Ген. Кирчо Киров, шеф на Националната разузнавателна служба: Няма агент Гоце, има само папка. Гениалната мисъл Киров изрича в една от поредните си медийни изяви през последните дни. В столичен вестник акцията му надмина по дебит водния порой, залял София.
По повод питанията е ли Първанов бил агент или не, храбрият воин отговаря: „Много държа това да бъде изяснено, т.е. да бъде казано еднозначно, безкомпромисно, без увъртане и интерпретации, които не правят чест нито на вашите колеги в медиите, нито на мои бивши колеги. И миналата година нееднократно казвах, и сега продължавам да смятам, че такъв закон за досиетата беше необходим, но закъсня и приетият не е най-добрият."
По-нататък в грандиозното си по обем и мащаб интервю генералът е все по-откровен: „Освен всичко друго, искам да кажа - не съм адвокат на президента, но искам да кажа много ясно и категорично - некрасиво е, неетично е да се говори по някакъв начин за най-високата държавна институция и за личността на човека, който я заема, който е доказал качествата си през годините."
Ако по същия френетичен начин държавата ни и самата служба на ген.Киров бяха защитавали сестрите ни в Либия, те щяха да изкарат в затвора най-много месец-два. Но това е затворена страница. За медиците и президента - само добро или нищо. Това е повелята днес. У нас колчем някой се престраши да каже нещо нелицеприятно за действията на която и да е брънка от властта и политиката, веднага наскачват генерали или каквито там защитници има под ръка, които почват да громят досадните неформали. За тях моралните категории се свеждат до ортодоксалния комунистически завет: „Не ме гледай какво правя, а ме слушай какво ти говоря".
Говори се, че Киров бил нелош анализатор по балканските въпроси и в частност по линия на Югославия. Негови бивши колеги казват - средна работа. Други признават уменията и опита му. Трети обясняват издигането му с благоприятно стечение на обстоятелства и тесни връзки с БСП. Има и такива, които смятат, че именно папката „Гоце" е дала тласък на кариерата му. В какъв смисъл? В същия, поради който предишният шеф на НРС ген. Димо Гяуров така набързо замина посланик в Унгария, с подписан от президента указ. В даден момент да държиш папката „Гоце" в ръцете си се оказва равно на среща със златната рибка...
Ген. Кирчо Киров казва, че не е адвокат на Първанов. Защо обаче прави тази уговорка, не е много ясно. Ако потърсим подтекст у д-р Фройд, може да излезе, че всъщност точно тази роля - на адвокат, се опитва да изиграе Киров, неосъзнавайки раздвоението на личността си в този казус. Смелостта и гражданската му съвест го подтикват за заяви драматично: „некрасиво е, неетично е да се говори по някакъв начин за най-високата държавна институция и за личността на човека, който я заема..."
Ако Киров наистина си вярва, нека прочете написаното за американските президенти през последните 60 години, за да види какво всъщност означава „некрасиво и неетично" отношение на медии към държавен глава.
Некрасиво и неетично бе досега поведението на Георги Първанов, който втора година шикалкави по темата „Гоце" и не казва нищо ясно и определено. Оттам идват и съмненията за скалъпена папка, за укрити неща, за нещо недоизказано. Което пък от своя страна води до погрешното разбиране, че който го критикува, е злонамерен. Обратното е по-вярно, но кой да му каже. Защита от типа „Киров" е толкова остаряла и неефективна, че единствено задълбочава съмненията.
Не върви един шеф на разузнаване да се прави на Раймонда Диен и Александър Матросов едновременно. При това в защита на прекия си началник и работодател, какъвто се явява президентът Първанов. Как пък не се намери един човек в този екип на държавния глава, който да му каже, че пиарът в негова чест е на унизително ниско ниво, първосигнален, дразнещ.
Всъщност за противниците на Първанов подобни защити са добре дошли: потриват ръце, гледайки слугинските и безпомощни напъни да се лъска имиджа му с посткомунистическа вакса.
Като е започнал такава сърцата защита на патрона си, ген. Киров може би ще продължи в същия дух, за да ни светне как стоят нещата с връзките на президента с Илия Павлов, Емил Кюлев, Манол Велев, Людмил Стойков, Валентин Златев, Георги Гергов, Александър Тасев... Да обясни и за 13-те човека на ДС в екипа му. Защото много българи си задават тези въпроси, а отговор все не иде. Може пък г-н Киров да знае как да ни „отвори очите", за да няма повече „некрасиви и неетични" подмятания в някои медии. Защото може да се окаже, че става дума за висши национални интереси, за силно мъжко приятелство, за крепка дружба, а ние, неинформираните правилно, да изпадаме в безпросветна заблуда. Президентът-разузнавач няма нужда от такива поданици... Ограмотяване му е майката. frognews.bg
