Повече от половин милион българи на възраст 20-64 г. живеят и се трудят в други страни-членки на ЕС, показват данни от анализ на Евростат за трудоспособните европейци в тази възрастова категория, които през 2017 г. са живели в страна на ЕС, различна от тяхната родина.
Според анализа около 4 процента от гражданите на ЕС, са пребивавали през миналата година в страна, различна от тяхното гражданство.
Според данни на НСИ през миналата година населението у нас на възраст 20-64 г. е наброявало около 4,5 милиона души.
Анализът на Евростат отчита, че около 12 процента са били българите в тази възрастова група, които са пребивавали през 2017 г. в друга страна-членка на ЕС, което означава, че близо 550 хиляди българи са живели и работили извън пределите на родината си през миналата година.
Този брой се е увеличил повече от два пъти за последните 10 години, тъй като през 2007 г. извън страната са били около 5 процента от трудоспособните българи /около 220 хиляди/, докато през 2017 г. процентът е нараснал до 12 на сто, или повече от 550 хиляди българи, живеещи и работещи извън пределите на страната ни.
Според анализа на Евростат около 30 на сто от българите, живеещи извън пределите на страната ни през м.г. са били с висше образование или почти всеки трети наш сънародник, пребиваващ в друга страна на ЕС, е бил висшист.
Освен това около 70 процента от българите, живеещи в друга страна на ЕС, са били трудово заети, или всеки 7 от 10 пребиваващи в чужбина наши сънародници, е работел в някоя друга страна на ЕС.
Близо 4 процента от населението на ЕС /510 млн. души през 2017 г./ или около 20 милиона души, са пребивавали в страна, различна от тяхната родина, показва анализът на Евростат.
Най-висок дял от граждани на една страна, които са пребивавали в друга страна на ЕС, е регистриран при румънците - близо 20 на сто от гражданите на северната ни съседка на възраст 20-64 г. са живели и са се трудили в различна страна от Румъния.
Следващите страни с висок процент трудоспособни граждани, пребиваващи в друга страна на ЕС, са били: Литва, Хърватия и Португалия - по 14 процента, Латвия - 13 процента, България - 12 процента и др.
Най-нисък дял на трудова мобилност е регистриран сред гражданите на Германия и Великобритания - по около 1 процента, както и в Швеция и Франция - и двете по 1,3 на сто.
Въпреки ниския дял на мобилност, французите имат най-висок дял на висшисти, работещи в страна, различна от Франция - близо 63 на сто са били висшисти.
Най-висок дял на трудова заетост е бил регистриран при словенците, които са били извън родината си - 80 процента, или 8 от 10 словенци са били на трудов договор в друга страна на ЕС.
Свободното движение на работници е основен принцип на Договора за функционирането на Европейския съюз.
Гражданите на ЕС имат право да търсят работа в друга страна от ЕС, да работят там, да живеят там, като се ползват с равно третиране на гражданите по отношение на достъпа до заетост, условията на труд и всички други социални предимства и данъчни задължения, отчита анализът на Евростат за трудовата мобилност в ЕС през 2017 г.
