Сериозен недостиг на електроенергия и значителен ръст на цените на тока в страните от Югоизточна Европа прогнозират експертите от New Nuclear Watch Institute (NNWI). Това е записано в доклад ”Електроенергийният пазар на Югоизточна Европа: Влияние на новите тенденции и политики”.
Авторите прогнозират, че без увеличаване на производствени мощности, извън това, което в момента е планирано и отразено в EURS16 и прогнозите на БАН, през 2027 г. енергийният пазар на Югоизточна Европа рискува да се сблъска с дефицит между 35 и 150 тераватчаса на година.
Експертите твърдят, че това би довело и до ръст на цените на електроенергията с 30% - до нива от 160-170 евро за мегаватчас.
Причина за това е изпълнението на изискванията на политиката на Европейския съюз за намаляване на парниковите газове с 40% до 2030 г. и забавяне на повишаването на глобалната температура до 2 градуса в сравнение с прединдустриалните стойности.
Част от тези дейности включват отказа от използване на изкопаеми горива в транспорта и енергетиката, включително закриване на въглищни централи до 2030 г.
Докладът на NNWI представя оценка на въздействието на новите направления на европейската политика и линии на развитие, които се формираха в последните години. Електроенергийният пазар в Югоизточна Европа е по-нестабилен от това, което показват настоящите прогнози. Вероятността за влияние на външни фактори се подценява, като по този начин се поставя на риск устойчивостта на бъдещата енергийна система.
"Югоизточна Европа е изправена пред предизвикателството за неизбежен отказ от изкопаеми горива, като в същото време запази сигурността на енергийните си доставки. По наше виждане, атомната енергия е важна част от това решение", заяви Тим Йео, председател на NNWI, който е бивш министър на околната среда на Великобритания и бивш председател на Специалния комитет по енергетика и изменение на климата от 2010 г. до 2015 г.
По думите на Йео, има риск за сигурността на електроенергийните доставки в страни като България, Албания, Босна и Херцеговина, Косово, Гърция, Унгария, Македония, Румъния и Сърбия.
Рискът идва от увеличаването на търсенето на електроенергия, включващо бързото разпространение на електрически автомобили и широкото използване на технологиите за обработка на данни (т.нар. копаене на криптовалути), които изискват голямо електропотребление. Към тези рискове се добавя и ускореното въвеждане на по-строги изисквания за опазване на климата и околната среда, представляват значителен риск
В средносрочна перспектива значението на тези фактори само ще се увеличава и ще доведе до сериозен дефицит на електроенергия в региона. За удовлетворяване на търсенето е необходимо въвеждането на нови мощности, заяви Йео.
Изграждането на нови безвъглеродни базови мощности, преди всичко АЕЦ, е рационално енергийно решение за региона. Развитието на атомната енергетика ще осигури на страните от Югоизточна Европа стабилен и непрекъснат източник на енергия и ще даде възможност да бъдат изпълнени задълженията по намаляване на CO2.
"Ако правителствата не успеят да увеличат производствените мощности, към 2030 г. Югоизточна Европа може да стане нетен вносител на електричество. В резултат ще бъде нарушена регионалната енергийна сигурност, а домакинствата и бизнесът ще трябва да плащат по-високи цени за електроенергия", сподели и експертът по енергийна политика Славчо Нейков.
Нейков добави, че подобно развитие би довело до забавяне и дори до затрудняване на икономическото и социално развитие на региона.
Решенията за развитие на нови енергийни мощности трябва да бъдат взети в близките 2-3 години, за да може до 2025-2030 г. да се обезпечи търсенето.
Изграждането на нова АЕЦ е продължителен процес, а енергийният дефицит в региона се очаква в следващите десет години. Ясният път за действие е ангажирането - политическо и финансово - с разширяването на нисковъглеродните базови мощности в региона, категорични са експертите от NNWI.
Това означава, че правителствата на страните от Югоизточна Европа трябва сериозно да обмислят своите енергийни стратегии и техните бъдещи политики трябва да включват ядрени мощности, заедно с възобновяеми енергийни източници, за да отговарят на целите на Европейския съюз.
