”От десетилетия се стремя да възпитавам свободни хора. Никога не ги наставлявам високомерно, не им говоря рязко и от позицията на силата. ”Свободата като производителна сила” е един от принципите, които прилагам”. Това казва в интервю пред ”Фрог нюз” учителят по физика и математика Теодосий Теодосиев, наричан с любов от учениците си просто Учителят Тео.
Г-н Теодосиев, не е ли твърде лицемерно прехласването по духовността и просветата на 24 май, докато през цялото останало време се кахърим за всеобща бездуховност и неглижиране на ценностите, на духа?
Всеки си носи кръста, но е много важно "производството" на качествени хора. Скоро ще има милиарди излишни хора по света, твърди един американски изследовател на науката. Според него, всеки, който отказва да работи с мозъка си, а върши само физическа дейност, ще бъде изместен от "качествени машини", които нямат претенции, не стачкуват, не искат повече пари и по цяло денонощие работят. Т.е., губещи ще са всички онези, които вършат монотонна работа, без мозък, душа, духовност. Наистина "В началото беше словото...", а всяка дейност, свързана с духа, ни доближава до Твореца. Аз си спомням една картичка от началото на ХХ век с изображение на Педагогическото училище в Казанлък, открито през 1883 година. Едно момче Петко, което се е обучавало за учител, я праща на своята сестра с надпис: "Пенке, пращам ти лика на сградата, в която се уча". Ето я девалвацията - отношението на Петко, бъдещ учител, към школото - свещената сграда. За съжаление, вече не е така. В началото на моята кариера учениците правеха по 1200 отсъствия годишно. А последната година имах една паралелка 12-ти клас, които за 1 година направиха 12 600 отсъствия. Очевидно училището не се възприема като сграда, в която има свещенодействие. Но то в цялост светът взе да бяга от свещени неща и вече плащаме цената на това.
Онези, които пишат правилата, са политиците и управниците, които пращаме във властта. В каква степен са виновни те за този разпад?
В огромна и този тумор расте през годините. Пълна бездуховност цари от над половин век, че и повече. В последните години обаче положението стана катастрофално и недържимо. Има бягство от науката, от четенето. Децата само ровичкат в компютрите без цел и посока. Има изследвания, че до 9-ти клас един ученик трябва да е изчел 1000 книги от по 600 страници. Честно казано, аз познавам твърде малко, които го правят.
Каква е цената на невежеството, която плащаме?
Че има лекари, които стават серийни убийци, че инженери стават убийци на техника, граждани - убийци на пари и хора, които затриват човешкото у себе си. В крайна сметка всичко това води до загуби за цялото общество.
Колко от вашите ученици станаха известни хора с успешна кариера тук и зад граница?
Бил съм учител на повече от 30 деца, които вече са професори. Например -Теню Попминчев в момента има най-голям шанс да получи Нобелова награда по физика. Друг, Петко Динев пък прави най-съвършените камери в света. Негови произведения има навсякъде, на ядрени подводници, на всеки космически кораб, на Луната и т.н., много са моите ученици. Щастлив съм,че продължават да ме търсят, да ми се обаждат отвсякъде.
Защо никога не решихте да правите кариера в София?
Една високо духовна професия като учителството, човек може да упражнява добре и пълноценно и на гол планински връх да живее. Не ме блазнят битовизмите и дребните неща, щастлив съм с това, което имам.
Преди време ми казвахте, че не желаете да възпитавате слуги, а господари. Обаче слугинажът не е ли манталитетен проблем?
Това е една голяма истина. Баща ми преди много години казваше, че у нас има хора, които винаги ще търсят на кого да робуват, защото мечтаят да са в подчиненост. Един американски писател преди време писа за човек, който си построил палат, поискал от съседите си да си направят те сламени къщи, за да може на този фон, неговия дворец да изпъква. Те му отказали, а изводът на писателя бе, че американецът не искал да е селянин, виж роб - с удоволствие. Така че робството не е приоритет само на бедни общества.
Вашите ученици обаче доказват навсякъде по света, че са свободни хора. Има ли разковниче за създаването, възпитанието на такива хора?
Има, разбира се. От десетилетия се стремя да възпитавам свободни хора. Никога не ги наставлявам високомерно, не им говоря рязко и от позицията на силата. "Свободата като производителна сила" е един от принципите, които прилагам. При мен всеки момент някой може да дойде, и да си тръгне, когато пожелае. Физиката доказано е най-трудната наука, но винаги съм създавал щастлив колектив, в който хората се обичат и уважават. Имах един ученик преди години Иван, който вече е преподавател в Москва, та той ми писа от казармата, че от всичко е най-доволен, че съм го научил да решава задачи, почивайки си. Само свободният човек може да работи качествено и да постига много. Предпочитам да смятам, че школата при мен е "фабрика за социално силни хора".
Защо съвременният учител излезе извън рамките на тезата - "Бог дава живот, а учителят душа"?
Причината пак е в робския манталитет и в добавка - делегираните бюджети. Не може да се дава по равно, на калпак. Резултатът е, че по места има ученици, които в края на 9-ти клас си пишат името "само" с две правописни грешки. Или пък има колеги, които казват, че чакат някой само да отвори уста, за да му пишат 5-ца. Тъжната картина е, че днес истински елитните училища се броят на пръстите на едната ръка. Много ми се иска тази опасна тенденция да се промени, но си давам сметка, че който посегне да оперира системата, ще загуби политически, тъй като хората на статуквото, които ще са недоволни, са много. Туморът има страшно много разсейки и опасността от смърт за цялото ни общество, е налице.
Кой е най-големият кусур на образователната система днес?
Това, че от входа влизат средства, а на изхода няма резултати. У нас има чудовищна морална недостатъчност. Дълги години живяхме в едно общество, в което и тези, които работеха, и мързеливите получаваха еднаква заплата и това нанесе непоправими вреди в манталитета на хората. Много предприятия фалираха, но учебните заведения си съществуват.
Кога българският учител ще има смелост да пише двойка на детето на политика или на милионера?
Ние сме най-нечестните учители в Европа. Станали сме като лекарите, които не смеят да произнесат страшната диагноза. Цял живот ме е било страх от конвенционалния преподавател и от конвенционалната учебна система. Затова все вървях срещу течението, независимо от цената, която се е налагало да плащам. В Германия, Китай и т.н. гонят преподаватели, ако изпитват твърде лесно учениците си. А ние тук се чудим как да ги задържим в училище като им създаваме всевъзможни удобства. Обаче онези там са икономически тигри, пък ние...Гледаме към онези, които имат печатници за пари. Криворазбран пазар са и частните уроци, които създадоха бум на сива икономика. Плаща родителят, а детето му отива да похарчи едни пари и да поспи там. После отива на училище и там му пишат "слаб 5", защото по-ниски оценки вече не се пишат.Накрая си взема една менте диплома и ...ето го готовият менте - човек, фалшив специалист. Зад българската диплома може да стои гений, но може да стои и идиот. Българското училище, в цялост нашето общество, не е справедливо, няма справедливост. Част от живота ни продължава да е подчинен на онзи израз от недалечното ни минало: "Ние ги лъжем, че Им работим. А те ни лъжат, че Ни плащат". Тази философия си остана.
Тъжна работа, ама нали все пак е празник, какво бихте пожелал на онези ученици, на които не преподавате?
Физическо и душевно здраве. Да се опитаме да сме чисти пред себе си и пред бъдещето. Защото като лъжем в училище, ние крадем от бъдещето си. Да се научим да спазваме 10-те Божи заповеди, е напълно достатъчно за нашата духовна чистота.
Интервю на Аделина Делийска
