„В НИМ се пази плащеница от 13 век, която е подарена от Византийски император. Там изрично Охридският архиепископ е наречен „Пастирю на българите”. Е, питам аз сега онези, които се смятат за наследници на този „пастир на българите” - защо няма да сте в Охрид на 28 май?” Горан Благоев, журналист и историк, коментира пред „Фрог нюз”:
Протестът пред синодалната палата беше организиран от председателя на фондация „Българска памет” Милен Врабевски, както и от членовете на Инициативния комитет за общо честване на 1000-годишнината на Охридската митрополия. Имам предвид общо честване между България и Македония, както и между БПЦ и МПЦ.
Днес Синодалната палата бе затворена, тъй като синода няма заседание, но така или иначе ще чуят нашето недоволство, ще видят и нашето присъствие, което ще продължи всяка седмица. На 22 май ще се съберем в 18 часа, за да могат да дойдат повече хора.
Изключително сме недоволни от решението, което взеха 8 синодални митрополити, не целия синод, но го наложиха като цялостно решение.
Подобно решение по мое дълбоко убеждение окончателно взривява каквито и да било възможности за по-нататъшен диалог между БПЦ като църква-майка и Македонската архиепископия - като църква-дъщеря.
Причините вероятно са комплексни и тук не мога да виня само нашия синод, но за съжаление отговорността за провала на този контакт, основно с дата 14 май, ляга върху нашия синод.
Разбира се отговорност има и Македонската архиепископия, която покани БПЦ на тези тържества в края на май не като църква-майка, а като една от поместните църкви. Това, извинете, ако Македонската архиепископия цели по някакъв начин да се легитимира пред целия православен свят, не е начинът.
Нашите имаха основание да реагират, но не и да отказват присъствие. С отказа си те автоматично оставят духовното наследство в полето на Македонската православна църква.
Според мен там трябваше да отиде целият Свети синод, защото той представлява църквата-майка.
Патриарх Неофит в момента е в деликатно здравословно състояние. Но синодът трябваше да отиде и да заяви, че тази архиепископия 8 века е била българска и това, че центъра й сега географски се намира на територията на съвременната Македонска държава, не оспорва нейният български произход и характер.
Титлата на Охридския архиепископ е била „Архиепископ на Охрид и цяла България”. В НИМ се пази плащеница от 13 век, която е подарена от Византийски император. Там изрично Охридския архиепископ е наречен „Пастирю на българите”.
Е, питам аз сега тези, които се смятат за наследници на този пастир на българите, защо няма да са в Охрид на 28 май?
Дори патриархът да бе присъствал на въпросното заседание, каквото каже мнозинството, това се определя за решение на синода. Така че дори Неофит да бе на страната на 5-та митрополити, които за тяхна чест гласуваха да се отиде на тържествата в Охрид, превес щяха да имат мнозинството.
За съжаление в този момент интересите на иначе намиращите се в постоянно противоречие Цариградска и Руска патриаршии, много пагубно съвпаднаха за българо-македонския църковен диалог. Внезапно и двете патриаршии в един глас заявиха, че БПЦ няма право да се смята за майка на съвременната Македонска архиепископия.
Разбира се има нюанси. Русия застава зад Сърбия и смята, че това е сръбско-македонски проблем. Вселенският патриарх си отстоява своите интереси – че неговата е църквата-майка на всички останали на Балканите. Но така или иначе с Руската имат единомислие и това е много лошо съчетание на двата интереса за нас.
Предполагам, че нашият синод се уплаши от тези реакции и това е наляло допълнително вода в мелницата на онези митрополити, които смятат, че ние не трябва да водим диалог с МПЦ.
Всяка църква има своето историческо развитие, свое минало и памет. 8 български митрополити зачертаха паметта на своята собствена църква. И аз искам да ги попитам – на 14 май те като български митрополити ли са гласували или като такива на чужди църкви?
Записа Аделина Делийска
