Напоследък спорим повече за химическите оръжия в Сирия, „Скрипал“ и дали да оставим ЕС заради нов Съветски съюз, отколкото за „блондинка или брюнетка“, футбол и къде кълве каракудата. Затъваме в криза на самоуважението.
И криза на яростта – не реагираме на нищо. Кой си ти и кой съм аз е без значение. Важното е ТЕ да са добре. Отделният гражданин вече не е грижа на държавата. Тя е заета да обгрижва тези, които я управляват. Властта ни смени чипа (по съвета на Симеон Сакскобургготски) и вече се държим като преяли с халюциногенни гъби. И логично забравихме най-важното – бъдещето. Властта на Борисов не ни води към него. Тя уреди своето, а нас засили по нанадолнището.
Как така? - питаме се през оределите зъби. Ами така. Позволихме и дори помогнахме държавата да стане кочина, а моделът на управление - демократично-мафиотска диктатура. Нямало такова животно. Нямаше, докато не го открихме в джунглата на българския национален характер. Може и да е принос за световните политически експерименти, но е срамен принос.
Неприятно дълъг е списъкът на процеси и факти у нас, които свързват понятия като демокрация, мафия и корупция. България е член на ЕС и НАТО, но в нея доминира пропагандата да подменим Европа с Евразия. Тя извира предимно от политически среди в управлението - „патриотите“. За БСП да не говорим - там комплексите от миналото на БКП и КПСС са по-силни от разума. Опитите на Корнелия Нинова да промени нещо се обезсилват от кръговете по интереси в партията. В ДПС пресмятат минусите и плюсовете. По традиция. Пропгандата се води агресивно и примитивно, но жъне успехи в някои слоеве от населението. „Примитивизъм“ е ключовата дума.
Криминализиралата се политическа върхушка владее страната. Дори не имитира вече внимание към общественото мнение.
Борисов и Цацаров, например, посрещат генпрокурора на Русия Чайка в София като генерал-губернатор и вярват, че не дължат обяснение за това. По същата причина Борисов отказва да екстрадира руски дипломати-шпиони, правейки се на много печен в шпионските работи и се опитва да пробута някакви смешни искания за повече доказателства. Балканският Джеймс Бонд. Или Балканския Щирлиц. И иска да дадат всички доказателства за „Новичок“ на него. Ако не знае човек, че става дума за човек от Банкя, кой знае какво ще си помисли…
Българското изобретение „демократично-мафиотска диктатура“ означава: до обед лъскаш обувките на Кремъл, а следобед целуваш членовете на политбюро на ЕС в Брюксел. На следващия ден докато си пиеш кафето се кълнат във вярност на НАТО, а надвечер прибираш комисионната за ремонта на МиГ 29 и реанимацията на АЕЦ „Белене“. Лозунгът е: „Демокрация“. Зад него шетат мафиоти на държавни постове и заплати. Тази „наука“ е усвоена от кадрите на КГБ и ДС – те и до днес управляват повечето процеси у нас.
Това не е раздвоението на личността, описвана от Юнг, а 24-каратово лицемерие. „Борисов, Цацаров, Пеевски“ се държат като викториански жени в състояние на хистерия. Разиграват драматични етюди, за да предизвикат съжаление, като в същото време прикриват напълзяли ги срамни болести. В крайна сметка става дума за милиарди. Близка дама до Борисов често разказва как той един ден, преди 4 години - и се похвалил, че празнува първия си милиард. Именно това честване е срамна болест, която трябва да бъде прикрита. И ако Борисов все още съумява да заблуди феновете си с мачовско поведение, то имитаторите му от кабинета се излагат все по-често. Данъчни онзи ден разказаха как финансовият министър Владислав Горанов отишъл на ресторант, но нямало свободни мест. Собственика отказал да изгони други хора и да настани министъра. Горанов си тръгнал, но изпратил веднага данъчни да „гърбят“ ресторантьора, дори да му затворят заведението. Така се държат мутри, разбира се. Но Горанов какво друго е видял? Научил е, че репресията тук върши работа. Разбира се, става дума за слух, но слуховете в България, както знаете… Знаете как е.
