След силната динамика в лихвените нива както по кредити, така и по депозити, лихвите плавно започнаха да падат. Това показват последните данни на Българската народна банка (БНБ).
И в левове, и в евро годишният лихвен процент по новопривлечените срочни влогове за населението отчита намаление за втори пореден месец.
Средно за пазара лихвите по левови влогове са на ниво 7,99%, като намаляват за един месец с 0,16 процентни пункта. При тези в евро понижението е с 0,18 пункта до 6,34%.
Спад в лихвените нива има при всички предлагани чрез промоционални кампании срочни депозити до една година. При фирмените срочни влогове намалението по левовите сметки е с 0,33 пункта до 6,36%.
Това би могло да се приеме и като първи сигнали за укротяване на депозитната война, като е добре да се изчакат още няколко месеца, за да се види дали ще се превърне в тенденция, коментира банкови експерти.
Според данните на БНБ лихвите по заемите също вървят надолу. Нивата по новите потребителски кредити в лева намаляват с 0,07 пункта от 14,22 до 14,15%. От началото на годината това е второто понижение на показателя, като първото беше през март
Специалисти коментират, че въпреки пониженията и при цената на депозита, и при тази на кредита, лихвите едва ли ще се върнат на нива отпреди началото на кризата.
И през четвъртото тримесечие на тази година ще има намаление на лихвите по кредитите и депозитите от страна на българските банки, коментира Момчил Андреев, изпълнителен директор на Райфайзенбанк България.
По думите му обаче лихвените нива все още няма да стигнат тези отпреди фалита на Лемън Брадърс. Според Андреев в момента вече се наблюдават движения на лихвените проценти надолу.
Като причина за това той посочва намаляването на премията за странови риск на България, измерена чрез т.нар. кредитни суапове за защита от фалит (CDS) върху българския държавен дълг.
Изпълнителният директор на УниКредит Булбанк Левон Хампарцумян също прогнозира плавно намаляване на лихвите, но предупреждава, че те едва ли ще се върнат на рекордно ниските си нива отпреди кризата.
Тенденцията е през четвъртото тримесечие да има спад на лихвените проценти по депозитите по две причини - първо заради това, че имаме ликвидност, и второ заради това, че рисковата надбавка за страната падна с 2,5 до 3 %, след като в разгара на кризата тя беше 12%, коментира председателят на Асоциацията на банките в България Виолина Маринова.
Това ни дава основание да смятаме, че ресурсите, които бихме ползвали от международните пазари, биха били на по-ниска цена и това ще ни даде основание да кредитираме на по-ниска цена, отбеляза тя.
Но на първо място трябва да се подобри икономическата среда, за да се търси от банките оживено кредитиране. Доста време ще мине до затихване на кризата, да се стабилизира икономическата обстановка в страната, за да се кредитира на едни разумни нива, смята Маринова.
Трябва да се знае, че лихвените проценти в момента са по-високи от тези преди кризата, но това е в резултат на цялостната икономическа среда.
Напоследък някои доста активно съдействат, говорят и приканват хората да не си плащат задължението, което е много вредно, защото при забавяне клиентът ще попадне в кредитния регистър като некоректен платец и няма да може да ползва кредити после, тъй като кредитната му история няма да е добра, предупреждават банкови експерти.
Вече е стигнат прага на качването на лихвените проценти, защото то не е полезно за банките. Първо, защото тези, които се възползват от депозитните лихви, са хора с пари, а не са масата от хора, и те използват това в коя банка ще получат по-висок лихвен процент.
Според банкерите това са депозитни туристи, защото като свърши една промоция, отиват в другата банка, на друга промоция да печелят от лихвите. Това обаче не допринася за увеличаване на паричната маса в банковата система и е излишно да се прави, защото след това ще се увеличават лихвите и по кредитите, което пък в настоящата ситуация на криза не е желателно.
От Националната асоциация на българския бизнес (nabb-bg.com) призовават банките в страната да намалят лихвените нива до 4% и да предоставят възможност за разсрочване на кредитите поне с две години. За една година лошите заеми са нараснали почти тройно.
Към 31 август 2009 г. невърнатите или забавените кредити са 2,75 млрд. лв., или 7,37% от размера на всички заеми. В края на август 2008 г. тези задължения са били 2,8% от всички заеми. Най-сериозно е нарастването при потребителските кредити.
Делът на невърнатите задължения при тях набъбва до 9,05% в края на август 2009 г. (спрямо 8,27% в края на юли и 4,25% в края на август 2008 г.). Жилищните кредити са с най-нисък дял сред лошите и преструктурираните - 6,25% в края на август 2009 г., спрямо 5,4% през юли и 2,12% - преди година.
Според данните на централната банка домакинствата и фирмите изпитват все по-големи затруднения да погасяват вноските по взетите от банките средства. Лошите заеми обаче могат да предизвикат затруднения във финансовата система, ако делът им мине 10-15%, отбелязват експертите.
