”Имам създаден свой статут, който не ми позволява да да се отдам на бездействие и да гледам бeзучастно мъката в очите на хората. Хаоса, беднотията и корупцията са резултат от невежеството на управляващите, милиционери и бивши партийни функционери”. Това заяви в интервю пред ”Фрог нюз” музикантът Тодор Трайчев.
- Г-н Трайчев, преди време обявихте, че след три десетилетия, прекарани отвъд Океана, окончателно се връщате в Родината си – България, но вместо да си гледате спокойствието, веднага се заловихте за нови дела. Ето, на 11 май имаше ваше събитие, разкажете за читателите ни първо за него?
- Спокойствието и скуката за мен са две корено различни неща. С първото не съм свикнал, а второто е нещо, което ме изкарва от релси. Умората е признак на слабост, особено, когато от мен зависи съдбата на приятели и близки хора. Опитвам да прогоня и тези състояния, за да не се срамувам един ден от себе си и пред децата си. Да, повече от половината живот се водя беглец, изменник, невъзвращенец, емигрант и сега с гордост се начичам гражданин на САЩ. Много години минаха и доста време се чудих накъде да тръгна. Тогава възможностите бяха повече и на всяка десета врата се отваряше поне по един шанс за работ. Основното, на което ме научи градът на мостовете Сан Франциско, е да не спирам, да не се роня и да не се предавам. И най-вече да не се оплаквам... Тези, които се отклонят от правилата, започват да се тъпчат с наркотици, алкохолизират се и накрая изперкват преди преждевременно да ги заровят някъде.
- Как смятате да развивате творчеството си занапред, ако вече имате такива планове?
- Миналият месец с песните си събирах пари за болен приятел. Организирахме импровизиран търг на скоро издадените ми две автобиографични книги, стихосбирката и албума с най-добрите песни на Дует Трайчеви. Успяхме да напълним касичката с добри пари... Само преди няколко дни, на 11 май, приех да участвам в голямо благотворително шоу за набиране на средства в помощ на нуждаещи се деца. На голямата сцената „Арена армеец” бях със Софи Маринова и останах очарован от таланта и поведението й. „Ромският славей” напълно заслужава името си, знае как да подържа обичта на феновете и създава максимално добро впечатление за разлика от много главозамаяни представители на етно-попфолковия жанр.
На 18 май е първият ми моноспектакъл в залата на Американския културен център /American Cove/ на пл. "П.Славейков" №4А. С помоща на нова ми супер апаратурата и с мултимедия ще представя книгите, песните и живота си под формата на театрална постановка без сценарий, без задръжки и без пари за вход. Очаквам покани от няколко софийски читалища, от дома за възрастни артисти и разрешение да обиколя няколко затвора, както направих преди години. Няма да се откажа и от срещите си с деца в неравностойно положение, въпреки безкрайните проблеми с тежката администрация. С тези деца издадохме книги с оригинална тяхна поезия, в студио записахме цял музикално-поетичен албум и представихме творческите постижения на техни концерти на централните площади в петнадесет големи градове. Ако за първи път чувате за това, не се притеснявайте, тези които трябваше да ни помагат тогава също не го знаеха. Има какво още да се прави на моята възраст и под товара на събрания от миналото опит. Само управниците да не пречат а да си гледат състезанието с подлудялата корупция и процъфтяващата бедност.
- Какво ви провокира да напуснете един уреден свят, общество, в което има правила и се спазват, за да се върнете тук – в хаоса, беднотията и царството на корупцията?
- Имам създаден свой статут, който не ми позволява да да се отдам на бездействие и да гледам бeзучастно мъката в очите на хората. Хаоса, беднотията и корупцията са резултат от невежеството на управляващите, милиционери и бивши партийни функционери. Ако бяхме истинска демокрация, тяхната задача беше само да преобърнат властта и да я предадат в ръцете на достойни адвокати, отговорни експерти признати общественици. Сега сме свидетели на ненужни и безкрайни спорове за „кокошката и яйцето”. Съгласен съм с практиката по време на тревога да се предприемат грандиозни проекти, като билдинги, магистрали, мостове. Това изкуствено приповдига националната гордост, създава работни места и дава хляб на послушните медиите. Но не съм съгладен с дисбаланса на средствата за сметка на умиращите от глад и болести хора. Не искам ничия помощ и подкрепа. Не на принципа „танто за танто”. Не съм дори европеец. Българин съм!
