В римския календар октомври е осмият месец в годината, откъдето идва и името му. Старите българи го наричат „Митровски месец" или „листопад". Свързват го с времето, когато природата ръзсъблича своя пъстър костюм в трепетно очакване на приближаващата зима.
Някои пък му казвали „Бабино лято", защото понякога времето било топло и слънчево, подходящо за прибиране на реколтата.
В дните на усилен труд хората нямат време за много веселие, затова и празниците в традиционния календар през октомври са малко. Многа са обаче библейските истории, които ни спомнят ценностите на Христовата вяра, в които предците ни са намирали опора и утеха в своя труден и усилен живот.
1 ОКТОМВРИ
ПОКРОВ НА ПРЕСВЕТА БОГОРОДИЦА
През 910 година, при управлението на император Лъв Мъдри, сарацините нахлули в пределите на Византия. Страната била опустошена, а населението й – поробено.
В първия ден на октомври св. Андрей Юродови и ученикът му Епифаний се молели в цариградската църква Влахерна, която пазела свещената одеждата на св.Богородица. Изведнаж видяли Божията Майка да се носи във въздуха. Обкръжена от апостоли и ангели, тя се молела за спасението на своя народ.
Видението на двамата апостоли станало достояние на богомолците в храма. За него научил и еврейския народ, който с очите си видял как сарацините напускали безславно страната им.
Така се родил църковния празник ‘покрова Богородичен’.
Днес църквата почита още светлата памет на св.апостол Ананий, преподобни Роман Сладкопевец и преподобни Йоан Кукузел.
Именден празнуват всички, с имената Ананий, Анания.
2 ОКТОМВРИ
ДЕН НА СВЕТА МЪЧЕНИЦИ ЮСТИНА
Юстина се родила в Антиохия през 3 в. в семейство на езичници. Когато антиохският дякон Праилий проповядвал в града им, девойката била запленена от мъдрите му слово и станала християнка. Отказала се от земните радости и се посветила на Бога.
Един ден Юстина срещнала магьосникът Киприян. В разговор с него пробудила желание му да се поклони на Христос.
Вестта за измяната на езическия наставник стигнало до знанието на княз Евтолмий, който ненавиждал християните. Разгневеният владетел наказал изменниците Юстина и Киприян със смърт.
Тялоата на мъчениците погребала добродетелната Руфима. Оттогава християните ходели на гроба на св.Юстина, където намирали изцеление за своите страдания.
На този ден църквата почита и свети Андрей Юродив.
3 ОКТОМВРИ
ДЕН НА СВЕТИ СВЕЩЕНОМЪЧЕНИК ДИОНИЙ АРЕОПАГИТ
Било време, когато ап.Повел проповядвал Божието слово в Атина - град на най-знатни и учени хора.. Повечето не вярвали на апостолските беседи. Но имало и такива, които отворили сърцето си за Бога.
Един от тях бил Дионисий, член на върховния съвет на Атина – Ареопагът. Като млад той станал свидетле на кръстната смърт на Спасителя. И както говори преданието, още тогава повярвал в негова сила и съвършенство. Без никакво колебание приел заедно с цялото си семейство Светото кръщение от ап.Павел Станал негов ученик и сподвижник. След време бил провъзгласен за пръв епископ на Атина.
До края на живота си св.Дионий Ареопагит бил предан на своето паство. А на светата църква оставил съчинението „За небесната йерархия”, книгата за Божиите имена и тайнственото богословие.
4 ОКТОМВРИ
ДЕН НА СВЕТИ СВЕЩЕНОМЪЧЕНИК ЙЕРОТЕЙ, ЕПИСКОП АТИНСКИ
Свети Йеротей бил съмишленик и приятел на Дионий Ареопагит. Когато приел от ап.Павел християнската вяра, той си обещал да служи вярно до края на живота си на Иисус. И станал един от най- ревностните защитници на новата религия.
За своята преданост, добродетелност и мъдрост св.Йеротей бил избран за епископ на Атина след смъртта на св.Дионий. Светецът умрял мъченически в името на Христос.
5 ОКТОМВРИ
ДЕН НА СВЕТА МЪЧЕНИЦА ХАРИТИНА
Харитина се родила в Понт. Била съвсем малка, когато останала сираче. Отгледал я богатия и състрадателен християнин Клавдий.
Когато пораснала, девойката правела впечатление със своята непорочна хубост, кротост, чиста мисъл и вяра в Бога. Радвала на обичта на вярващите, пред които открито говорела за Спасителя и неговото учение.
В началото на 4 в. настъпили тежки времена за християните. Началникът на града Дометиан ги ненавиждал и безпощадно преследвал. Жертва на тираничния езичник станала и Харитина. Домитиан я изпратил на съд, за да се отрече от вярата си в Иисус. Безсилен пред нейната непоколебимост, той подложил светицата на нечовешки изпитания. Накрая заповядал да бъде обезчестена.
В мига на своята смърт св.Харитина се обърнала с гореща молитва към Бога и той запазил непорочната мъченица. Езичниците сложили мъртвото й тяло в чувал с пясък и го хвърлили в морето. След три дни тялото на св.мъченица Харитина намерил изхърлено на брега Клавдив и и сам го погребал.
На тази дата църквата чества и светлата памет на свети Дионисий Велики, епископ Александрийски.