Българската мафия изживява „златен век“. Силовите структури от 90-те вече са могъщи икономически субекти, имат си банки, контролират цели партии. Кадруват във висшия ешалон на управлението. Буквално техни са цели структури в МВР, НАП, министерства, тайните служби, прокуратурата. Самият Борисов е плод на това кадруване. Пеевски и Цацаров също. Яростното отричане от тях, че е така и че не са свързани помежду си, е най-силното доказателство. Както казва Стив Джобс: Всеки слух става истина в мига, в който бъде опроверган официално. Ние обаче сме държава на Гинките и техните тайни покровители, а не на Стив Джобс.
Идва ли края на хегемонията на "човека-пенис"?
Борисов е силен играч. Той е политическо животно с инстинктите на героя от „Тропическо животно“ на Педро Хуан Гутиерес. Българският премиер отдавна и без колебание е влязъл в ролята на „човека-пенис“. И ако досега говорихме само за „златен пръст“ в политиката, време е да отворим дума и за „златния член“. Борисов експериметира в тази посока с местни партньори отдавна. От година и нещо презентира „продукта“ си и извън пределите на България - в Западните Балкани и Европа. Пробва се с Русия и Турция също.
Да се чувства като мачо дори след големи гафове му позволява поведението на структурите на ГЕРБ. Партийният му харем пере и чисти петната безропотно и с благодарност за предоставената възможност. Ханъмите в този харем далеч не са само с нежни имена.
Най-близко до себе си Борисов държи тези, които отговарят за рекета на частния бизнес, събирането на „осемдесятъка“ (аналог с османския десятък, който днес стига и надминава 80 на сто), разпределят обществените поръчки и прибират процентите от тях. Същите контролират нелегалния трафик: на мигранти, проститутки, дрога, карго (китайско, турско, гръцко и др.), цигари, горива, лекарства и пр. Преди дни Татяна Дончева заяви, че Пеевски държи на каишка половината кабинет на Борисов. Някои се направиха на изненадани. Само че лидерката на „Движение 21“ не претендираше за новина, а констатира факт, известен отдавна.
Преди две години Борисов заяви публично: Пеевски напуска страната, вече няма да е дъвка. Пеевски си отиде.“
Пеевски обаче остана. И продължи да печели джакпотовете на обществените поръчки. Това без благословията на Борисов и Цацаров няма как да стане.
Освен прикриване на проблемите в управлението, триумвирата има и друга грижа – надвиснал тъмен облак над главите им, известен като „закона „Магнитски““. Разследването е към своя край и скоро ще чуем решението на президента Доналд Тръмп. Който разбира от комарево свирене (по Елин Пелин), „чува“, че към блатото лети тежък камък...
Клишетата на управниците, че сме част от Европа и НАТО, отдавна не са гаранция за демократичност. Позоваването на закони и намерения за борба с корупцията не е мярка за демократичност. Защото олицетворяват мафиотски модел. Този модел ни поставя в ситуация на окупация. Държавата е окупирана.
За съжаление „десницата“, макар и обединяваща се в момента, не е припозната още като алтернатива. Умно говорене, но липса на харизма. Малки шансове срещу финансовия ресурс на управляващите. БСП достигна върховата си форма – повече не може. Тогава кой може да застраши Борисов, Цацаров и Пеевски? Изглеждат непоклатими с придобитата власт и натрупани капитали. Президентът. Доскорошният пилот Румен Радев. Той е голямата опасност за статуквото, ако оглави или застане зад политически проект. Затова Цветанов грачи след всяка негова изява. От страх.
Какво да направим ние, ако не ни се чака някой друг да се погрижи за бъдещето ни? Лош въпрос. Всички знаете какво трябва да се направи. Но не ви стиска. Това е голям проблем. Тирани, тъпаци, крадци, разбойници, сатрапи, психопати, лъжци, коварни типове, лицемери са управлявали и преди. Не само тук. Но хората са се опомняли и са взимали нещата в свои ръце. Страхът от високо е силен, но ако по петите ти е „златният член“ със своите хиени и чакали – скачаш във вира и от най-високата скала. Това е спасението.
Огнян Стефанов
