Мисля си постоянно за нашия народ - с тревога и натрапливо чувство, че това не може да бъде друго, освен психоделичен сън. Това пише в свой коментар проф. Николай Слатински във Фейсбук.
Ако някой ме попиташе какво трябва да се направи, за да се промият мозъците на индивидите от една общност, че да станат табула раса, чиста дъска, върху която да може да пишеш каквото си пожелаеш и тази общност колективно да придобие стадна форма с ембрионално съдържание, аз бих дал следните съвети:
1. Инсталиране на лидери, оперирани от стратегическо мислене и лишени от способности за съвременен мениджмънт на системи и процеси.
2. Всяване на раздори и противопоставяния вътре в общността по всички проблеми от жизнена важност за нея и парализиране дори на самата мисъл за солидарност и сплотяване около приоритети и ценности.
3. Постоянно разказване на измислици, небивалици, приказки с хепиенд, фантасмагорни случки и пропагандни истории с цел пренасяне на общността в паралелна реалност, изключително рядко имаща пресечни точки с действителността.
4. Използване и насаждане на примитивен, диалектен, леко циничен, чалга език, на който общността да мисли и говори за своите проблеми и амбиции.
5. Подхвърляне на обещаващи лек, бърз, голям и илюзорен успех залъгалки като търкане на лотарийни билети, за да се изчегърта самата мисъл, че е възможно да постигнеш нещо с труд и усилия, знания и умения, честност и почтеност, разум и воля.
Ето това бих дал като съвети. И със стрес, страх и срам си давам сметка, че всъщност някой прави същото с нашия народ. Обхваща ме тревога, от която мога да избягам само като се самозалъжа, че видяното е психоделичен сън.
Защото само в съня може да се случи точно същото, което съзирам наяве.
Заглавието е на редакцията.
Проф.Николай Слатински