6 ОКТОМВРИ
ДЕН НА СВЕТИ АПОСТОЛ ТОМА
Тома живял в Галилея по времето на Иисус. Хората го познавали като изкусен художник. Когато видял чудесата на Спасителя, повярвал в него и го последвал. Станал негов ученик, но не винаги разбирал думите на Учителя и често се съмнявал в тяхната истиност. В отговор на съмненията му, Иисус веднъж му казал: „Тома, ти повярва в мен, защото ме видя. Блажени са тези, които не са видели, а повярваха!”
В деня на Петдесетница хвърленият от апостолите жребий отредил Тома да проповядва в Партия, Мидия и Индия. Много време прекарал там светия отец. Много премеждия и чудеса го споходили. Много хора обърнал към светата вяра, между които и тамошната царица Мигдония и сестра й Терцияна, царският син Азан и знатният сановник Сифор.
Отдаден на мисионерска дейност, св.Тома единствен от учениците на Иисус не присъствал на погребението на Божията Майка. Но затова пък пръв открил свещената одежда на Богородица и известил за нейното Възнесение.
Последните години от живота си апостолът прекарал в Индия. Като укрепил Христовата вяра, той построил църква. За неин свещеник определил Сафор, а Азан станал дякон в храма.
Свети Тома умрял мъченически, жестоко убит от злите езичниците. Скърбящите му ученици го погребали го подобаващи почести.
Скоро след смъртта му жестокият цар на Индия приел новата вяра. А в Мидия и Партия възтържествувала Църквата над прогнилото езичество, тъй както в Индия.
7 ОКТОМВРИ
ДЕН НА СВЕТИ МЪЧЕНИЦИ СЕРГИЙ И ВАКХ
Сергий и Вакх били знатни римски сановници в двора на император Максимиан. Цар и народ ги почитали заради тяхната образованост, мъдрост и храброст. Но това не ги радвало особено, защото вярата им в Бога била над всички земни блага и слава. Скоро императорът узнал за вероотстъпничеството на своите любимци и заповядал да ги погубят.
Мъченичеството на двамата сановници започнало по време на голямо езическо празнество. Сегрий и Вакх открито отказали да изпълнят молбата на Максимиан да принесат жертва на езическите идоли. За тази дързост им снели знаците на високо им звание, воинските пояси и пръстени. Облякли ги в женски дрехи и започнали да ги развеждат из града за смях на народа. Вместо да се разкаят, светите мъже приемали унижението с достойнство.
Тогава императорът изпратил светите мъже на управителя Антиох, известен със своята омраза и жестокост към християните. И той не успял да склони двамата мъченици да се разкаят. Затворил ги в тъмница, където ги били безпощадно. Вакх не издържал и умрял. А Сергий продължил смирено да понася жестоките наказания, от които винаги оставал цял и невредим.
Безсилен да прекърши Сергий, Антиох го осъдил на смърт чрез посичане с меч.
Мъченическият живот на светите братя Сергий и Вакх завършил през 295 г.
8 ОКТОМВРИ
ДЕН НА ПРЕПОДОБНА ПЕЛАГИЯ
Пелагия се родила в Антиохия през 5 в.. Тя била необикновено красива, но живеела в грях и падение.
По това време в града проповядвал илиополският епископ Нон. Един ден, докато хората слушали назидателната му беседа за Страшния съд, за наказанието и спасението на човешките души, отецът видял сред богомолците и красивата Пелагия. Трогната от словата на Нон, тя изпитала силен копнеж за покаяние. Написала на епископа кратко писмо, в което му разказала за блудския си живот и желанието си да спаси душа си.
Епископ Нон повярвал в искреността на Пелагия. С радост и дал благословията си, и я кръстил. После я помазал със свето Миро и я пречистил със светити Христови тайни. На третия ден след кръщенето Пелагия оставила богатството си на епископ. Взела грубата му дреха – черна власеница и тайно напуснала завинаги града. Остатъка от живота си преподобна Пелагия прекарала като затворница в една килия на Елеонската планина до Йерусалим. Намерият я дякон Яков, ученик на еписпоп Нон. В тази киля той срещнал един непознат постник. Дълго разговарял с него и със затаен дъх слушал душеспасителните му беседи.
След време, когато отново го навестил, в килията лежало само безжизненото му тяло. В него Яков разпознал красивото лице на Пелагия, облечена в черната власеница на епископ Нон.
Монахини от околните манастири погребали тържествено преподобна Пелагия в килията, където блудницата предала разкаяната си душа.
На тази дата църквата почита и светлата памет на свети преподобномъченик Игнатий Старозагорски.
9 ОКТОМВРИ
ДЕН НА СВЕТИ АПОСТОЛ ЯКОВ АЛФЕЕВ
Свети Яков Алфеев бил брат на апотол и евангелист Матей. Като един от дванадесетте апостоли, след деня на Петдесетница и той се заел с мисионерска дейност. Неговите проповеди започнали от Йерусалим и Палестина, и продължили в много други близки и далечни страни.
Апостолският живот на светеца бил изпълне с премеждия и страдания. Умрял мъченик, разпънат на кръста за назидание на добродетелните християните.В памет на св. апостол Яков в 9 в. Теофан Никийски написал канон, който и днес църквата пее в деня на неговата мъченическа смърт.
Днес църквата отбелязва още деня на преподобни Андроник и жена му Атанасия.
10 ОКТОМВРИ
ДЕН НА СВЕТИ МЪЧЕНИЦИ ЕВЛАМПИЙ И ЕВЛАМПИЯ
Евлампий и Евлампия били брат и сестра, наследници на знатен род от град Никомидия. Те живели във времето на император Максимиан и големите гонения срещу църквата. Затова, като пламенни християни, се скрили в една пещера, където се отдали на смирен и аскетичен живот.
