Искам да бъда пример за това как излизам отвсякъде, защото в един момент съдбата ще каже: “Ха, тоя пък много се отвори бе, дай да го притисна малко повече“, това заявява в интервю от 18 април за предаването „Преди обед” изчезналият в Хималаите алпинист Боян Петров.
Съдбата доста ме е притискала. Но искам така да я омилостивя и да не ги говоря тия неща. Нито ги мисля, нито ги говоря. Сега правим интервю и ще го кажа, но иначе вкъщи никога няма да се замисля за тия въпроси, защото са минало.
Съдбата непрекъснато тества късмета му. През 2009 г. пада в ледена цепнатина с дълбочина 9 метра. За щастие, е оставил раницата си до раниците на испански алпинисти. Някой се сеща, че може да е пропаднал и след час търсене го изтеглят с въже.
„Родителите ми нямат нищо общо с планината и не знаят какво преживявам като опасности. Така е най-добре. Синът ми Явор вече все повече осъзнава какво се случва с мен и сякаш започва повече да ме обича. Съпругата ми е претръпнала от всички проблеми покрай експедициите, катастрофата... Тя е по-тиха, но на летището се просълзява.
Единственият човек, който ме спира редовно, е дядо ми Боян от Перущица. Той винаги казва: Не ти ли стигат тези върхове?“ – споделя алпинистът в друго интервю.
„С тази сила, която има в мен не се умира лесно. Казват ми приятелите, че вечно оцелявам”. И досега това е така – пребори рака, диабета, оцеля при катастрофа....
"На 80 г. бих извървял маршрута Ком - Емине. Искам да има гледки", мечтае Боян Петров.
