На официална среща на икономическия екип от Управленската алтернатива на „Демократична България“ с представители на медии, бяха представени основни акценти от виждането на обединението по основни теми в икономическия сектор.
Атанас Атанасов, председател на Демократи за Силна България откри събитието и подчерта: „В медиите на практика имаше две теми – появата на восъчна фигура на Бойко Борисов в ретро музей във Варна между тези на Тръмп и Путин и предложението на ЕК за проекто-бюджет, в което се иска разпределението на средства да зависи от прилагането на върховенството на закона в съответната страна. Правителството е против. От години се твърди, че изпълняваме условията за приемане в зона Шенген, но не ни приемат. А причината е, че няма върховенство на закона в България. Това, което ни събра в Демократична България е съдебната реформа и ето, че сега се оказва повече от важно, за да запази за държавата европейските фондове. Не еднократно съм споменавал, че кабинета Борисов обича европейските пари, но не обича европейските правила. Повече няма да има възможност да продължи без реформа на съдебната система или с имитация на такава реформа.”
Другият председател на формацията - Христо Иванов, сподели: „Започваме цикъл от срещи на икономическия ни екип с представители на бизнеса от цялата страна. Искаме да извадим на преден план проблемите пред бизнеса и техните решения. Нашата главна политическа цел е траен и устойчив икономически растеж. Това се постига главно с активното участие на бизнеса. Ние ще проведем тези срещи, за да можем да предложим работеща визия за страната, която да ни изведе от тази мъртва точка. Видно е, че управлението на страната няма визия или воля за справяне с корупцията по високите етажи на властта. Ние имаме в момента управление, което краде бъдещето на страната. Те пропиляват шанса българите да бъдат европейци. Свидетели сме на евтин ПР по отношение влизането на България в Шенген, но без никаква перспектива за това кога. И много е важно да се отбележи – правителството отказва да обвърже еврофондовете с върховенството на правото. За това ги призоваваме да застанат силно зад това наложително условие, защото го искат българските граждани, иска го българският бизнес.”
Владислав Панев, съпредседател на ПП „Зелените” подчерта: „Предложението на ЕК за нова рамка на бюджета е прекрасна новина за българската икономика. Знаем, че управляващите правят реформи само под натиск отвън. Затова и до 2007 г., когато имахме цел да влезем в ЕС, икономическата динамика беше силна. След това няколко поредни кабинета гледаха на ЕС само като на куче-касичка и логично реформите спряха и се озовахме там където сме – в застой. Надявам се новите правила от типа – морков и тояга да подтикнат управляващите да свършат нещо различно от надуването на ПР балони.”
Георги Ганев, който отговаря за ресор Финанси в Управленската алтернатива на „Демократична България“ изложи виждането си: „След 50 години кое ще е останало, че бе направена восъчна фигура на Борисов или доколко е имало върховенство на правото в България? Откъдето и да тръгнем с анализ на икономиката ще стигнем до правораздаването. Системата е пробита, няма защита на правото на собственост, няма сигурност в изпълнението на договори – това е хартия която всеки може да погази при добри „връзки”. Не може да правиш планове с убеденост за своите права. Това оскъпява инвестициите, води до ниска бизнес активност, в сравнение с там, където има върховенство на правото. Това е основната причина България 11 години да не се е възползвала напълно от членството си в ЕС. Ключовият проблем на хората, но и на бизнеса, структурната слабост на бизнес средата – липсата на върховенството на правото. Защо България не иска да е в Банковия съюз? За да няма нови условия, които да ни забавят за Еврозоната? Но тогава възниква въпросът защо ще има такива и защо не ни вярват. Една банка успя да нарасне от 1 на 7 милиарда и да „гръмне” с активното съучастие на държавни органи. Когато сме в еврозоната няма да са 7 милиарда, а 700. И тогава ще плащат не само българските данъкоплатци, но и европейските. Напълно са прави да не ни вярват. Заявката, че България е против като предусловие за получаване да е изпълнено условието за върховенство на правото значи, извън очевадната убеденост - няма да прескочим прага, че пари на българските данъкоплатци (поне около милиард) могат да бъдат отправени към страни също неизпълняващи това условие. Управляващите рискуват парите на данъкоплатците си само заради отказа си да направят реформи! Не навсякъде в Европа има върховенство на правото и правителството и мнозинството са съгласни с нашите пари да се рискува, само да не ни се наднича в канчето. Е ние сме против такава политика! И защото имаме нужда от контрол и за защита на българските граждани и бизнес.”
