос за американски въздушни удари срещу Сирия. Но за разлика отпреди една година, когато САЩ също удариха от въздуха след използването на химически оръжия в Сирия, този път това няма да бъде символично. Тогава Тръмп искаше да покаже, че не е марионетка на руснаците, но пък не искаше и да прекалява и затова предварително информира Русия. А тя на свой ред предупреди сирийците. Този път няма да има никакви предупреждения", смята Брамл.
Мисля, че Сирия е само периферно бойно поле в конфликта на американците с Иран. Следващата стъпка, която те ще предприемат, е да се оттеглят от ядрената сделка с Техеран. Това ще стане през май и ще задълбочи конфликта. Намесата на Иран в Сирия може да послужи на американците като морално и геостратегическо оправдание за техните действия. Да не забравяме и това, че Тръмп направи свой съветник по националната сигурност не друг, а Джон Болтън, когото познаваме като яростен критик на Иран. Това е много сериозен индикатор, смята той„
Според мен в действителност САЩ се вълнуват основно от Иран. И колкото по-напечено става за Тръмп в САЩ, толкова по-голям става рискът от война срещу Иран. Не бива да забравяме и това, че през ноември в САЩ ще има избори за Конгрес. Най-лошият сценарий за Тръмп ще бъде да загуби контрола и в двете камари на парламента. Една война срещу външен враг може да му осигури надпартиен консенсус. При наличието на заплаха за тяхната сигурност американските избиратели биха могли да застанат зад своя върховен главнокомандващ Тръмп по чисто патриотични подбуди и да не го накажат на изборите за Конгрес. По същия начин се развиха и нещата с Джордж Буш след терористичните нападения от 11 септември 2001 година, обяснява Брамл.
