Лидерът на „Воля” Веселин Марешки е поставен в една значително по-крайна и безконтролна позиция на вироглавост и хулиганщина. Това каза пред Фрог нюз журналистът Георги Коритаров по повод искането на Марешки да се проведе референдум за излизане на България от НАТО. Ето какво още сподели Коритаров:
- Г-н Коритаров, защо лидерът на „Воля” Веселин Марешки изненадващо за всички поиска да се проведе референдум за излизане на страната от НАТО?
- Анализът по този толкова интересен въпрос е добре да започне с описание на политическият образ, който се е получил в резултат на появата на такъв тип поведение от страна на партия „Воля”. Нека да разгледаме ситуацията чрез примера за ветрилото. Ако приемем, че както в Източна Европа, така и в България, изграждането на националистически сегменти в спектъра от умерено-националистически към крайно или ултра-националистически в най-дясната му част, върви по определена логика, то тогава ще стигнем до извода, че типът говорене на лидера на „Воля” Веселин Марешки не просто бележи нов момент в разгръщането на националистическото ветрило от партии в България, а и попада в много конкретен момент. Посланието на Марешки за излизане на България от НАТО прозвуча броени дни след като лидерът на „Атака” Волен Сидеров гръмогласно обяви резултатите от своето скандално посещение в окупирания от руската федерация украински Крим. Визитата на Сидеров беше толкова скандална и като контраст на тази скандалност, толкова неглижирана от българските официални власти, в това число от всички политически партии у нас, че съвсем основателно се създаде впечатление на особена форма на съгласуваност между някаква скрита неоповестявана на висок глас воля на българската страна да прави такъв тип партньорство с Русия и от друга страна това, което Сидеров декларативно заяви, че отиването му там е всичко друго, но не и желание на България да напуска ЕС и НАТО. С други думи особено внимание, когато анализираме „Воля”, трябва да отделим на „Атака” и на Волен Сидеров.
- Защо?
- Защото с отиването си в Крим и с тезата си, че това в никакъв случай не означава напускане на България от ЕС и НАТО, Сидеров обозначи едно много специфично говорене и поведение. Едновременно състояние на членство в НАТО и ЕС и в същото време остра и активна политика на нарушаване на наложени от ЕС и редица страни-членки на НАТО санкции срещу Русия. В същото време „Воля” идва със заявката за референдум за излизане на България от НАТО. Това е една много по-крайна фаза на отрицание на евроатлантизма и една много остра заявка да се позиционира на място, което да е още по-големия „хулиган”, ако мога така да се изразя, отколкото в момента е Волен Сидеров. Нещо повече-поведението на Веселин Марешки по един много особен начин легитимира Сидеров като умерен политик. Едва ли не като националист-атлантик. Защото той може да е отишъл в Крим, но не иска България да излиза от НАТО. Докато Марешки директно обявява намерение за референдум за излизане от НАТО. В този смисъл говоря за примера и образа на ветрилото. Марешки е поставен в една значително по-крайна и безконтролна позиция на вироглавост и хулиганщина.
- Каква е целта?
- Целта е всички, които отиват от другата страна, включително до патриотично-националистическия център, да изглеждат не просто по-нормални, а част от една идейна дискусия и динамика вътре в сърцевината на ЕС.
- Кой се опитва да нареди по този начин пъзела?
- Ние не можем да говорим от първо лице и да внушаваме кой нарежда такъв пъзел, защото са възможни два варианта. Първо в партия „Воля” може да има достатъчно интелигентни хора, които със собствен интелектуален ресурс да са достигнали до извода, че имат интерес да се втурнат в тази крайна ниша, за да я обработят. Става дума за нишата на крайното отрицание на атлантизма и така да създадат едно собствено направление и място. Има разбира се и хипотеза, според която това е станало след определено подсказване и съгласуване. Но когато говорим за такива хипотези можем да сме предпазливи в условността на допускане, защото няма как да знаем какво точно се е случило.
