Богдана Лазарова е сред най-опитните разследващи съдебни журналисти в страната ни. От дългия си опит в тази професия, тя познава абсолютно всяка тънкост в ресора.
Днес опитният ни колега от „ДАРИК радио” представя наскоро издадената книга „Държавна сигурност и изчезналите съкровища“, която е втора рожба на журналиста. В нея Лазарова разкрива каналите за антики преди години, които са организирани от „Държавна сигурност”.
Интервю на Милан Николов
-Книгата, която издаде е доста мащабна разработка, колко време ти трябваше да създадеш този продукт, който е много интересен за обществото? Кога реши да се захванеш с такъв проект?
Това е логична последица, защото се явява втора книга. Както в предишната книга, която издадохме през 1997 година с колегата ми Николай Христов, тук са включени обществено важни разследвания от последните 2 години. Става въпрос за факти, за които не само не е писано, не е говорено, но и няма къде да намерите информация за тях. Има информация от 1944 до 1949 година, за която почти няма документация. Много се радвам, че успях да публикувам едно голямо разследване - за каналите на антики в Национална сигурност. Това са неща, които са излъчвани в „Дарик радио”, но аз си мисля, че те трябва да са и на книга, защото малки части от историци, журналисти да доразработят. Tова означава, че си струва излизането на книгата.
-Това са откъси от предавания, както сама каза, имаше ли пречки в събирането на информацията в отделни моменти от политици и от държавата?
Моите материали за антиките се базират на едно строго секретно дело, което е от 47 тома и в момента се пази във военна прокуратура. Трябва да ви кажа, че за разлика от впечатлението на много хора, прокуратурата се отнесе доста коректно по въпроса. Аз си пуснах заявление за достъп до информацията и не съм имала никакви проблеми да получа достъп да го прочета това дело. В него са събрани много неща – то е водено 22 години, което показва че е обхванат доста сериозен период. Проведох разговори с бивши оперативни работници от службите и с хора близки до случая. Много голяма помощ получих от г-н Георги Христозов, който е син на първия директор на Народната милиция и първият вътрешен министър след 1944 г. Руси Христозов. Неговият личен архив пази много важни документи, които касаят този период.
-Убийството на Георги Марков е една тема, която също се засяга в книгата, какво е твоето лично мнение, ще успее ли този казус да бъде разплетен някога без никакви загадки?
Тези неща, които съм пускала, аз не се занимавам сама с тях., колегата Николай Христов има две книги и е много навътре по този въпрос. Аз съм писала няколко пъти, единствено, когато по други документи съм се натъквала на някакви епизоди, документи, които са свързани с убийството на Георги Марков. Те обаче стават ясни, че още не се знаят мотивите, заради които е поръчано неговото убийство. Трябва да се работи в тази посока. Да не забравяме все пак, че и голяма част от информацията по това дело е унищожена.
-Замесени ли са много бивши комунистически лидери в далаверите с антики? И споменават ли се имена в книгата?
Споменават се разбира се имена. Това е от началото на 70-те години в България. Имало е един период, в който висши партийни ръководители са си парцелирали страната ни в тази област конкретно. Изпращали са отряди от милицията и войските. Взривявали са, вадели са различни предмети от земята, гонили са археолози от занятията, окупирали са цял район, за който са имали данни. От там нататък цяла една държавна служба се е занимавала с това и е прокарала тези канал. Ще бъде интересен за хората механизмът, по който това се е правило.
-Като опитен журналист как си обясняваш това, че държавните структури са все по-често критикувани за нередности и престъпления?
Може би и за това, което говорим, много хора ще кажат: „какво ни интересува такъв минал период”. Обаче, нали си представяте, че ако ние не изчистим стария период, същото ще се случи и с днешното време. След 10 години някой ще каже за нашето време „Еми, какво ме интересува какво се е случило преди време, нека гледаме нашия период”. Затова смятам, че тези неща трябва да се разясняват и изчистват и тогава да се продължи напред. Колкото повече в тъмнина оставяме някой неща, толкова повече позволяваме на паралелната, сивата неофициалната власт да се противопостави на държавата. Аз не искам това да се случва.
-Страхуват ли се вече новите политици да извършват престъпления, предвид факта, че нещата взеха да излизат наяве?
Наблюдава се известно затишие. Може би очакване - дали някой министър ще бъде даден на съд. И ако и този път това не се случи ще настъпи още по-голяма безстопанственост. Редно е да видим поне тези неща, които в продължение на години четем по вестниците и са в публичното пространство и да се каже – това е вярно, това не е, този е присвоил, този не е.
