Глобалните военни разходи са се повишили през 2017 година до най-високото си равнище след Студената война. САЩ, Китай и Саудитска Арабия са начело в списъка, показва годишният доклад на Стокхолмския международен институт за изследвания на проблемите на мира.
Военните разходи в света са се увеличили с 1,1% спрямо 2016 година и са достигнали общо 1 трилион 730 милиарда долара. Разходите за военни нужни са 2,2% от глобалния БВП или по 330 долара на всеки земен жител. Ангел Найденов, бивш министър на отбраната и годишен председател на Комисията по отбрана в НС, а сега директор на Центъра за изследване на отбраната и сигурността, коментира в предаването „Нещо повече“ по „Хоризонт“, че през 2017 година е отбелязан своеобразен пик на военните разходи:
„Тази тенденция и резултати показват съответствие с ескалацията на напрежението в глобален мащаб, включително засилване на процесите на модернизация и превъоръжаване като резултат на тази ескалация“.
Данните показват изостряне на двустранните или многостранните взаимоотношения, на военните конфликти в отделни региони, коментира Найденов и нарече това „повод за безпокойство“.
Саудитска Арабия измества Русия от третото място в класацията. Москва свива военните си разходи за първи път от 19 години с 20% спрямо 2016 година - до 66 милиарда долара. Найденов допълни:
„Китай запазва второ място след САЩ. Увеличението е с 5,6 процента за Китай и съответно - една обща сума в размер на 12 милиарда долара до 228 милиарда долара. Индия измества Франция от 5-о място с 64 милиарда долара. В класацията, макар и по-назад, е Южна Корея с близо 2 процента увеличение на своите разходи до около 40 милиарда. Саудитска Арабия заема трето място с увеличение до 69 милиарда долара. Тук трябва да търсим обяснението в напрежението между Саудитска Арабия и Иран. Иран също увеличава своите военни разходи с близо 9%.
Що се отнася до Русия, този спад е с близо 14 милиарда долара в сравнение с предишната година. Обяснението на експертите е преди всичко понижаването на цената на петрола и оттам на приходите в държавния бюджет и съответно е резултат от санкциите, наложени на Русия от 2014 година.
Съвкупните разходи на европейските страни членки на НАТО и на Канада са около 300 милиарда долара. Така погледнато, те се нареждат непосредствено след САЩ с техните 610 милиарда долара, които се запазват на нивото от 2016 година. Така с включването на САЩ, НАТО има общ обем на военните разходи от малко над 900 милиарда долара - 52% от глобалните разходи. Европейските страни членки и Канада, без САЩ, са отбелязали малко на 4% ръст от разходите през 2017 година.
България инвестира в отбрана 1 милиард 93 милиона лева, поясни Ангелов. Амбицията е до 2024 година, съобразявайки се с решението на срещата на върха в Уелс от 2014 година, тя да повиши в 10-годишен период от време своите разходи до 2% процента от БВП или 2,8 милиарда лева през 2024 г.
„България се вписва в тази тенденция на увеличаване на военните разходи и се вписва както в глобален мащаб, така и в рамките на увеличението за страните членки на НАТО“. 10 са страните членки на НАТО, които имат в момента военни разходи от порядъка на 2% от БВП.
На Балканите тече процес на превъоръжаване и доказателство е информацията, че Хърватия ще закупи от Израел употребявани изтребители F-16 за около 400-420 милиона евро. Сърбия се готви за купуване на изтребители, системи за противовъздушна отбрана, артилерийски системи. Програма за модернизация на Гърция е за повече от 2 милиарда евро и включва модернизация на военновъздушните сили, на военноморския флот, разполагане на системи за ПВО на островите в Егейско море. Румъния, освен закупуването на изтребителите F-16, се очаква да реализира амбициозна програма за модернизация на военноморските си сили. Турция също има програма за модернизация, коментира Найденов. България има амбициозна програма, която съществува от много години, коментира той:
„И към този момент имаме все още само перспектива, но в рамките на намерението. Освен проектите за нов тип боен самолет, нови машини за сухопътните войски има и проект за строителството на нови кораби. Това прави една програма минимум в рамка 3,5 милиарда, защото освен 2,7 милиарда за ВВС и сухопътните войски, корабите са на стойност малко над 800 милиона лева. Освен тях има поне още шест проекта в програмата за модернизация на обща стойност над 5,5 милиарда лева“.
Ангел Найденов заяви, че не е „голям оптимист“, че гласуванията в НС и избора на изпълнители ще се случи до края на 2018 година.