- Каква типология на интереси обслужва подобно поведение?
- Това са интереси на страни, които се намират далече извън България. Ще говоря конкретно за интереси от държави от общността на независимите държави и конкретно Русия. По този начин се създава едно разслоение на антиевропейските и антинатовските настроения сред ЕС. Така се създава инструментариум за оказване на политическо, икономическо влияние в България. Да не забравяме, че дори „Националния фронт” на Франция има прекрасни отношения с Руската федерация и колкото и на пръв поглед да е парадоксално-крайните националисти в европейските страни, членки на съюза, са основен говорител за сваляне на санкциите срещу Русия.
- Волен Сидеров скочи като ужилен днес по повод срещата на Красимир Каракачанов и Валери Симеонов с лидера на БСП Корнелия Нинова. Това изненада ли ви?
- Сидеров буквално се разгневи, че тези срещи не са съгласувани с него. Ако той се държи така заради среща на неговите коалиционни партньори с лидера на българска партия, то тогава защо „гневът” на неговите партньори беше построена върху тезата, че той има право да води външна политика, отивайки в Крим, без да последват каквито и да е политически и организационни санкции?! Кое е по-тежко нарушение-срещата на Каракачанов и Симеонов с Корнелия Нинова или Сидеров да говори с лидера на окупирания от Русия Крим?
- Защо реакциите са толкова разнопосочни?
- На шега мога да кажа, че става дума за средно сложна формула от около 1500 години, която сега намира своето решение. Това, което наблюдаваме означава, че посещението на Сидеров в Крим е било дискретно съгласувано на всички възможни равнища, които биха били засегнати и които биха имали интерес от подобна визита. От реакцията на Сидеров днес се доказва, че отиването му в Крим е било съгласувано и е някакъв вид политически сондаж. Случката показва категорично, че в момента в България няма нито една партия, която с достойнство да се самоопредели като опозиционна. Най-малкото защото в момента няма нито една партия, която наистина иска предсрочни парламентарни избори и сваляне на правителството.
- Кое ви кара да правите този извод?
- След връщането на депутатите от „Атака” в Крим, се чуха гласове, но на извън парламентарни партии, че е редно да се поиска оставката на Явор Нотев като зам.-председател на парламента. Присъствието му в тази визита по никакъв начин не може да се тълкува като посещение в лично качество. Това означава, че някой от партиите, които твърдят, че са пронатовски, трябваше да започне събиране на подписи за оставката на Нотев. За това са нужни 80 подписа на депутати. ДПС нямат толкова депутати. ДПС бяха похвалени дори от Цветан Цветанов колко пронатовски са се държали при президента Радев. Ако ДПС искаше да разобличи останалите формации, можеха да започнат събиране на подписи. И ако другите бяха отказали да се включат, тогава движението можеше да каже: Всички вие сте лицемери, защото не искате да се изчисти евроатлантическия образ на България. ДПС не направиха това. БСП, които са ”за” членството ни в НАТО също не направи това. БСП и ДПС през три дена твърдят, че това правителство трябва да си ходи. Представете си, ако имаше събрана подписка, какъв дебат щеше да се води в парламента за оставката на Явор Нотев и как ГЕРБ щяха да бъдат поставени в една мегасложна ситуация. Защото нямаше да могат нито да подкрепят посещението на Нотев в Крим, нито пък и исканата му оставка.
- Какво би означавало, ако ГЕРБ гласуват оставката му? Все пак ежедневно ни се пишат на пронатовци.
- Това би означавало правителството да се разклати, ако не и да падне.
- От ГЕРБ се направиха на разсеяни за посещението в Крим.
- Да, никой не реагира. В случая имаме два прекрасни повода за анализ на две различни направления на проявата на едно и също политическо състояние- детайлизирането на крайния български национализъм. В случая не е важно кой стои зад това действие, колкото, че самото действие се е случило. Тове е много по-важно, защото щом се е случило, то обективно обслужва тези интереси, за които вече споменах.
Интервю на Катя Илиева