Един ден Евлампий отишъл в Никомедия за хляб. Когато видял как императорът опустошава държавата и избива паданиците си, непокорният християнин надигнал глас в защита на своите съграждани. Местните фанатици предали Евлампий на градския съдия, който се опитал с увещания и ласкателства, с заплахи и изтезания да го отвърне от Бога. Но светецът бил непреклонен. Нещо повече, един ден отишъл до капището. И вместо да се разкае, прокълнал езическите идолите. Те паднали на земята и се превърнали в прах.
Разгневен, съдията подложил светеца на още по-страшни мъчения. Свидетел на страданията му станала Евлампия. И пожелала да сподели съдбата на любимия си брат. По заповед на съдията хвърлили непокорните християни в котел с кипящо масло, Евлампий бил ослепен, а Евлампия хвърлили в огнена пещ. Но Господ смекчавал жестокостта на изтезанията им.
Мъченичеството на свети Евламий и Евлампия завършило, когато отсекли главите им с меч пред очите на целия град.
На тази дата църквата почита паметта и на свети 26 преподобномъченици зографски.
Днес имат именден всички, с името Филип, Филипа, Филипка, Филипина.
11 ОКТОМВРИ
ДЕН НА АПОСТОЛ ФИЛИП, ЕДИН ОТ СЕДЕМТЕ ДЯКОНИ
След като слязал на земята Пресветият Дух, апостолите останали за известно време в Йерусалим, за да покръстват езичници и евреи. Броят на християните ставал все по-голям, но всички жиеели в разбирателство и любов.
Преди да тръгнат да проповядват словото Божие, апостолите събрали вярващи. И поискали от тях да си изберат седем достойни мъже, които да се грижат за църквата, за тяхните домакинства и ежедневни проблеми. Сред избраниците били Стефан, Прохор, Никанор, Тимон, Пармен, Николай и Филип. Нарекли ги дякони.
Дякон Филип бил родом от Кесария Палестинска. Когато го избрали за дякон в Йерусалим, той се отдал в служба на своето паство. Но ненавистните езичници го прогонили и той отишъл в Самария.
Така започнала апостолска мисия на св.Филип. Народът с радост слушал разказите му за Богочовека Иисус, удивлявал се на чудесата на светия отез да прогонва нечисти духове и лекува неизличимо болни.
Апостолското си дело Филип продължил в Газа, където обиколил много градове и села. Много хора обърнал в Христовата вяра, извършил много чудеса. Стигнал до Кесерия, при четирите си дъщери, които били надарени със силата да пророкуват.
Живота си дякон Филип завършил в Тралия, Мала Азия, където го избрали за епископ на града. Починал в дълбока старост, обичан от цялото си паство.
Днес църквата отбелязва още деня на преподобни Теофан Начертани
12 ОКТОМВРИ
ДЕН НА СВЕТИ МЪЧЕНИК ПРОВ, ТАРАХ И АНДРОНИК
В първото десетилетие на 4 в. започнали страшни гонения срещу християните. Нарекли го „ера на мъченичеството” защото много християни били съдени и убивани. Сред мъчениците за Христовата вяра били тракиецът Прав, римският войн Тарах и гражданинът от Ефес Андроник.
Тримата ревностни християни били съдени в областния град Киликия, Мала Азия. Подложени били на нечовешки изпитания. Но нищо и никой не могъл да прекърши вярата им в Бог.
По заповед на съдията Пров, Тарах и Андроникъ хвърлили в затвора, където им рязали ушите, изболи им очите, одрали им кожите, хвърлили ги на дивите зверове. Но мъчениците приемали спокойно съдбата си.
Озлобен от своето безсилие, съдията заповядат да убият тримата светци с копия. В този миг страшен ураган връхлетял над града. Войници и езичници панически се разбягали. На площада останали само добродетелните християни. Те взели телата на мъчениците Пров, Тарах и Андроник и ги огребали в каменна пещера с молитви и песнопения.
На тази дата църквата почита още преподобни Козма, епископ Маюмски.
13 ОКТОМВРИ
ДЕН НА СВЕТИ МЪЧЕНИЦИ КАРП И ПАПИЛА И ПОСТРАЛИТЕ С ТЯХ
Християните Карп и Папила се родили в Пергам. Тяхната мъдрост и добродетелност били пример за съгражданите им. Затова избрали Карп за епископ на град Тиатир, а Папила – за негов дякон.
По време на голямо тържество в чест на езическите богове епископът и дяконът отказали да участват в жертвоприношението. Това разгневило един от най-преданите служители на император Деций Траян – Валерий. По негова заповед духовниците били хванати, оковани във вериги и развеждани из целия град за присмех на езичниците. Но това не смутило светите отци.
Разочарован от проявената смиреност, Валерий наредил да разграбят домовете на божиите служители. А тях започнал да развежда от град в град. Оковани във вериги те тичали след конете на войниците и намирали утеха единствено в молитвите.
Своята мъченическа смърт свети Карп и Папила намерили в град Пергам. След нечовешки изтезания и мъки, палачът отсякъл главите на двамата мъченици с меч пред очите на местните християни.
Заедно със тях били обезглавени и други последователи на двамата мъченици.
