”Прави впечатление зрелищният характер на ареста на пъпа на София, където часове наред броиха публично банкноти. Всичко това на мен първоначално ми създаде усещането за нещо, което е предварително режисирано”, коментира в интервю за последните политически събития пред ”Фрог нюз” политологът доц. Иво Инджов.
- По повод на зрелищния арест на кмета на Младост Десислава Иванчева, мнозина повдигнаха въпроса – готово ли е гражданското общество за обществено ангажирания политически живот у нас?
- Не бих се ангажирал да коментирам ареста от правен аспект, докато не приключат следствените действия. На пръв поглед изнесените данни от прокуратурата звучат убедително. Но прави впечатление зрелищният характер на ареста на пъпа на София, където часове наред броиха публично банкноти. Всичко това на мен първоначално ми създаде усещането за нещо, което е предварително режисирано. Дано не съм прав! Иначе със сигурност кметицата на този район предизвика полярни оценки за своята дейност – най-вече с опозицията си срещу застрояването на зелени площи в „Младост“. Тя застана срещу мащабни инвеститорски интереси. Времето ще покаже дали подобна политика на местната власт е правилна или не. Но със сигурност гражданското общество, от което кметицата влезе във властта, трябва да стане равноправен партньор – не само при обсъждането на зоните за живеене в София и другите градове, но и за целия комплекс от публични политики на местната власт.
- Вчера една партия обаче, която от водеща в страната сама се редуцира до размерите на НПО – СДС нагледно доказа как не бива да се държат такива организации, какъв е вашият коментар?
- В СДС видяхме поредно разцепление - между фракцията на управляващите тази извънпарламентарна партия и техните опоненти. Двете крила се сблъскаха ръкопашно почти и създадоха батални сцени. СДС в годините назад за мнозина бе символ на промяната в България, сега виждаме, че е напълно маргинализирана. Срамни бяха сцените вчера, те са израз на мутризиране. Със сигурност в тази партия трябва да се примирят, че времето им на властова сила отмина, така че с кого ще се кооперират и съюзяват занапред – няма никакво значение. Нормалните граждани с дясно политическо самосъзнание отдавна са разочаровани от случващото се в няколкото формации, които уж ги представляват. С най-големи, при това отрицателни емоции обаче ги натоварва остатъчното СДС. Защото то формално е носител на някогашната синя идея, т.е. там има все още доста символен капитал. В този му вид СДС няма никакъв шанс за присъствие на голямата политическа сцена у нас.
- А другите десни – ДСБ и „Да, България”, които се обединиха в „Демократична България” с какви шансове са, след като поединично показаха недобри резултати на последния вот, а и ГЕРБ също се зоват десни?
- Със сигурност има място за едно по-дясно обединение от ГЕРБ и то трябва да се появи. Защото то трябва да е изразител на една по-малка, но по-активна част от дясно мислещите хора у нас, отколкото тези в партията на властта. Подобна задача обаче е трудно изпълнима при положение, че стари муцуни, които с нищо не са допринесли за дясното развитие и за отграничаване от ГЕРБ, отново са в експертния отбор на новото обединение. Те го правят много ситуативно – когато им е изгодно са му партньори, а когато не – не са. И тази повратлива политика отблъсна много избиратели, които искат нови лица и разграничаване от ГЕРБ.
- Какъв е смисълът, според вас, на непрекъснатото джафкане, на дребно понякога, между президента и Цветанов?
- Видно от речта на президента в УНСС занапред сблъсъкът, който се очертава на политическата арена у нас ще бъде не между БСП и ГЕРБ, а между Радев и партията на властта. Цветанов се заяжда на дребно и ще оставя настрана неговите думи. Виж, за Радев мога да кажа, че словото му показа неговата сила като политик, но и ограниченост като държавник. За пореден път той посочи болни проблеми, но не посмя да сложи пръст в раната и да говори по-конкретно за корупцията, за грабежа, за неефективната икономика и т.н. Радев говори иносказателно, с метафори и заобиколно. Проблемът е, че той има възможност да включи прожектора и да освети по-ярко всички проблеми. Дори да беше казал нещо половинчато като: „Иване, кажи си”,както направи преди време президент Петър Стоянов в обръщение към тогавашния министър-председател Иван Костов, щеше да има повече ефект.
Интервю на Аделина Делийска
