Години наред са нужни за прочита само на заключителната част на обвинителния акт на подсъдимите по делото за КТБ. Тя се състои от 5 000 стр., като за да се запознаем с тях в разумен срок, трябва да им посвещаваме по 6 часа на ден в продължение на 50 дни.
Това на практика е невъзможно, тъй като прокурорите по делото КТБ, съдиите, както и защитниците на обвиняемите трябва само с този процес да се занимават.
С определения график за гледане на делото, който предвижда 3 пъти месечно събиране в съдебна зала, има риск да се провлачи 7-8 години. И може би още толкова време е необходимо за завършване на съдебния процес с произнасяне на оправдателни или осъдителни присъди.
Обемът на заключителната част надхвърля този на литературни произведения като трилогията „Властелинът на пръстените” на Толкин (1100 стр.) и „Война и мир” (1200 стр.) на Толстой. Библията със своите 1300 страници също изглежда малка в сравнение с резюмето на обвинителния акт.
Сравнението с литературно четиво е резонно и заради начина на представяне на резюмето. Единият от наблюдаващите прокурори - прокурор Димитров, използваше интонация, обичайна повече за разказване на приказки на малки деца, отколкото за четене на сериозни текстове, каквито са обвинителните актове.
Хилядите страници на диспозитива (резюмето) съдържа информация, която може да бъде изложена само на няколко листа. На всяка страница се повтаря едно и също нещо – длъжността на подсъдимите, нарушенията им и т.н.
