Уважавани от мен журналисти пишат, че това не е журналистика/б.р. отразяване на катастрофата край Вакарел/. Съгласен съм с тях. Те знаят какво говорят.За мен обаче проблемът е по-дълбок. И това, че това не е журналистика не трябва да измества вниманието от дълбоката същност на проблема. А тя е, че това не е държава.
И не само в сравнение с Европа. Мръднете малко на север, на запад, на юг - при съседите. Ще видите, че навсякъде има държава, има закони, има развитие, има обработвани земи, а не пустеещи сиви зони, има издържащи с години без дупчица магистрали, има културно обслужване, има съвземащи се села и възземащи се градове, чисти тоалетни и усмихнати хора, културни лидери и образовани мениджъри.
А ние сме като черна дупка. Черната дупка не само поглъща всичко - здраве, живот, надежди, бъдеще. Тя поглъща и самата себе си и става още по-черна и още по-дупка.
Всеки ден в България започва да е13-и, петък. Живеем в безжалостна рулетка, чието топче се върти, върти и спира с проклятие и прокоба на някого на съвсем случаен принцип. Днес то се спря на тези 6 човека. Утре може да се спре на всеки един от нас.
България участва ежедневно в руска рулетка със самата себе си.
Ето това е дълбоката същност на проблема - че "това, което имаме като държава" (така нескопосано говори един от онези, дето ни управляват),
не е държава...
