Животът днес не е място за идеални отношения. Дори за двама души, сключили брак, пък какво остава за цели народи. Ние трябва да се стремим към устойчивост, към мир, да не си пречим взаимно”, казва в интервю за бтв Милорад Додик, президентът на Република Сръбска. Ето част от него:
Историята тук изобилства от проблеми. В Босна и Херцеговина, например, имате три народа, които в исторически план никога не са се разбирали, никога не са приемали историческите процеси по един и същи начин. Ако мюсюлманите са се радвали на Османската империя, за нас тя е окупация. Когато тук е властвала Австро-Унгария, католиците са я смятали за своя родина, а за нас това отново е окупация. След създаването на Югославия заявили, че това е Великосръбска идея и нито хърватите, нито мюсюлманите са се чувствали добре тук.
В новата история всички воюват с всички – и сърби с мюсюлмани, и хървати с мюсюлмани, и мюсюлмани със сърби и хървати, така че всички винаги воюват. Тази поляризация е много сложна.
Животът днес не е място за идеални отношения. Дори за двама души, сключили брак, пък какво остава за цели народи. Ние трябва да се стремим към устойчивост, към мир, да не си пречим взаимно. Ако бошняците могат да изградят една добра икономика, ние не трябва да им пречим, а да ги подкрепим. Ако ние имаме възможност тук да създадем нещо, Сараево не трябва да ни спира.
И като казвам това, цялата ни история се събира в един момент, като доказателство за влошените ни отношения. Как да решим този проблем? Всички народи трябва да управляват своя път, своето настояще, своето бъдеще, да създават безконфликтни общества и това е възможно, аз вярвам, че е възможно. Само трябва да не си пречим, да не се отричаме взаимно, да не фаворизираме никого. Не знам дали това не е идеализъм, но във всеки случай смятам, че можем да се гордеем с онова, което имаме - един продължителен мирен период.
Дейтънското споразумение може да се промени само на базата на едно вътрешно съгласие в рамките на Босна и Херцеговина. През периода от 1996 г. до днес Република Сръбска изгуби 83 от правата си в рамките на Босна и Херцеговина и тя вече се явява като наш противник, а не като страна, с която можем да си сътрудничим, което, естествено, е проблем. Ние трябва да предоговорим насилствено наложените решения, защото те са в нарушение с Дейтънското споразумение.
Ние тук сме един експеримент, за съжаление – неуспешен експеримент.