- Къде живеете сега и с какво се занимавате
- Живея с кучката Лиза на тихо и спокойно място в София. Не пропускам разходките с нея, а през останалото време довършвам „моното”си и говоря по телефона. Нямам автомобил и не искам да шофирам в сгъстения столичен трафик. С американската пенсия живея удобно и рядко се сещам за отредената ми в България пенсия от сто и тридесет лева на месец, която плащаше само една четвърт от наема за жилище. Останалите семейни разходи плащах с парите от производсвото на готова шкембе чорба, което ме спаси от финансов колапс, въпреки, че го започнах с недостатъчна сигурност.
От време на време се сещтам за унижението, на което са подложени нашите артисти-пенсионери с „изгорелите осигуровки” и невзрачните места за дооцселяване. Срам и позор за властите! Не че свиквам с положението, но чакам удобен момент и аз да хвърля бомбата в лицето на престъпниците.
- Често ли правите неволни сравнения с „белия свят”? Или пък може би не е толкова бял, колкото на нас ни се струва?
- „Белия свят” вече е доста „поизбелял” и от миналите години е останало малко. Затънал е в проблеми отвън и отвътре. Удрянето в гърдите е кухо и кънти на празно. Най-сериозни са трудностите с намирането на работа и изплащането на заемите. Официалната емиграция е доста озаптена от държавната администрация, а нелегалните пришълци винаги ще ги има - със и без стени. Важното е, че грешките ни обричат на самоизяждане, управляващите и много от проблемите се разрешават скоростно. Сега на Америка и беше необходим луд водач, за да поеме рисковете и да промени коренно бъдещето на страната. По-непредвидим, импулсивен и необуздан от президента Тръмп не виждах и за това гласувах за него.
- Хората тук ви помнят предимно в дует с бившата ви съпруга Мариана Атанасова /Трайчева/, това натъжава ли ви? С какви чувства се обръщате назад, към спомените?
- С Мариана имаме негласна уговорка за ненамеса в личните работи и това е причината да не се интересувам от нейните дела. Позволявам си да спомена само, че разтрогването на брака за нас бе изход от влошаващи се взаимни отношения. Очаквам ексцесии въз връзка с публикуването на автобиографичните ми книги „Рой недовършени неща” и „По-доброто предстои”, но те са част от моя жиивот и не мисля, че някой може да го отрече. Описах живота си смело, без никакви задръжки и заобиколки. Не беше лесно да превъртам назад всичките си спомени... Трябваше да го направя, за да се отърва веднъж завинаги от неудобни въпроси и неверни „истини”.
- Как намирате състоянието на днешния музикален пазар тук, харесвате ли конкретни изпълнители и кои?
- Като бивш ИД на "Асоциацията на българските изпълнители", която се разпусна след кратки спорове, мога да сравня донякъде справедливо изпълненията от сегашната наша сцена с постиженията на естрадата от миналото. Никога не съм предполагал, че в България е бил скрит толкова много талант, който изригна благодарение на сполучливите телевизионни формати. Дано тези млади хора намерят верния си път и подходящите хора в бъдеще и за да продължат да се изграждат в любимата професия. Естрадната музика остави непреходни образци, въпреки че нейните представители вече си отиват. Едва ли някой ще има време да осъзнае техния труд и постижения и да им отреди достойно място в историята на нашата култура.
- Предвид факта, че политиката влиза във всеки дом, дори цената на хляба е политика, вие интересувате ли се от нея в България и как бихте я коментирал?
- Очаквам да видя кога най-сетне ще спре ограбването на хората и
управляващите ще се наситят на грижите за благосъстоянието си. Трудно е да балансираш зашеметяващия стремеж към властта и пари с доверие и отговорност. Това го могат само високо интелигентни личности, които едва ли мога да изброя на пръстите на ръката си. И все пак броя и вярвам...
- Кое е нещото, което най-много ви харесва в държавата ни и кое ви дразни перманентно?
- Сред сънародниците ни в САЩ се носи мълвата, че хората тук са забравили да се усмихват, самоизяждат се, разтрогват се приятелства и се мамят един друг. През последната година на два пъти видях България и нито веднъж не се сблъсках с подобни страховити очаквания. Напротив. Срещнах се с любезни и гостоприемни българи, такива, каквито ги оставих преди много години, пих бира с непознати „политици” и случайни доброжелатели, разговарях по улицата с непознати младежи... Седнахме на кафе със стари дружки, налудувахме се в кръчмите... И после си поговорих със себе си искам ли или не да остана до края с своите дни или да бягам отново отвъд океана? Въпреки всичко си казах, че оставам. Оставам, където ми е мястото... Та нали тук е родината ми! Тук ми е хвърлен пъпа.
Интервю на Аделина Делийска