14 ОКТОМВРИ
ДЕН НА СВЕТИ МЪЧЕНИЦИ НАЗАРИЙ, ГЕРВАСИЙ, ПРОТАСИЙ И ЦЕЛСИЙ
Назарий, Гервасий, Протасий и Целсий живяли във времето на светите апостоли. Назарий бил посветен в учението Христово от своята майка. Когато пораснал, тръгнал по градове и села, за да проповядва Божието слово.
По време на своето пребиваване в Медиолан, Назарий станал свидетел на жестока разправа с местните християни. Трогнат от тяхното смирение, започнал да ги утешава и подкрепя в страданията им. Сред мъчениците били и братята близнаци Гервасий и Протасий, които силно обикнали своя спасител Назарий.
Скоро юдеите прогонили от Медиолан непокорния християнин и той тръгнал към Галия. Там кръстил много езичници, между които и момъкът Целсий. Впечатлен от добротата и мъдростта на светеца, Целсий пожелал да стане негов спътник и помощник в благовестническото му дело.
Двамата мисионери обикалили много градове и села, покръстили много езичници и евреи. След трудности и премеждия се върнали тоново в Медиолан. И отново утешавали и подкрепяли своите онеправдани братя по вяра. Затова управителят на града, Анулин, този път поиска за тях най-страшното наказание – смърт.
Свети Назарий и Целсий били обезглавени. След тях убили и близнаците Гервасий и Протасий. .
Днес църквата чества светлата памет на света Петка Българска.
Именици днес са всички, които носят имената Петка, Петко, Петкана, Пенко, Петя, Петьо, Параскева, Параскев, Параско, Парашка, Парунка, Паца, Паша, Паруш, Пачо, Пъшо; Кева Кевка, Кево.
Всека година на 14 октомври българите отбелязват празника
ПЕТКОВДЕН
В миналото денят се празнувал в чест на св.Петка – една от най-почитаните и обичани светици. В представите на българите тя била медиатор между земния и отвъдния свят, покровителка на митичния праотец, пазителка на дома и закрилница на бремени и родилки. Затова по стар обичай правели Петковденски задушници. Жените в Странджанско раздавали за умрелите подковки, поръсени с варено жито; подсладен ориз, диня и грозде. В този край вярвали и в магическите способности на св.Петко да лекува бездетни и лихуси. В навечерието на празника жените отивали и приспивали край аязмо или в параклис, който носи име на светицата. На сутринта се измивали с лековитата вода. А преди да си тръгнат, кичели икона с цветя, кърпи и пари, с надеждата така да прогонят завинаги болестта и страданието.
В други села в памет на светицата извършвали семейна родова служба. Специално месели малка питка „Св.Петка”, която слагали върху мъжка риза, заедно с паничка сол и чаша вино. Всички присъстващи се покланяли пред трапезата. Най-възрастната жена разчупвала погачата над главата си, раздавала на всеки по комат и благославяла близките си за здраве и благополучие.
Жителите на някои родопски селища свързвали Петковден с есенните женски жертвоприношения. Те били известни като „черкуване за Господа”. Черкуванията винаги се правели в понеделник. Всяка стопанка колела бяла животно - обикновено кокошка, която готвела с ориз. От обредната храна раздавала на жените в махалата за здраве на семейството, да се плодят животните, да има берекет в нивите. А в двора на църквата колели курбан – крава, закупена с общи средства.
В календара празникът е известен още като зимен Петковден. Той бележел края на стопанската година, когато реколтата вече била прибрана. Нивите били засети със зимни посеви, стадата -разпуснати и прибрани в кошарите и оборите, а хората започвали да се подготвят за предстоящата зима.
С Петковден започвали и нечисти дни. Те продължавали до Димитровден (26 октомври). През това време били забранени веселбите. Жените спазвали много забрани, за да предотвратят вредното влияние на злите сили. Правели се магии и заклинания, гадаело се каква ще е годината, като на всеки ден съответствал по един месец в от нея.
Когато нечистите дни минели, тогава започвали сватбите. По къщите тръгвали лятници и годежари. Стопанките организирали седенки и надпявания. А на площада се правели веселби, на които се виели широки петковденски хора.
15 ОКТОМВРИ
ДЕН НА ПРЕПОДОБНОМЪЧЕНИК ЛУКИАН, ПРЕЗВИТЕР АНТИОХИЙСКИ
Лукиан се родил през 3. в. в семейство на знатни и богати граждани от Самосат. Получил добро образование, той бил подходящ за всякаква светска служба. Но вместо това, младежът раздал наследството си на бедни и болни хора. И се отдал на строг подвижнически живот.
Скоро неговата ученост, благочестивост и мъдрост станали известни на жителите на Антиохия. По тяхна молба назначили Лукиан за техен свещеник. Скоро открил училище в града, в което сам преподавал. Занимавал се с богослужебна и книжовна дейност. В духовния си живот постигнал голямо съвършенство.
При управлението на Диоклетиан императорът открито се опълчил срещу църквата. Неговият наследник Максимиан стигнал до лудост в гоненията срещу християните.
Жертва на този терор станал и антиохския епископ, който ревностно проповядвал светото Евангелие. Тази негова дързост била жестоко наказана. Хвърлили светия отец в тъмница,. После го пратили на заточение, където жестоко го изтезавали. Но светецът гордо приемал съдбата си.
В 311 г., преди Богоявление, полуживият антиохски епископ извършил своята последна света Литургия в затвора на Никомедия. Умрял с думите:”Християнин съм!”
Езичниците хвърлили мъченика в морето. По-късно тялото му изнесли на брега два делфина. Погребали го добродетелните християни с подобаващи почести.
