Родителите трябва да наблюдават не само децата си, а и себе си. Изследванията сочат, че 1/3 от семействата в България имат агресивни отношения помежду си. Войните вкъщи, разделите, разводите рефлектират върху децата, които повтарят моделите на отношения, които виждат между родителите си. Това коментира пред „Фрог нюз” дългогодишният училищен психолог Иван Игов:
Статистиката на криминалните престъпления в България сочи, че няма ръст на случаите на агресия, но това не означава, че те са намалели. Нашето усещане е, че тези прояви се увеличават, особено сред деца. Изводът е, че чувствителността ни се е изострила към всякакъв тип насилствени прояви – в институциите, на пътя, в училища. Това е добрата новина – в България най-после започва да се ражда гражданско общество, което реагира на всичко случващо се.
Всеки ден имаме доказателства за това, че се правят усилия обществото ни да стане по-реагиращо – в мрежата, в новините на медиите и т.н. Проблемът у нас години назад бе, че сякаш бяхме претръпнали и свикнали с насилието.
Потресаващи са престъпленията, извършени от млади хора в последно време – случаят в София, когато млад мъж наръга с нож друг в трамвая, онзи зловещ случай в Бургас с 16-годишен убиец и т.н..
Затова е много важно непрекъснато да се говори за агресията и нейните симптоми. Ако едно дете не бъде достатъчно обгрижвано, се появяват и първите белези за проява на неконтролирана ярост, на изключителна липса на емоционална интелигентност – дефицит на емпатия, на съчувствие към другите. Тези деца от рано трябва да бъдат насочвани към терапия. Когато ти наследяваш агресивни модели и няма кой да ти покаже алтернативата, то агресията остава единственият начин за справяне с живота. И не рядко води до трагични случаи като убийства, побоища, затвор...
Родителите трябва да наблюдават не само децата си, а и себе си. Изследванията сочат, че 1/3 от семействата в България имат агресивни отношения помежду си. Войните вкъщи, разделите, разводите рефлектират върху децата, които повтарят моделите на отношения, които виждат между родителите си. Детето учи това, което вижда – важно е да се знае от хората, които създават семейства.
Друг огромен проблем са подтиснатите деца, които по-късно могат да развият хиперактивност, обучителни проблеми и т.н.. Правилно поведение изключва самолечението, към което масово се прибягва у нас – българите отварят някой сайт в нета, коментират дертовете си с други и смятат, че са решили всичките си проблеми.
В модерния свят това се прави чрез програми „Обучение в родителство”. Няма как съвременният родител да стигне до детето си, да вникне в проблемите му, да проумее собствените си затруднения, ако не работи върху себе си като чете и се образова. Но, за съжаление, повечето семейства се смятат за достатъчно компетентни и не се интересуват от съществуващите методи за обучения като например на УНИЦЕФ и др. организации.
Училището е създадено преди 2500 години в Гърция точно защото не всичко може да се компенсира в семейството, а човекът трябва да се научи на гражданско възпитание и поведение.
За съжаление обаче ние вместо да възпитаваме граждани, в училищата затрупваме децата с информация. Реално училището у нас в този си вид не извършва основната си функция, не създава граждани, хора, които да умеят да развиват себе си, да работят в екип, да се надграждат като личности.
Записа Аделина Делийска
