Проблемите в болниците в Ловеч и Враца са натрупвани 10 години. Дали са прикривани или толерирани, не мога да кажа. Това заяви по бТВ зам.-министърът на здравеопазването Жени Начева.
Според нея сегашното ръководство на министерството в лицето на министър Кирил Ананиев е предприело действия за прекратяването на лошите практики и прекратяване източването на болниците в България.
По думите на Начева болницата във Враца е източвана години наред. Не знае обаче защо не се е реагирало и какво са правили контролните органи. През последните десет години страната се управлява от ГЕРБ с изключение на една, когато властваше кабинетът „Орешарски“. През останалото време всички институции и структури за контрол са били ръководени от кадри на управляващата партия. Вместо да се пресекат лошите практики обаче, те са се разширявали.
Чак сега министерството щяло да работи по изработване на финансови правила. Досега такива не е имало, което означава, че вината основно е на кабинетите „Борисов 1“ и „Борисов 2“.
Начева беше категорична, че ще се търси отговорност от виновните длъжностни лица. Каква точно, не е ясна, защото „не сме наказваща структура“, заяви още тя.
Начева нарече провокация вчерашните емоционални изблици на част от служителите във Врачанската болница. Начева бе там, за да представи новият директор на МБАЛ „Христо Ботев“. Вместо ръкопляскания към нея полетяха остри реплики и въпроси, обидни квалификации и накрая яйца. Всички искаха да научат, кога ще започне изплащането на заплатите им, които не са получавали от февруари. Ясен отговор нямаше. Тогава една от служителките покани настоятелно Начева да поживее една седмица в нейното семейство, за да види как оцеляват хората без един лев.
Жени Начева не даде отговор на служителите на болницата във Враца. Също толкова неясни бяха обясненията й по бТВ. Щели да се вземат мерки и да започне изплащане на възнагражденията, но по-нататък. Сега нямало как това да стане. В студиото Начева бе свела поглед в пода и не погледна водещия Хекимян нито веднъж. По същият начин тя се държа и във Враца, не желаейки да погледне хората в очите и да чуе тяхната болка.
