Агенти на ДАНС под прикритие ще могат да заемат длъжности като лица, упражняващи свободни професии, т.е. и като адвокати, нотариуси и частни съдебни изпълнители. Това предвиждат промени в Правилника за приложението на Закона за ДАНС, сочи LEX.bg.
Освен това с тях се предлага ДАНС да внедрява служителите си под прикритие във фирмите без знанието на шефовете им, което в момента не може да се случи.
Сега правилникът предвижда, че дейността на прикритие се осъществява в държавни органи, организациите, както и в юридически лица. Т.е. липсва нормативна възможност агент на ДАНС да е внедрен под прикритие като упражняващ свободна професия и за пред света да е адвокат, нотариус, ЧСИ, оценител, консултант, одитор.
С проекта се предлага в правилника да се регламентира следното: „При изпълнение на служебните си задължения служителите на агенцията могат да заемат длъжности на прикритие в държавната администрация, юридически лица, граждански дружества и като лица, упражняващи свободни професии“.
Единственото изречение в доклада към проекта, което може да бъде прието за мотив за тази промяна, гласи, че „проблем поражда и кръгът от структури по чл. 55, ал. 1 от ППЗЗКИ, тъй като създава ограничения и следва да бъде актуализирана съгласно съвременната икономическа среда“.
Именно с изменения в цитирания в мотивите чл. 55 и с отмяна на следващите разпоредби от правилника се прави и другата голяма промяна, с която на практика отпада процедурата по уведомяване на шефа на фирмата или на държавното ведомство, когато ДАНС внедрява там свой човек под прикритие.
В момента правилникът (чл. 55) предвижда, че „служителите на агенцията се назначават на прикритие по служебно или по трудово правоотношение от съответния ръководител на държавен орган, съответно от управителния орган на организацията или юридическото лице, по искане на председателя при спазване разпоредбите на Закона за държавния служител, Кодекса на труда или съответния специален закон“.
Предвидена е и специална процедура, при която шефът на ДАНС отправя искане за съдействие до ръководителите на ведомствата и фирмите. Те пък, ако са съгласни при тях да бъде внедрен служител под прикритие, имат един месец, за да му кажат какви са специфичните изисквания, условията и реда за назначаването му на определена длъжност. Това става при строга тайна, а шефът на фирмата и държавното учреждение е длъжен да оказва съдействие на служителя на прикритие.
С промените в правилника се предлага цялата тази процедура да отпадне. А като единствено изискване за служителите на прикритие остава, че се назначават по начин, който не застрашава прикритието от разкриване. „Действащият към момента ред за прикритие на служители на Агенцията не съответства на нуждите за бързото и ефикасно прилагане на този институт с оглед динамично променящата се среда за сигурност и породената от тази промяна необходимост за своевременно и адекватно противодействие на посегателства, насочени срещу националната сигурност, като се създават затруднения с оглед спазването на принципите на конспиративност и законност и прилагането на разпоредбите, уреждащи защитата на класифицираната информация“, пише в доклада на Борисов, с който се мотивират промените.
В него се обяснява, че институтът на прикриване на служители се прилага едва след като има доказана оперативна необходимост, а тя е налице, когато възложените със закон задачи и дейности на ДАНС не могат да се изпълняват по друг начин освен чрез назначаване на такива служители. „Това поставя въпрос за своевременност на организирането на прикритие на служителите на агенцията. Констатираната липса на правна възможност за организиране на прикритие в структури без съгласието на съответния ръководител може да създаде затруднения и пречки за своевременното придобиване на информация, необходима за защита от посегателства, насочени срещу националната сигурност, особено в повишената и отчетена в световен мащаб опасност от терористични атаки и повишена активност на разузнавателните служби на държави от т.н. Трети свят“, мотивира се премиерът.