Година след това царица Елена построила върху гроба му храм, в памет на преподобномъченик Лукиан.
На този ден църквата почита и паметта на преподобни Евтимий Нови
16 ОКТОМВРИ
СВЕТИ МЪЧЕНИК ЛОНГИН СТОТНИК
Лонгин бил най-старши във войската на Пилат и доверен човек на император Тиберий. Но когато видял с очите си Христовото възкресение, повярвал в Богочовека и станал християнин. Напуснал високата служба. Отишъл в Кападокия, настанил се в имението на баща си и се отдал на пост и молитва.
Фанатичните езичници не могли да се примирят с измяната на Лонгин. Затова убедили императора да накаже вероотстъпника. Тиберий наредил на войниците си да намерят и убият някогашния войн.Лонгин с радост приел в своя дом враговете си. Посрещнал ги като добър християнин – с хляб и вино. Дълго разговарял с тях. А на сутринта им открил истината за себе си. Простил се с близките си, облякъл погребални дрехи, показал къде да бъде погребан и сам отишъл мястото, където бил посечен.
По заповед на Пилат войниците занесли главата на свещеномъченик Лонгин в Йерусалим. Погребали я незнайно къде.
Мястото, където се пазела главата на светеца, открила случайно една сляпа християнка. Там тя намерила изцеление за страданието си и прогледнала.
17 ОКТОМВРИ
ДЕН НА СВЕТИ ПРЕПОДОБНОМЪЧЕНИК АНДРЕЙ КРИТСКИ
Андрей живеел като пустиник на остров Крит. По това време иконоборческата ерес била завладяла императорския двор в Константинопол. Светият отец се почувствал длъжен да покаже истинското лице на лъжеучението на мператор Констанин V Копроним. Но когато видял да водят в затвора най-уважаваният еписпоп в империята, пустиникът възнегодувал срещу нечестивите действия на императора. Открито се опълчил срещу пакостната ерес, която тъпчела светите книги.
За проявената дързост Андрей бил подложен на жестоки изпитания. Заплашвали го със смърт, ако не се откаже от иконопочитанието. Но той останал непоколебим.
Животът на преподобномъченик Андрей Критски завършил трагично, когато един еретик яростно се нахвърлил върху него и го убил. Това станало през 767 г.
В същия ден църквата отбелязва и паметта на пророк Осия.
18 ОКТОМВРИ
ДЕН НА СВЕТИ АПОСТОЛ И ЕВАНГЕЛИСТ ЛУКА
Лука бил родом от Антиохия. От малък проявявал изключителни дарби и голям интерес към медицина и живопис. В Йерусалим съдбата го срещнала с Христос. Слушал неговите проповеди и бил свидетел на чудесата му. Повярвал в Спасителя, станал негов предан последовател. А след време бил избран в числото на 70-те апостоли, които обикаляли градове и села, за да проповядват учението му.
Свети Лука станал спътник на ап.Павел по време на неговите мисионерски пътешествия. Тяхната проповеди започнали от Рим. Мисията си Лука продължил в Египет. В град Тива устраил църква, станала известна със своята мночисленост и святост. Положил основите на много църковни общини. Излекувал с чудотворната си сила от телесни болес и душевни страдания много хора.
Апостол Лука не бил само добър учител, мъдър проповедни и необикновен лечител. Той се прочул и като изкусен иконописец, станал основоположник на църковната иконопис.
Своя мъченически живот св.апостол Лука завършил в гръцката страна Ехаия, където умрял на 80 годишна възраст.
На тази дата църквата почита паметта и на света великомъченица Злата Мъгленска.
19 ОКТОМВРИ
ДЕН НА СВЕТИ ПРОРОК ИОИЛ
Иоил живял в 9 в.преди Христа. Господ го дарил с дарбата да пророкува и известява еврейския народ за всички изпитания, които Бог му е отредил.
Едно от най-важните пророчества на Иоил е за слизането на Светия Дух над апостолите и над всички, повяравали в Иисус; за новия Израел; за бъдещия, вечен мир, който Бог ще наложи над юдейския народ.
На тази дата Българската православна църква тъжествено отбелязва дена на преподобни Иван Рилски Чудотворец.
20 ОКТОМВРИ
ДЕН НА СВЕТИ МЪЧЕНИК АРТЕМИЙ
След смъртта на Константин Велики настанал голям смут в духовния живот на империята. Неговите наследници – Констанций, привърженик на арианството и Юлиан, ревностен езичник, се опълчили срещу църквата, а добродетелните християни - преследвали и убивали.
При управлението на Юлиан страната се готвела за война с персите. Императорът заминал за Антиохия, където по това време се намирал египетският управител Артемий - храбър и доблестен войн, когото всички уважавали. Заедно с император Константин Велики той станал свидетел на чудния кръст, който се явил на небето. И лично отнесъл от Ахаия в Цариград мощите на светите апостоли Андрей, Лука и Тимотей. Затова, когато Юлиан се появил в града, Артемий открито възнегодувал срещу императора езичник и смело благовестявал истината за Христос.
Разгневеният император подложил твърде старият Артемий на жестоки изтезания. А после го осъдил на смърт. Свети Артемий умрял мъченически в 361 г., когато бил публично посечен с меч.
21 ОКТОМВРИ
ДЕН НА ПРЕПОДОБНИ ИЛАРИОН ВЕЛИКИ
Иларион се родил в Палестина, в семейство на езичници. Получил добро образование в Александрия. Там изучил Христовото учение. За кратко живял при преподобни Антоний Велики. После станал монах и се върнал в Палестина, за да проповядва Божието слово.