-Книгата ти освен разследващ материал е и едно истински историческо помагало. Писала си за македонизацията на 310 000 българи от Пиринския край? Как се реши да захванеш тази тема?
Както се вижда май никой не е зачепкал този въпрос. Това е един много срамен период. За съжаление, големи политически кроежи, за щастие неосъществени не са позволили България да бъде разделена на три части, каквато е била идеята. Хубаво е историците да го подхванат, за да можем да попитаме кой носи историческата отговорност за това. Защото тези 310 000 българи, които при преброяването насилствено са записани като македонци през 1946 година. Това насилствено определение е паспортите им до 1970 година. Тези 40 000, които са се отказали са интернирани в Голи оток, сериозен концлагер, намиращ се на сръбски остров на Адриатическо море. От там много малко хора са се върнали живи. Може би е редно да търсим политическата отговорност на тези, които са искали не да допуснат, а да осъществят това разделяне, може би е дошло време това да се случи..
-В твое изказване твърдиш, че е трудно да се прави разследваща журналистика по радиото. Като че ли обаче понякога журналистите изпреварват криминалните служби?
Като радио жанр е много трудно, защото нямаш картина, а много малко хора застават с гласа си зад такива твърдения и факти. Трябва да имаш много силни доказателства за да го пуснеш. Иначе топ журналистите и по концепция трябва да са коректив на която и да е власт. Така трябва да бъде. Редно е да вървят една две крачки напред. Затова и в наказателния кодекс е предвидено прокуратурата да се сезира по наши разработки. Тука опира въпроса дали ние журналистите имаме повече смелост или прокурорите, или по-скоро коя от двете категории се съобразява по-малко с конюнктурата. Може би журналистите сме по-свободни.
Опитният журналист дава автографи на светли личности.
-Славиш се като един от най-опитните съдебни репортери с най-острите и точни въпроси. Не мога да не те попитам и какво ти е мнението за съдебната ни система, която безспорно познаваш отлично?
Мисля, че съдебната система направи значителни крачки напред. За съжаление не са много съдебните репортери в гилдията, които са проследили в продължение на повече от 7, 8 и 10 години този процес и нямат да направят сравнение между това, което беше и това, което е сега. Ако си спомним по времето на Никола Филчев каква беше прокуратурата и съдебната система и колко по-добре и колко крачки е напред в момента. Много по-открита, много по-отворена и пред медиите и обществото. Едно по едно започнахме да научаваме, че колкото повече информация ние получаваме, толкова по-малко могат да им оказват натиск и върху тях и по-спокойно и те ще работят. Съдебната система не е еднородна. Мен сега ме боли за положението на следствието, че остава нерешено. Наскоро то премина към прокуратурата и дано намери своето място, защото общо взето беше унищожена цяла една категория хора, които добре работиха. Знаем, че периодически се появява в общественото пространство идеята, че само съдът да остане в съдебната система, а прокуратурата да отиде в изпълнителната. Аз обаче като гражданин не се чувствам сигурна все още, а прокурорите още повече от мен. Ново преобразуване на съдебната система може да бъде още по-пагубно. Непрекъснатото преобразуване не прави съдебната система по-силна, политиците трябва да се замислят за това. И хората, които работят в тази система не трябва да се притесняват за себе си. Ако един прокурор, който сега образува едно дело, а разследването се просрочи с години, той не знае дали след 3 месеца ще е в системата и какво ще се случи с него. Еми, този човек няма да седне сериозно да го разследва.
-Ще го има ли ДАНС? Ще просъществува ли, защото през последните години националната агенция е доста критикувана?
Този въпрос трудно може да се отговори само в това квадратче. Отдавна е времето да се седне и да се направи една много по-стройна и по-цялостна концепция за национална и обществена сигурност. Според мен решаването на парче на въпроса да го има ли или няма ДАНС няма да реши нещата. Това непрекъснато местене на една служба от МВР, вън от МВР, айде да е главна дирекция, айде да не е и така нататък е същата аналогия на съдебната система, която демотивира хората. Трябва да се направи стройна концепция, която изисква време, иска хора, които разбират за какво става дума, да питат хората, които практикуват, защото дефектите излизат само в практиката. А не всяко следващо правителство да мести, да разрушава, да преназначава и служителите, които се занимават с това да си мислят само ще вземат ли заплата и какво се случва с тях, а не да се занимават с това, което им е работата и е важно за държавата.
-Накрая, да те поздравя за добрия продукт, който със сигурност ще е оценен от публиката. Все пак като автор, кое мислиш, че ще е най-интересно за читателя?
Мисля, че каналите за антиките ще са много интересна тема. Това показва какъв е характерът на прехода в България и дано хората оценят това.
