Спазването на договорите никога не е било сред достойнствата на Севернокорейските лидери, но повечето от нещата в общата декларация на Ким и Мун изглеждат постижими. Това заяви пред Фрогнюз политологът Тончо Краевски.
По-важните точки в нея са пет:
1. Прекратяване на всички враждебни действия от 1 май (като пропаганда, взаимно насочени военни демонстрации, улавяне на плавателни съдове и т.н.); 2. Планиране на посещение на Мун Джей-ин в Пхенян през октомври; 3. Започване на работа по мирен договор, който формално да сложи край на войната, тъй като в последните 65 години има единствено споразумение за спиране на огъня. Този процес трябва да включва тристранни и четиристранни срещи със САЩ и Китай; 4. Установяване на постоянна гореща линия между лидерите и по-интензивна комуникация; 5. Съвместна работа за денуклеаризация на полуострова.
Последното засега има много неясни параметри и зависи в голяма степен от изхода на срещата с Тръмп. Ким Чен-ир е правил такива обещания през 2007 и 2010, но и в двата случая те бързо бяха нарушени. Има анализатори оптимисти, които мислят, че Ким може да се окаже реформатор, като Дън в Китай. Засега обаче нямаме причина да смятаме, че действа по-различно от своя баща, който протягаше ръка за диалог, само когато изпитваше икономическо изтощение.
Властта и на Ким, и неговото семейство зависи от притежанието на ядрени оръжия, а от запазването на властта в голяма степен зависи и животът им. Ким и неговите предци не са глупави, нито луди хора, въпреки че обичаме да се шегуваме с тях. Те разбират прекрасно положението си и всеки техен ход е калкулиран, така че да осигури оцеляването им. Те пазят особен баланс - от една страна, ако не са въоръжени, са уязвими за външна смяна на режима; от друга страна, наличието на ядрен потенциал дава отлично оправдание на САЩ да ги нападне, точно както химическите оръжия станаха основание за нападението над Ирак. Трябва да поддържат висока цената на едно потенциално нападение срещу себе си, без да стават прекалено заплашителни и да го провокират.
Ако се спазят договорките между двете страни се очаква мир в средносрочен план. Това е единственото, което може да се очаква с голяма степен на сигурност. Ако позитивните отношения, които бяха инициирани днес, се задържат, може би ще видим повече добросъвестни актове (напр. събиране на разделени от войната семейства, облекчаване на режима в демилитаризираната зона и т.н.), но денуклеаризацията е далеч, а обединението на двете Кореи засега е само реторика. Разликата в икономическото и културното развитие е безпрецедентна в човешката история, така че не може да става и дума за сравнение със случая на Източна и Западна Германия.
На въпрос какво цели Тръмп с посещението на Майкъл Помпео в Северна Корея, експертът отговори: Шефът на ЦРУ (от вчера държавен секретар) Майк Помпео е пътувал тайно миналия месец до Пхенян, където най-вероятно се е срещнал с Ким. Имаше спекулации, че това може би е опипване на почвата за определяне на среща между Ким и Тръмп именно в Пхенян, но това по-скоро не е така. Подобни предварителни срещи не са правени преди посещението на Маделин Олбрайт през 2000 година и няма причина да се правят сега, дори наистина да се обмисля Пхенян като локация. В дипломатическите среди има съпротива срещу провеждане на срещата в Северна Корея и се обсъждат други опции. По-вероятно е Помпео, тогава все още шеф на ЦРУ, да е отишъл да прибере осъдени на затвор американски граждани, които Ким е предложил като "подарък" преди срещата с американски президент.