Изпълнен с отшелнически настроения, Иларион раздал богатството си. Преселил се на пустинно място и заживял в пълно уединение. Бил усърден наставник за жителите на Палестина. А Бог го дарил и с чудотворна сила – да лекува слепи и глухи, сакати и хроми, като докосва ръката си до страдащите.
Скоро светият отец издигнал голяма обител заедно с многобройните си ученици. Някои от тях се пръснали по села и градове и основали много манастири. А преподобни Иларион се заселил там, където умрял неговия учител.
Когато император Юлиан Отстъпник дошъл на власт, заповядал да изгорят големия Иларионов манастир, а неговият създател – осъдил на смърт. Манастирът бил разорен, но светият отец не бил намерен. По това време той обикалял страната, правел чудеса и с мъдрите си проповеди обръщал езичниците в християни.
Преди да умре, преподобни Иларион завещал на любимия си ученик Исихия едно Евангелие, преписано със собствената му ръка и единствената простра дреха, която имал. Това се случило в 372 г.
Днес църквата почита и светлата памет на свети Иларион, епископ Мъгленски.
22 ОКТОМВРИ
ДЕН НА СВЕТИ РАВНОАПОСТОЛНИ АВЕРКИЙ, ЕПИСКОП ЙЕРОПОЛСКИ
Свети Аверкий бил третия епископ на град Йеропол, Мала Азия. Като всеки предан църковен служител вярно служил на своето паство. Но болката му били голяма, като виждал заблудата, в която жиеели неговите съграждани. Огромно било разочарованието му, като гледал как хората се кланят на немите езически богове.
След едно странно видение епископът отишъл в градското капище и раздробил на късове издигнатите там идоли. Вреговете разбрали за деянието му. Отишли в дома му и яростно се нахвърили върху него. Без всякаква нотка на страх и безпокойство св.Аверкий излязал сам на площада. Изправил се и пламенно започнал да говори кой е истинския Бог. Вперили погледи в достолепната му осанка, хората слушали жадно мъдрите слова на апостола. Повече от 500 повярвали в него и приели светото Кръщение.
Остатъка от живота си епископ Аверкий прекарал в митарство из Сирия, Киликия, Месопотамия, Рим, където сеел словото Божие.
Свети равноапостолни Аверкий умрял в 167 г. на 72-годишна възраст.
23 ОКТОМВРИ
ДЕН НА СВЕТИ АПОСТОЛ ЯКОВ, БРАТ ГОСПОДЕН
Яков бил син на Йосиф, затова го наричали брат Господен. Когато се родил Иисус, той заминал със Света Богородица и Младенеца за Египет. Станал предан последовател на Спасителя и един от 70-те верни негови ученици.
Апостол Яков се трудил усърдно за разпространението на Христовата вяра. Затова съгражданите му го наричали ‘праведен’. Той станал първият епископ на Йерусалимската църква и писател на първото от посланията на Новия завет в Библията.
По негова иницатива бил свикан първият църковен събор, наречен Апостолски, който решил езичниците да бъдат свободни от спазването на юдейските обреди и всички да са еднакво равни пред Бога.
Фарисеи и книжовници виждали в делото на ап. Яков голяма заплаха за юдейския народ. По време на големия празник Пасха в Йерусалим поискали от епископа да отвърне народа от Иисус. Вместо това, качения на покрива на храма отец високо извикал: „Иисус Христос е Син Божий...Слава на Бога! Осана на Сина Давидов!”
Обезумели, фарисеите започнали да хвърлят камъни по св.Яков. Най-разярените се качили на покрива и разбили главата му с тежко кросно. Това станало през 63 г., когато епископ Яков бил на 66 години.
Оттогава всяка година в деня на неговата смърт църквата изпълнява тържествената света Литургия, написана от св.апостол Яков.
24 ОКТОМВРИ
ДЕН НА СВЕТИ МЪЧЕНИК АКЕТА
Акета бил храбър и благочестив човек от град Негран в страната Сава. Макар юдеите да господствали там, не малко били и християните, и той бил техен водач.
По това време етиопският цар завладял Сава. Опозореният владетелят на евреите решил да отмъсти на християните и нападнал Негран. Жителите на града храбро се защитавали. Като си послужил с измама, юдейският цар доброволно бил пуснат в Негран. Заловил най-първите и влиятелни християни, сред които бил и Акета и поискал от тях да похулят Христос и приемат юдейските обреди. В отговор на царската повеля вероотстъпниците отговорили с презрение.
Тогава жестокият цар-евреин осъдил на смърт Акета и неговите 240 последователи - свещеници, дякони, монаси и монахини. Доблестните мъченици били публично обезглавени.
25 ОКТОМВРИ
ДЕН НА СВЕТИ МЪЧЕНИЦИ МАРКИАН И МАРТИРИЙ
Четец Маркиан и иподякон Мартирий били жители на Цариград. По това време арианското лъжеучение възтържествувало, а последователите на ап.Павел били жестоко преследвани.
Маркиан и Мартирий също станали жертва на големите гонения. Като праведни християни те открито защитавали православната вяра и се опитвали да предпазят невярващите от опасните заблужи на ареаните.
