Не са прави работодателите, които се противопоставят на исканията на работниците в мини „Марица изток“ за увеличение на изкупната цена на въглищата с аргумента, че недостигът на средства може да бъде компенсиран с по-добра организация и мениджмънт.
Това каза пред БНР инженер Щерьо Щерев - бивш ръководител на Мини „Марица Изток“ и енергиен експерт в сектор „въглища“.
По-рано днес стотици миньори от държавните „Мини Марица-изток“ излязоха в центъра на София на „протестен поход за спасяване на българския въгледобив", под знамената на КНСБ и КТ „Подкрепа“. Те поискаха да се увеличи с 15% цената на добиваните в Маришкия басейн въглища.
„Цената на въглищата не е помръдната от 10 години. През това време расте инфлацията, цената на резервните части, на метали, на всичко. Цената на труда също расте, макар че там не е в същата пропорция, както в други минни дружества и големи предприятия. Мините изпитват огромна нужда от финансови средства, първо, за да закупят необходимите им резервни части, за да ремонтират тези огромни багери и над 180 километра гумено-лентови транспортьори, които извозват минната маса и въглищата. Повечето багери са на над 35 години, така че се нуждаят от рехабилитация, а най-старите се нуждаят от обновяване. Да не говорим за спомагателната механизация...
Мините компенсират липсата на резервни части и голямата аварийност в багерите, гумено-транспортните ленти, ЖП-транспорта с по-голям брой работници. Ако те имат средства да се ремонтират багерите и да повишат тяхната производителност, те могат постепенно да рационализират броя на хората. Без пари никаква реорганизация не може да стане. Необходими са пари и за автоматизация на лентовите системи, които са с автоматика от преди 20-30 години. От много години много сектори карат „на мускули“, обобщи инженер Щерев.
Един тон въглища струва 17,50 лв. Ако бъде дадено исканото 15% увеличение, цената ще порасне с 1 лев. Цената на тока за обикновения потребител ще трябва да скочи с 2 процента, сочат изчисления. Щерев коментира, че хората които не подкрепят протеста на миньорите са „прави за себе си“, защото токът е относително скъп у нас спрямо заплатите
„От нашите минимални заплати ние можем да купим около 2720 киловатчаса, докато във фалирала финансово Гърция с минимална заплата те ще закупят 6000 киловатчаса, в Германия -4911 киловатчаса, а в Дания, която се слави с най-скъпия ток - 7787 киловатчаса, в Люксембург могат да се купят 12337 киловатчаса на месец с минималната заплата.
Според Щерев, българският народ би трябвало да протестира против вдигането на цената на квотите за емисиите за въглероден двуокис, чрез които се постига "изкуствено повишаване на цената" на електроенергията: „България е преизпълнила своето задължение по намалението на емисиите на въглероден двуокис спрямо базовата 1990 г. с над 50%? Коя европейска държава може да каже това? Горите в страните от Европейския съюз абсорбират около 10% от емисиите на въглероден двуокис, докато нашата природа е доста по-щедра към нас. Тя усвоява над 110 милиона тона въглероден двуокис. Ние имаме два пъти и половина повече свободни квоти в сравнение с много други държави. Ако нашето правителство, министър Петкова, министър Горанов си стоят на мястото да защитят цената на квотите, ние можем да запазим цената на електроенергията за сметка на повишаването на разходите на термичните централи да купуват квоти".
