Идеята да поставим рекорд на Гинес дойде от там, че тази година ще честваме 10 години от създаване на клуб „Северняци”. Освен това ще навърша 55 години. Реших, че след като сборът е 65, с танцьорите ще изиграем точно толкова хора наведнъж. В света има рекорд от брой участници в едно хоро, в рамките на 2 минути, да речем. Толкова разнообразни хора без да се спира, както се казва на един дъх, не са играни никъде по света. Всичко ще трае 1 час и 18 минути.
Това каза пред Фрог нюз ръководителят на плевенския ансамбъл Джейлян Демирев. В хората, които са планирани за 24 май, ще участват само танцьори от клуба. Говорим за над 250 човека. Представянето ще бъде пред сградата на общината от 12,30 часа. След нас ще има оркестър, който ще свири за всички хора на площада. Убеден съм, че ще е истинско веселие. Всичко вече е отрепетирано. От месец играем всички хора. Подготовката трае няколко месеца-постановка, заучаване и т. н. Хубавото е, че последният месец играем от първото до последното хоро, допълни той.
Демирев обясни още: В „Северняци” танцуват хора с различни професии-лекари, учители, магистрати, полицаи, счетоводители, адвокати и т. н. При мен има представители на всяка общинска и държавна администрация. Имаме и цяло семейство с две деца. Те също ще се представят на площада. Впечатленията ми са, че жените повече танцуват. При нас дори се създадоха нови семейства. Вдигаме сватба, раждат се деца-все хубави неща. Бъдещите майки чакат с нетърпение да родят, след което веднага се връщат да танцуват.
Художественият ръководител на ансамбъла си спомни: 90-те години заминах за Англия да преподавам народни танци. Бил съм в Израел, Австрия, Германия, Полша, Канада, къде ли не още. Сега в Англия вече има над 30-40 клуба по народни танци. Вече има много емигранти там. Явно от носталгия българите се отдават на народните танци. Преди време във всички заведения имаше само чалга. И ако случайно пуснат хоро, виждаш как стават две жени и се гонят на дансинга. Сега е много различно. Интересът към народните танци и огромен в момента. Мисля си, че хората напират в тях успокоение и сплотеност. И по турско време са усещали спокойствие, когато отидат на мегдана и се хванат на хорото. В тежкия живот и днес намираме утеха.
Започнах да танцувам от 9-10 клас в Плевен, в ансамбъл „Дружба”. По-късно бях хореограф на Северняшкия ансамбъл. След това станах и главен художествен ръководител и хореограф. Отказах покани за работа в различни професионални ансамбли и реших да се занимавам само със „Северняци”. Мисля си, че така най-много се популяризира българския фолклор. Това е бъдещето. При мен играят 80-90 деца. Те също ще танцуват на 24 май на площада.
Професионалните артисти и танцьори, познавам ги, трудно оцеляват днес в България. Почти всички са принудени да си търсят втора работа. Любими хора имам доста. Но мога да кажа, че обичам много фолклора в Добруджа. При техните танци има най-голяма възможност мъжът да покаже майсторлък, стил и характер. Добруджанците играят не само с крака, но с ръце, ръце, рамене, глава.