Влияниета, което имали двамата божии служители, било заплаха за последователите на Арий. Затова се опитали да ги привлекат на своя страна. Всички овещания, обещания и заплахи, отправени към светите мъже, били безплодни. Възползвали се от силата, която имали в двореца, арианите осъдили Маркан и Мартирий на смърт.
Добродетелни християни погребали с почести телата на двамата мъченици. А св.Йоан Златоуст, архиепископ на Цариград, построил над мощите им храм „Св.мъченици Маркиан и Мартирий”.
26 ОКТОМВРИ
ДЕН НА СВЕТИ ВЕЛИКОМЪЧЕНИК ДИМИТРИЙ МИРОТОЧИВИ
През 3 в. градоначник на Солун бил един мъдър и боголюбив християнин. След дълги години му се родило момче, което нарекли Димитрий. От дете го възпитал в християнските добродетели. А когато пораснал, му дали добро образование и го посветил в Христовата вяра.
След смъртта на баща си Димитрий получил неговия пост. И по волята на император Максимиан Херкулий трябвало да очисти града от всички християни. Вместо това добродетелният и умен младеж започнал да изповядва и слави открито името на Спасителя.
През късната есен на 306 г. през Солун минал с войската си император Галерий, който ненавиждал християните. Но вместо с почести, Димитрий посрещнал императора с пламенна реч срещу лъжливите езически божества. Обезумял от ревност, Галерий заповядал да хвърлят непокорния християнин в затвора.
След дълги страдания и горещи молитви към Бога, солунският управител бил жестоко убит. Рано сутринта на 26 октомври, докато св.Димитрий се молел, войници влезли в килията, нахврълили се върху него и го пронизали с копията си.
Същата нощ християните взели безжизненото тяло на мъченика и тайно го погребали. Над гроба му построили малък храм. В него оставили дрехата и пръстена на светеца, които прибрал преданият му слуга Леп.
Оттогава на това място ставали много чудеса – болните намирали изцеление, страдащите – утешения, а градът – защита от набези и бедствия.
По-късно култът към св.Димитрий бил пренесен в Тракия и Македония.
На тази ден църквата отбелязва пеметта и на свети Димитър Басарбовски.
Именден имат днес всички, които се казват Димитър, Димитра, Димо, Дима, Димтрина, Димитринка, Митко, Митьо, Митра, Митруна и др. производни.
В традиционния календар днешния ден е популярен като
ДИМИТРОВДЕН
Празникът е свързан с деня на св.великомъченик Димитър Миротворец - един от най-любимите светци. Войн и юнак с необикновена сила, той не били безразличен към човешките радости и изкушения. Затова в неговата съдба българинът е припознал своя стремеж да надскочи сянката си и стигне до онази святост и юначество, до което достигнал св.Димитър.
В народнаите представи св.Димитър е брат близнак на св.Георги. Така както си поделили света на две половини, така си разделили и годината. От Гергьовден до Димитровден било лято, а от Димитровден до Гергьовден – зима. Свети Димитър станал покровител на зимата. Яздел на червен кон и носил дълга бяла брада, от която идвал снега. Българският Димитровден бил празник на на радостта и веселито.
На Димитровден овчарите предавали овцете на стопаните и получавали своето възнаграждение. Затова в някои краища празникът наричали ‘разпус’ и бил популярен като ден на овчари, говедари и ратаи. На този ден всички те се събирали в кръчмата, нареждали голяма суфра и се веселели. А за храната и пиенето плащали овчарите.
В продължени на десетилетия на Димитровден ставали едни от най-големите селски събори. Правели се най-тачените общоселски курбани, нареждали се най-богатите трапези, на които нареждали курбан от овнешко месо или гювеч с овнешко, яхния от пиле, пита с ябълки, печени ябълки или тиква, рячел, пестил от сини сливи, варена царевица. Оргазирали се най-шумните веселби, които продължавали до зори.
А в полунощ гадаели по луната кога ще се върнат от юг прелетните притчки, а с тях - и пролетта. Предсказвали какво ще е времето през зимата, дали ще е щастлива и плодородна годината.
27 ОКТОМВРИ
ДЕН НА СВЕТИ МЪЧЕНИК НЕСТОР
Нестор бил млад християнин от Солун. По времето на Максимиан Херкулий младежът бил изпратен в затвора, където се пославил като непокорен и смел християнин, готов на всичко в името на Бога.
Когато на власт дошъл император Галерий, ревностен идолопоклоник, в солунския театър устроили зрелищно увеселение. По време на празника императорът пожелал да организират борби, стигащи до смърт, в които винаги един от участниците бил християнин.
Този път един срещу друг се изправили императорският любимец Лий и храбрият Нестор. Преди да се качи на подиума, непоколебимият християнин поискал благословията на св.Димитрий Мироточиви, който също бил затворник.
Докато светецът се молел за душата му, Нестор успял да победи противника си. Хвърлил Лий от високия подиум върху копията, така правел той по-рано с невинините християни.
Разярен, императорът заповядал да отсекат главата на св.мъченик Нестор.
Веднага след пищните трапези и буйни веселия на Димитровден българите отбелязват
МИШИНДЕН
В празника участвали само жените. Този ден жените не подхващали никаква домашна работа – не плетели, не шиели, не предели, не тъчели, за да омилостивят мишките и мошоците, които били голяма напаст за българския селянин. Не отваряли сандъци и ракли, не вадели и не прибирали дрехи – за да не ги проядат зловредните животинки.
Стопанките белосвали с вар пода на стаите и всеки ъгъл, пред огнището и самото огнище, при вратата и там, където има миши дупки, като наричала: „Мажа на мишките очите и устата...! А в някои селища връзвали в чувал съдовете, за да „вържат на мишките очите”.
