В този вид, следващата финансова рамка на ЕС няма да донесе значителна промяна в живота на хората.
Първият изстрел на войната, наречена многогодишната финансова рамка на ЕС за периода 2021 – 2027 г. (#MFF), беше даден тази седмица с предложението на Европейската комисия за структура и принципи на новия европейски бюджет.
Конкретните законодателни предложения по политики и програми ще бъдат публикувани до месец, но спорните въпроси и числа вече предизвикаха брожения – някои държави-членки започнаха да се окопават, други преминаха в нападение, а групите в Европейския парламент заявиха ясно желание за битка.
Комисията предлага разходи за целия период в размер на 1.11% от брутния национален доход на ЕС -27 (през март ЕП призова за поне 1.3% от БНД), което е леко понижение спрямо настоящата рамка (1.13% от БНД на ЕС-27) и не компенсира вноската на напускащата Великобритания. Не се предвиждат драстични увеличения на вноските на държавите-членки, като вместо това финансирането на новите приоритети като сигурност и отбрана би трябвало да дойде от повече собствени ресурси, за което социалистите отдавна настоявахме. Комисията предвижда също опростяване на административните процедури, повече гъвкавост за прехвърляне на средства между отделните пера, засилване на фокуса върху европейската добавена стойност на програмите и проектите, както и нов механизъм за обвързване на финансирането с върховенството на закона в държавите-членки.
По отношение на приоритетите: благодарение на усилията на социалистите в последните години е удвоен бюджетът за младежки политики, включително младежката и детската гаранция, програмата Еразъм+ и културния чек – ключовите елементи на Младежкия план на ПЕС. До 115 млрд. евро нарастват инвестициите в изследвания и иновации. От 13 млрд. евро средствата за управление на границите и миграцията скачат на 35 млрд. евро, а парите за сигурност и отбрана нарастват до 27,5 млрд. евро, в отговор на новите предизвикателства, пред които е изправен Съюзът и необходимостта от общи действия в тези сфери. За първи път се предлагат специфични финансови инструменти за Еврозоната.
Добрите новини обаче свършват дотук. Въпреки заявеното намерение за един „политически бюджет“, липсва обособено глобално перо „Социална Европа“, което трябваше да отговаря на прокламирания Европейски стълб на социалните права – пакет от социални мерки и хоризонтални инвестиции, които да стигнат директно до хората. Тепърва предстои да видим как ще се реализират на практика младежките политики през Европейския социален фонд, за който са предвидени 100 млрд. евро за следващите 7 години.
За не-специалистите, тези числа вероятно изглеждат внушително. Истината обаче е, че като цяло това е бюджет от типа „още от същото“, а не ориентиран към бъдещето, както твърди председателят на ЕК Жан-Клод Юнкер. Ако искаме бързо икономическо възстановяване, сближаване, засилване на единния пазар, и лидерска позиция в света по отношение на иновации, дигитална икономика, социални стандарти, устойчиво развитие и т.н., имаме нужда от един много по-амбициозен бюджет, особено от страната на приходите.
За съжаление, нито Комисията, нито мнозинството държави-членки изглежда да са си извлекли поуки от кризите от последното десетилетие. Продължаваме постарому: всяка страна „дърпа чергата“ към себе си, докато в същото време очаква от ЕС решения на големите проблеми. Трябваше отдавна да сме се убедили, че европейският бюджет е най-силният инструмент, с който можем да постигаме резултати, които са от полза за всички. С бюджет, който струва по чаша кафе на човек на ден обаче, няма как да постигнем истинско сближаване и изравняване на стандартите, и да инвестираме достатъчно в младите, в инфраструктура, сигурност и т.н.
Сбъднаха се опасенията на социалистите, че новите приоритети – сигурност и отбрана, ще бъдат финансирани за сметка на съкращения в кохезионната и селскостопанската политика. Със сигурност финансирането по тези пера (които съставляват около 72% от общите разходи на ЕС) би могло да бъде оптимизирано, например по отношение на малките земеделски производители, които в момента най-често са ощетени за сметка на големите арендатори. Орязването на тези политики обаче (с около 6% спрямо настоящия период) е погрешен подход. Финансирането на новите приоритети и компенсирането на британската вноска трябваше да дойде от нови, собствени ресурси, които да намалят дела на националните вноски в общия бюджет. Именно тук обаче амбицията на Комисията липсва. Предложението за използване на европейската схема за търговия с въглеродни емисии, консолидирания корпоративен данък и данъка върху нерециклираните пластмасови отпадъци е твърде неясно, а в същото време много отчетливо липсват данъкът върху финансовите транзакции и данъчното облагане на цифровата икономика (и големите международни цифрови компании) като източници на собствени приходи за ЕС.
