НОВИНИ

Не бях тогава в България, за това не зная детайлите. Отстрани изглеждаше незряло и безсмислено. Мнозина така и не разбраха, че нарочно ги вкарват в кошарата, а самите лидери се включиха в битката срещу съседа - което маргинализира всички и отвори вратата за всякакви повърхностни популисти.

От рубежа на 2018 година как оценявате сега правителството на СДС ? Сравнете с днешния пейзаж - медии /последно място в Европа !?/, корупция /по размер на корупционни потоци спрямо БВП отново на първо място/, икономика /ние престанахме да догонваме и сме твърдо закотвени на последно място/, доходи /вижте данните на Евростат за неравенството и олигархизацията на обществото - отново твърдо първи в ЕС/, лидери /колко от тях ви карат да се гордеете, не стрямо "исполина" Тодор Живков, а спрямо най-добрите примери в световната и европейска политика/, политика /не само не правим, но и не възнамеряваме да правим реформи/, съдебна система /Цацаров и Георгиев - бранят корупцията, отколкото да я борят - колко души са осъдили за корупция по високите етажи? Нула.

Контактувам с повечето "големи" от миналото, включително със Стоянов и Костов и мога да ви уверя, че всеки един от тях е изключително ценен като човек и като професионален политик.
Нали ви е ясно, че с тези хора нито Банков съюз, нито Еврозона, нито Шенген /пълен обем/ ще видим. Нито модернизирана армия, нито ефективни служби, нито работещата съдебна система.

Помните ли - Сашо Божков комуто беше незаслужено лепнат етикета "Мистър 10 процента"?. Тогава се предпогаше, че е процентът който отива за финансиране на партията и лидерите и от приватизационни и други сделки. Не съм му светил, но ако видите днес колко "богато" живее семейството му ще разберете, че това просто е откровена и огромна лъжа.

Днес "откатът" /руски термин за рушвет при проектите с публични средства/ надвишава 30 процента. Те затова не вървят инфраструктурните проекти, не сте чули нови магистрали, нови отсечки, нови големи мостове, тунели, летища и т.н. не става - защото процентът е толкова голям, при това искат средствата в аванс !?, което прави невъзможна реализацията на проекта. Самите "началници" дори няма стимули да "пускат" проектите, докато не уговорят схемата, а компаниите се дърпат защото трябва не само да работят "за лудо", но и да влезнат в загуби.

След това вижте как живеят Първанов, Станишев, Борисов, Доган, Пеевски и антуража им - не случайно има термин политически олигарх.
След това вижте как живеят Костов и Стоянов. Да сте видяли някой от тях да ходи с охрана и бронирани коли?! Да сте чули да притежават някакви хотели за десетки милиони, да имат монопол и собственост в медии, офшорни сметки в чужбина?. Живеят живот на нормални хора и ходят без охрани.

За това преди да тръгнем да връщаме доверието на електората към новите ни лидери, които ще тръгнат да си слагат главата за Делото, трябва да си проветрим ума, детоксикираме съзнанието от устойчивите митове на минали крамоли и манипулативните въздействия на "корпулентните" в различен аспект съвременни политици, които натикаха ранната десница, а в общо план нормалните демократи, в ъгъла и ги опитомиха до степен да не можем да вдигнем дори един елементарен уличен протест. Трябва да разпознаваме отровните двойници и да разобличаваме опитите да ни разделят.

За това точка първа ще бъде - възстановяване на уважението и респекта към лидерите. Те не са безгрешни, но в сравнение със сегашните са достойни мъже и жени, от които нямаме право да се срамуваме. Ако не го направим, ще продължаваме да потъваме защото БКП в различните си трансформации печели битката за миналото, насажда в съзнанението своите версии за историята, в които няма място нито за Народен съд, нито за лагери, нито горяни, нито за Иван Колев. Така след време ще направят така, че редовете за онези години в управлението на ОДС, отново ще бъдат в тяхната интерпретация, ще останат панегириците за управлението на новата номенклатура до ден днешен.

От тогава и до днес България се движи напред, до голяма степен благодарение на инерцията, която получи от онова време, на доверието, което създадоха тези хора на Запад.
Да виждате някой от техния калибър като реформатори, като визионери днес.
Гранд корупцията и задушената свобода на медиите са само върха на айсберга от предателства към българската демокрация, които днешния елит сътвори.
Ето защо е време не само да не се срамуваме от миналото, да го отричаме и се снишаваме, а да стъпим върху него, когато търсим алтернативата на днешното управление.

Сравнете КТБ, ЧЕЗ, Виваком, Южен поток, Горивата, Белене - с греховете на онова правителство и онези хора и ще разберете смисъла на моето послание - Горе главата! България отново има нужда от визионери, от истински реформатори, от хора, които не само знаят, но са и готови да си сложат главата в торбата с ясното съзнание, че дори да загубят в личен план и да бъдат оплюти, Отечеството ще дръпне напред.
Това е първият от подобни статуси - в които тествам дали ще намеря съмишленици за възродена продемократична ярка евроатлантическа широка коалиция - движение, за да разградим олигархия и разрушим обазата на корупцията във властта. Без да повтаряме модела ОДС, ще стъпим върху доброто от онези времена. Не става въпрос отново старите лидери да поведат дружината, а че просто ще престанем да се срамуваме от тях, ако бъдат редом и помагат..
Никак, ама никак не се страхувам от критиките към онова правителство - безспорно има грехове, но съотнесени към манипулациите и особено към греховете на съвременния елит, тези хора са и останаха в друга лига.

Взаимното уважение е част от самоуважението.
Причината да звуча по-политически е осъзнаването, че все по -трудно хора като мен могат да просъществуват в такава убийствена среда. Достатъчно съм емигрирал вътрешно, достатъчно сте емигрирали навън - време е да свършим малко работа. Заедно. Едно мога да обещая - не ме блазнят никакви постове - просто ще помогна, защото виждам че има зацикляне и нужда от смяна на подхода.