Страх. Особено чувство, което витае. Страх е, когато ти казват: „един приятелски съвет: спри да пишеш там из фейсбука, че и ти ще изгориш”. Страх е, когато дългогодишна служителка не смее да си влезе в работния кабинет, а седи при колежка.
Защото Онези по някое време след обедната почивка ще нахлуят и ще трябва да даваш обяснения. Страх е, когато друга служителка отиде при секретарката на кмета, за да провери свободна ли е служебната кола, но попада на нахлуващите повторно от Чрезвичайната комисия. Държат я 40 минути, за да я разпитват, защо е влязла в стаята и накрая излиза с призовка, за да дава показания и в ДАНС. Страх е и когато след 36 години стаж всеки ден те водят по всички възможни агенции и комисии.
Всъщност така се действа дори да няма какво да напишеш, накрая ще напълниш листовете само и само в един момент да спрат да те викат.Страх е, когато говориш по телефона и линиите се преплитат, а връзката пука. Пук, пук. Задаваш си въпроса, ясно, че те подслушват, но дали нарочно не изчистват трасето, просто, за да си постоянно в напрежение. Стар подход да те побъркат, да не издържиш на стреса. Страх е, когато колегите ти разказват как от известно време рязко им пада батерията на телефона. Или вече е параноя. Оглеждат бусовете спрели наоколо, когато приближава линейка с пуснати сирени, казват „пак ли идват”.
Всъщност всеки изпитват страх. И едните и другите. Страх е и когато си наясно, че в последните месеци в „Младост” започнаха да се събират обществени съвети. Учудващо, поне за мен, че на вчерашния Съвет се появиха нови лица, това донякъде разбива усещането за овче примиренческо стадо. Наясно си, че сред тези лица има и внедрени, защото знаеш, че и Те се страхуват и искат да са информирани. Знаят, че гражданите са недобре организирани, нямат служби, нямат финансиране, но самият избор на независим кмет, който победи партийните машини, ги страхува това да не се повтори.
Трябва да се докаже, че само партиите са некорумпирани, само те имат експерти, трябва да се убие желанието на всеки един гражданин да има идея да надига глава и да успява да печели избори с фейсбук, протести и плакати напечатани на принтер. Както писа един медиен магнат „Иванчева и лобито около нея има силна подкрепа в социалните медии”. Лобито! Страх е това, че въпреки че владееш 90% от вестниците и телевизиите, остават неовладени канали за комуникация с инакомислещите. Страх е, че преди два месеца на обществените съвети се реши референдумът срещу презастрояването, който в момента се влачи в съда, да бъде организиран наново с по-прецезирани въпроси.
Всъщност и страхът, че „Зелен Младост” се готви да подкрепи кмет на района за следващите избори и обсъжда варианти с граждански организации от други райони на София за обединение около кандидат-кмет на София, вероятно ги накара да действа прибързано и дори да се уточняват на пресконференция едни други от две седмици или от два месеца е следена. Сега треперят дали хората ще им се вържат на срс-тата. Филмчетата, които ще се пускат периодично на определени медии, трябва да са отлично качество. Иначе хората може да продължат да не са убедени в продукцията. Тогава енергията на гражданското общество ще достигне точка на кипене, тапата ще литне, а парата ще е под страшно издухващо налягане.
Знаете, че сега ще минат години докато се влачи делото. Дали са виновни или не няма да стане ясно никога. Само те ще си знаят. Дори да са невинни може да се признаят за виновни, за да оцелеят физически. Дори да са виновни може докрай да няма доказателства. Но проблемите с Демокрацията, със строителните нередности, с реституцията, с липсата на пари за оправяне на дупки, изграждане на паркинги, средства за компенсиране на инвеститорите, искащи да строят в градинките, остават. Затова „Зелен Младост” продължава борбата.
Днес от 18:00 часа пред Специализирания съд на „Черковна” ще се съберем, за да помълчим, както се опитват да ни затворят устата.
