Това твърдение може да се стори пресилено и крайно за мнозина хора, които са практикували или практикуват различни източни духовни методи, но явно има неща, които не знаят и затова не преценяват обективно.
В повечето случаи това са хора търсещи, чувствителни и интелигентни, но същевременно крайно неудовлетворени от живота и действителността около тях. Те искат нещо повече, нещо много по-голямо и по-различно от това, което им се предлага на пръв поглед. Затова и доста необмислено се хвърлят към всякакви духовни системи и практики, които не познават добре.
Да, много от съвремените хора в България, Европа, Русия и Америка за съжалание не намират утеха и разбиране за духовните си и емоционални потребности в християнството. Поне в тези инстуционални форми, в които то съществува: православие, католицизъм, различните протестански църкви.
Християнството в този си закостенял вид не дава отговори на много въпроси, огражда всичко във вид на тайнства и загадки и на практика се е дистанцирало от хората и от новия тотално променящ се свят. За канона смъртта и отвъдното са неопределени понятия. За свещениците съществуването на душата е тайна, смисъла на страданието е Божие изпитание, а явното неравенството и несправедливост в живота са неясни необходимости, за които само Бог знае. Целта на съществуването и на нещата като цяло въобще не е ясна. Казват ни, че мъртвите ще възкръснат, но кога, как и защо, никой не знае? Това е просто поредната тайна. И търсещият, страдащият, ако не иска да се примири с всичко това отива там, където получава ясни отговори.
Философията на древна Индия дава всички тези отговори. Човек е безсмъртна същност, която се преражда усъвършенствувайки се, за да постигне „нирвана”, за да се слее с Цялото и да живее във вечно блаженство. Древните индуси са показали и техниките за това. Така йога центровете се пълнят с желаещи, които искат да укрепят здравето си, да намерят вътрешния си мир, да открият щастието си, да знаят накъде отиват и какъв е смисъла. В интерес на истината чак за „нирвана” никой не си мисли и единици се опитват да вникнат в невероятно сложната източна философия и да я приложат, но мнозинството поне абстрактно знае за целта. Казват си нехайно „И това, което правим е от полза и това е стъпка на напред, а за останалото ще му мислим в следващия живот. Но дали наистина е така?
Невежеството у европейците, включително и у българите е пълно. Затова и леко влизат в най-големият капан в живота си. Защо?
Повечето от практикуващите йога въобще не могат да проумеят мисленето на индийците. Те разглеждат упражненията и медитационните техники като някакъв вид оздравителни и релаксиращи упражнения. Не си дават сметка, че те са мощни оръжия за изграждане и проява на определен тип съзнание и поведение. И че това събудено съзнание от миналото ще ги върне хиляди години назад, много преди тяхното вече християнско определение.
Човешката история е резултат от развитието на човешкият ум, следствие от разгръщането на човешкото съзнание. Така тя преминава през съответните му етапи: колективно несъзнателно, съзнателност, индивидуализиращо се самосъзнание и вселенско свръхсъзнание. Първите два етапа се характеризират със слизане на човешкия Дух /разум/ към все по-голяма материализация. В този момент човек загубва спомена за божествения си произход и същност, за единството на всичко. Затова този етап се нарича етап на Инволюция, на движение от центъра към периферията.
Това центробежно движение обаче приключва с раждането и служението на Христос. Оттам нататък човечеството навлиза в коренно различен етап. Това е етапът на развитие на самосъзнанието на всеки индивид и постепенно придобиване на свръхразум и съвършенство, т.е на етапът на движение от периферията към Божествения център, етапът на Еволюцията, на разгръщането с новопридобитите качества. Единственият път затова е даден в учението, служението и жертвата на Христос. Това е учението на Новото време, учение, което трябва да бъде изучавано, разбрано и приложено в бъдещето напред от всички хора.
Всички други учения, включително и индийските са създадени в предишния период и обслужват друг етап на развитие - инволюциония. В този смисъл те са правилни и велики, но за съжаление напълно остарели. Особено за тези, които са дали християнски обет от вече много, много поколения назад. За християнина това е връщане назад, отказ от извървения път, нежелание да се разбере и приложи новото учение. Оправданията на много хора, че църквата не им дава отговорите и че се е забатачила в пари и имоти не е извинение. Провалите и издънките на свещеничеството са си техни провали и не трябва в никакъв случай да рикушират върху християнството като идея. Едното е институция, а другото е свещената истина, пътят. А и в Евангелиетата никъде не се говори за църква, а за любов към този, който те мрази и стремеж към съвършенство. „Бъдете съвършени, както е съвършен и Небесният ваш Отец” Матей,гл.5-48. и „Бъди милосърден, както и вашият Отец е милосърден”, Лука, 6-36. Това е върховното послание на Новото време.