В България особено внимание трябва да обърнем на новия начин за изчисление на финансирането по кохезионната политика. Досега единственият критерий беше БВП на глава от населението (най-бедните региони получават най-много финансиране). За новия период Комисията ще предложи този критерий да има 80% тежест при взимането на решенията, а останалите 20% ще бъдат за нови критерии, свързани с пазара на труда, образованието, демографските политики, околната среда и други социални индикатори. България трябва да следи внимателно ефекта от тези промени, тъй като това неминуемо ще доведе до промяна в отпусканите средства за регионите.
Всичко това обрича бюджета на ЕС на трудни преговори, на нови битки между източни и западни, северни и южни страни, на обичайните разделения между нетни платци и нетни бенефициенти. Отново ще търсим най-малкия общ знаменател, и отново ще останем разочаровани от липсата на значими резултати 7 години по-късно. Да правим повече с по-малко [средства] звучи примамливо на хартия, но е трудно изпълнимо на практика – бюджетът на ЕС все пак съставлява само малко над 1% от БНД на страните-членки, а в същото време е натоварен с огромни очаквания.
Ние, социалистите, все още вярваме, че думите „солидарност“ и „компромис“ имат място на масата за преговори. Но солидарността е двупосочна улица – който не спазва общите принципи и ценности не бива да бърка в общата касичка. В този смисъл обвързаността на субсидиите по кохезионните фондове с прилагането на принципите на правовата държава изглежда като логичен отговор на ставащото в Полша и Унгария. Тази условност, обаче, рискува да отвори „кутията на Пандора“ и да вдъхнови подобни инициативи по други общоевропейски политики. Засега въпросите остават повече от отговорите – ще бъде ли използван този механизъм за стимулиране на солидарност от страна държавите от вътрешността на Европа с тези по границите по отношение на най-голямата „ябълка на раздора“ – миграционната криза? Добре е и в България да си отговорим на чия страна сме по този въпрос – към момента подобна инициатива е в наш интерес, тъй като ние, наред с Гърция и Италия, сме първа „спирка“ по пътя на всички, тръгнали да търсят по-добър и сигурен живот в „обетованата земя“ Европа. Но дали подкрепяме „задължителната солидарност“ на принципна основа, или само докато работи в наша полза? Важно е да се изясни и какъв ще бъде критерият, по-който ще се определят проблемите в областта на върховенството на закона. По-удачното решение тук би било въвеждане на общ за всички механизъм за демокрацията и върховенство на закона, за която социалистите настояваме от много време насам, за да избегнем ситуацията с Унгария и Полша, в която се намираме сега. За съжаление, в момента липсва достатъчно политическа воля за това.
Какво означава всичко това за #България? То не е ново – отдавна за всички беше ясно накъде духа политическият вятър в ЕС, особено по отношение на кохезионните фондове. Не е тайна, че страната ни разчита прекалено много на тези директни финансови потоци, най-често към социално-чувствителни сектори на икономиката. Всяка рязка промяна би довела до значителни социално-икономически сътресения, за които ние, меко казано, не сме готови. Мантрите и заклинанията за запазването на това финансиране обаче не са достатъчни. България би трябвало да търси и други източници, различни от грантовото финансиране по европейските фондове, и да насочи усилия към привличане на частни инвестиции. За да се случи това, е необходимо да се подобри инвестиционният климат в страната. Поемане на курс към #еврото и Банковия съюз например би било стъпка в тази посока и би повишило доверието на инвеститорите. От собствените ни усилия и далновидност пък зависи да използваме наличното финансиране по възможно най-добрия начин, за да престанем да бъдем най-бедната страна в ЕС. Съюзът няма нито време, нито пари за пилеене, а търпението на всички към поведение от типа на Орбан се е изчерпало.
Очакваме публикуването на конкретните законодателни текстове, за да започнем работа по детайлите. Още отсега обаче е ясно, че предложението на Комисията е далеч от позицията, която Парламентът гласува на 14 март, и приключването на преговорите до април 2019 г. ще бъде изключително тежка задача. Социалистите сме готови да отстояваме своята по-прогресивна и по-амбициозна визия за бюджета. Силно надявам България също да е готова.
Сергей Станишев