28 ОКТОМВРИ
ДЕН НА СВЕТА ВЕЛИКОМЪЧЕНИЦА ПАРАСКЕВА
Параскева се родила в семейството на благочестиви християни от Икония, Мала Азия. Била единствена дъщеря и наследила голямо богатство. Но християнската й добродетелност я правела безразлична към земните блага и изкушения. Затова девойката се отдала на скромен и смирен живот. Раздала наследството си за дрехи на голите, за храна на бедните и гладните, за подслон на странниците.
Това предизвикало злоба и ненавист у съгражданите й езичници. И когато през 303 г. започнали гоненията срещу християните, заловили Параскева. И я изпратили на съд, за да отговаря за делата си. Но съдията бил запленен от красотата на девицата. Опитал се с благо думи да я склони да се отрече от вярата си. Поискал я за своя съпруга. Боголюбивото момиче било готово на всякакви страдания, но не и да престъпи Божиите закони. Разгневеният съдия заповядал да бият жестоко непокорната християнка. А Бог лекувал раните на мъченицата и й давал необикновена сила.
Един ден неочаквано за всички Параскева пожелала да отиде в езическото капище. Съдията се надявал да се покае. Но вместо това, тя с поглед и молитва съборила идолите и те се разпилели.
Обезумял от безсилие, съдията заповядал да изгорят мъченицата на клада. А когато видял как огънят гали полумъртвото й тяло, наредил да отсекът главата на мъченицата с меч. Така завършил славния живот на св.великомъченица Параскева.
Църквата отбелязва паметта и на св.мъченици Тарентий и Неонила и на преподобни Стефан Саваит.
Именден днес имат Параскева, Параскев, Параско, Параска
29 ОКТОМВРИ
ДЕН НА СВЕТА МЪЧЕНИЦА АНАСТАСИЯ РИМЛЯНКА
Анастасия била бедно сираче. Съдбата го отвела в една монашеска обител близо до Рим. Там прекарала живота си - сред млади девици християнки и тяхната наставница - старата и мъдра София.
Анастасия била необикновена девойка, която се отличавала с дивна хубост, кротост, доброта и боголюбие. За нея научил самият управител на Рим. Изпратил войници да я намерят и доведат в двореца.
Когато пратениците пристигнали в манастира, първо известили майка София защо са дошли. Уплашена и натъжена, старата монахиня пожелала да облече наставница си в пищни дрехи, подходящи за срещата с високия владетел. През това време София отвела Анастасия в църквата и със сълзи на очи започнала да я увещава да пази вярата си в Бог.
Времето минавало. Войниците ставали нетърпеливи да видят нагиздената красавица. Възмущението им било голямо, когато видели Анастасия да се моли в храма. Заловили инокинята, оковали я във вериги и я отвели в Рим.
Когато управителят видял Анастасия, бил запленен от красотата й и поискал от нея да му стане съпруга. Отказът на непокорната християнка много го разочаровал. Затова наредил да бият момичето, докато го прекършат. Мъченията на св.Анастасия стигнали до такава жестокост, че дори народът надигнал глас срещу господаря си.
Накрая палачите обезглавили осакатеното тяло на мъченицата. Хвърлили го вън от града, където го намерила престарялата София. Тя безутешно плакала и се молела над него за душата на погубената девица. Молитвите й чули двама непознати християни, които погребали тялото на св.мъченица Анастасия.
30 ОКТОМВРИ
ДЕН НА СВЕТИ МЪЧЕНИЦИ ЗИНОВИЙ И ЗИНОВИЯ
Зиновий и Зиновия били брат и сестра от град Егей. Прославили се в цяла Киликия като милостиви и добродетелни християни. Помагали на бедните, слабите и беззащитните, а с чудотворна си сила изцелявали страдащите. Хората им вярвали и ги обичали, затова избрали Зиновий за епископ на града.
Светия отец ревностно изпълнявал архиерейските се задължения, мъдро наставлявал паството си със слова и дела. Но настанали смутни времена за църквата. Под ударите на идолопоклониците попаднали най-първо църковните водачи, между които бил и Зиновий. Императорският сановник Лисий поискал от епископа да се разкае за делата си и поклони на езическите идоли. В отговор светецът казал:”Живот без Христа е смърт!”.
Тази дързостта му коствала живота. Подложили епископът на ужасни мъчения – били го до смърт, сложили го върху разпален огън, хвърлили го в котел с горещ катран. Съдбата на светия отец споделила и неговата благочестива сестра. Но Бог пазел своите чада невредими.
Мъченическият живот на свети Зиновий и блажената му сестра Зиновия завършил през 285 г., когато били посечени с меч пред очите на целия град.
На този ден църквата чества и светлата памет на светия крал Стефан Милутин.
31 ОКТОМВРИ
ДЕН НА СВЕТИ АПОСТОЛИ СТАХИЙ, АМПЛИЙ И ДРУГИ
Днес църквата почита паметта на св. апостоли Стахий, Амплий, Урбан, Наркис, Апелий и Аристовул. Те били сред 70-те най-верни ученици на Иисус, които тръгнали по света да проповядват неговото слово. Ръкоположени от св.апостол Андрей зе епископи на Византион, Лида, Македония, Атина, Ираклион и Британия, до края на живота си те вярно служили на своите паства.
Светите апостоли умрели мъченически в името на Христовата вяра.