Никъде, в която и да е било друга философска концепция, идеята за любовта към ближния, но и към врага не е изведена в такава цялост. Няма просто някакво състрадание или добродетелност, няма среден път или надмогване на желанията, а просто пълно сливане с болката, с желанието и с радостта на другите, на всяко същество. Защото плодовете на Духа са: радост, мир и любов. Служението на Бога до пълно себеотдаване за доброто на другите е висша цел. А на този фон нирваната е някак си доста егоистична.
Затова нека не се връщаме назад, колкото и това, което ни привлича да е приятно наглед. То не може да ни даде нищо повече от това, което имаме отдавна. Източните учения са отработени и закодирани в нашето подсъзнание на европейци още от далечината на времето. Няма защо да събуждаме миналото си. Нека видим зараждащата се пролет на идващия век, а не да бъркаме в старите чекмеджета и да разглеждаме извехтели и мухлясали реликви. А тези на Изток, които все още не са преминали този етап, нека си го минават. Това е техният път и той е чудесен и полезен за тях. А и има други, колониални причини да ни го натрапват. Но да се говори затова ще стане грозно, защото най-слабата дума ще бъде „карма”, а защо не и „отмъщение”. По-добре да гледаме напред.
Христос постави началото на огромен космически период, първата част, от който е 25.000 години. Всеки един такъв етап се подразделя на 12 части, които са свързани с дванадесетте зодиакални съзвездия на фона, на който наблюдаваме Слънцето. С идването си Иисус започна първият от тях – епохата на Риби. Епохата на Водолей започна през 1914г. Който не вярва нека си отвори една звездна карта и да види, че вече сме изминали първите 1-2 градуса от съзвездието към равноденствената точка на 21 март. Това в астрономията и в астрологията се нарича прецесия на Зодиака и е свързано с конусообразното движение на земната ос.
Учението за епохата на Водолей е дадено от Всемировият Учител Беинса Дуно. Преди 2000г. в Иудея се роди синът, а през 1864г. в България се роди Бащата.
Още през 1914г., когато вече доста българи са запознати с източните учения и прилагат методите им, някои от учениците на Учителя искат мнението му. И той казва: „Сега, когато говоря за дълбокото дишане, нямам намерение да препоръчвам специалните упражнения за дишане на индусите. Те имат специални упражнения за дишане, които са неприложими за европейците. Ако европейците ги приложат ще се натъкнат на големи противоречия.”
А по-късно, когато някои от практикуващите йога наистина имат проблеми той казва: „ Не слушате това, което Аз казвам, а вярвате на това, което другите са казали преди хиляди години на едно друго човечество. Има много начини, методи с които йогите си служат, но ако не ги разбере човек, той може съвършено да се осакати. Аз давам методи с най-малки рискове за човешкия ум. Те са методи на разумната Природа. Методите обаче на йогите са свързани с големи рискове и те не са пригодени за физическото тяло на европееца. Запомнете това добре.”
Учението на Новата епоха е дадено в България, изнесено е на български език, написано е с българска азбука и всеки българин има привилегията да го чете в оригинал. Това е велико благо, което за съжаление малко от нас осъзнават. Оказваме се в положението на евреите, които бяха родени в Иудея преди 2000г., но преминаха през живота си без да разберат какво става около тях. А затова са съжалявали после цяла вечност.
Йога е старо учение, отдавна достигнало кулминацията си, а пред нас е новото, бъдещето. То е крехко и още в зародиш и само от нас зависи да го развием, използваме и предадем. Това е мисия, която предопределя идните векове. Някои обаче предпочитат да си стоят във миналото, пропускайки най-важното в живота си - Словото Божие, дадено на български език и на българския народ.
Учението дава и вътрешният мир и отговорите на всички въпроси. Прераждането е факт, всички форми, през които сме минали живеят в нас и са оставили отпечатък, любовта е наша същност, а съвършенството цел. „Човек е призван да бъде господар на себе, да управлява слънчеви системи, да бъде истински съработник на Бог”, казва Учителят.
В Учението има и теория, и техники за медитация, и упражнения. На преден план е изведена музиката и молитвата. Идеята за бесмъртието и служението са основата на Паневритмията. Така човек в бъдеще ще изгради свръхсъзнание за единение с Вселената, към нейното разбиране и съпричастие, а не към експлоатирането и подчинението на света.
Но първо трябва да се събудим, да благодарим на Бога и да работим, неуморно и упорито в полза и на другите, а не само на себе си. Защото някъде беше казано, че светците са най-големите егоисти, защото отдавайки всичко на другите, след това получават всичко. „Защото давайте и ще ви се даде! Давайте всичко с любов, за да се благослови даването ви! Каквото дадете, давайте го със съзнанието, че всичко принадлежи на Бога. Станете извори, които постоянно дават.”
Само така ще намерите отговорите на всички въпроси и щастието. Другото е илюзия. Защото скръбта СЛИЗА, а радостта ВЪЗЛИЗА. Изборът е ваш!
Силва Дончева
