Интервю с Георги Христов – бивш изпълнителен директор на КТБ АД и
Георги Зяпков – бивш началник Управление „Кредитиране“ в КТБ
И двамата се „радвате“ на особено отношение от прокуратурата и най-вече на шефа на Специализираното обвинение Иван Гешев. В честите си медийни изяви той е категоричен, че сте виновни за фалита на КТБ иначе не би се заел с това „историческо дело“. На какво се надявате след тази категоричност?
Георги Христов: Освен на нас двамата, за още 16 човека това дело е всичко друго, но не и радост. Дали е историческо или не това дело - ще отсъди историята, а декларирането в началото и опитът на някои хора да се качват на влака на историята говори сам по себе си за тях. Сега сериозно - Особеното внимание на прокуратурата е насочено към целта й да защити тезата си, че „Корпоративна търговска банка” АД е била това, което тя твърди - че в нея са работили организирани престъпници, че тя е била пирамида, че там е нямало активи, както и не е осъществявана лицензирана банкова дейност, че всичко, което е правено вътре поне в последните 6 -7 години преди поставянето й под специален надзор от страна на БНБ е било фалшиво, измамно, че от страна на собственика и мениджмънта, както и други администратори на високи позиции, са вършени престъпления с цел увреждане на вложителите и дори с цел разклащане на финансовата и банковата система, дори с цел източване на икономиката. Това е нелепо.
Нашата цел е, ако съдията по делото на първа инстанция – Виржиния Петрова, допусне нашите искания и доказателства, както и обсъди същите ведно с всички други събрани по делото доказателства, да докажем в това дело, че нищо от това не е вярно, че няма такава организация, че целта на всички е била да упражняваме правото си на труд, да спазваме законите в страната, европейските регламенти и практики. В частност, при същите условия, ще се опитаме да докажем, че твърдяното от прокуратурата присвояване и обогатяване в полза на мажоритарния собственик Цветан Василев е само в главите на прокурорите, които поддържат това обвинение. Също така, че в периода след поставяне на банката под специален надзор всъщност целта на БНБ и назначените от нея квестори е била не тази, която законът вменява – да проведе оздравителни и охранителни по отношение на активите процедури, да реагира на закономерното влошаване на кредитния портфейл в резултат от нелогичната заповед на БНБ – условно казано: „Стоп машини”, към преминаването й на ръчно и некомпетентно управление от лица, които дори не са покривали някои изисквания за заемане на длъжността квестор.
Накрая, че екипът на тези квестори, вероятно под тяхно ръководство и надзор, се е заел с едни особени задачи – да преподрежда и преокомплектова кредитни досиета (без нищо в този динамичен и исторически момент да е налагало това), да се променя и операционната счетоводна система, да се подменят и изземват сървъри, да се променя изцяло персонала на банката, особено хората, работещи с клиентите, в частност – с кредитополучателите. Така се е разкъсала онази връзка и доверие, както стоят в основата на отношенията между една банка и нейните клиенти. Като добавим към това и противоречивото банково законодателство в този период, всъщност объркването сред вложителите и кредитополучателите на банката беше логично и закономерно.
Разбира се, след първоначалния шок, дойде окопитването и тяхната логична реакция – спасяване на парче, самостоятелно и с всички законови и не толкова законови средства. Доказателство за това поведение са и последните противоконституционни опити на тандема „Пеевски-Цонев-Хамид” да променя Закона за банковата несъстоятелност с текстове, на които и студенти – юристи в Юридическия факултет се смеят. Тези текстове ще направят опит да се замаже постигнатото – тотално разграбване и блокиране в блатото на безумни текстове на променяните на коляно и на парче през 2014 и 2015 година Закон за кредитните институции, Закон за банковата несъстоятелност и други. Със същите нови текстове ще се водят поредните дела, в които съдилищата ще се чудят кой закон да спазват, чии правила и принципи на човешката и юридическата логика да следват, как да отнемат от законни собственици собственост, да я предават някому, който дори не е ясно кой ще е – банката, вложителите или първия й собственик-кредитополучателя в банката или съдлъжниците й. Тоест, ще се правят опити за поправка на грешките в резултат от политиканските и лобистките промени, правени от политическата власт и по-точно обяздилите я в момента политически субекти, все след средата на 2014 година.
Липсата на държавническо поведение сред тях доведе до именно тези резултати.
Връщайки се на наказателното дело – ще се опитаме да докажем, че всъщност тезата за т.нар. липсващи документи в кредитните досиета има няколко съвсем логични обяснения – някои от тях въобще не са били необходими, други се намират в други кредитни досиета на същите кредитополучатели, а една немалка част са просто отстранени и унищожени от екипите на квесторите и синдиците, а защо не и от екипа на Следствен отдел на Софийска градска прокуратура, в последствие командировани групово към Специализираната прокуратура под ръководството на прокурор Гешев. Нека не забравяме, че презумцията за невиновност на всеки един от нас е изконно човешко и конституционно право, така че всъщност в тежест на обвинителите е доказването на твърдяната от тях организация и умишлен сговор между хора, които дори не се познават. Бих си спестил на този етап коментари на Прокурора Гешев, в частност на медийните му изяви, на мнението му за нашата виновност, за вида на банката – описана като пирамида, за историческите и финансовите изражения и проекции на това дело и на инкриминираната дейност. Нека нещата тръгнат, нека се извадят и изслушат и двете тези – на обвинението и на защитата, да се проявят изразени професионалисти като нашите адвокати, да се изслушат експерти, свидетели и накрая – да бъдем чути и ние, все пак повечето от подсъдимите сме хора с над 10 – 15 годишен банков опит.
Георги Зяпков: Аз се надявам на справедливост. Крайно време е да се предизвика процес, който да проследи това, което се случва в банката след нейното умишлено затваряне на 20.06.2014 г. Категоричността на Прокуратурата не ме притеснява. Аз спя спокойно, защото нито съм крал, нито съм присвоявал. В момента основните ми цели са: битовото оцеляване на моето семейство, да организирам защитата си и да показвам, как се разпродават и изпускат активи на банката след събарянето й.
Ще кажете ли къде укрихте или препратихте 2,7 млрд лева, които прокуратурата твърди, че са източени от банката?
Георги Христов: Няма такива препращания и източвания, няма укрити пари – при банковите преводи поне всичко е проследимо – дори и с комплексна експертиза при самите кредитополучатели и техните контрагенти може да се види всъщност кой, как и защо е насочвал парите в една или друга посока, а също и доколко подсъдимите имат общо и участие в тази дейност. Ако пък се говори за пари в брой, то там е любопитно да се докаже от Прокуратурата кой точно от подсъдимите какво участие и причастност е имал към излезлите напоследък данни за раздавани суми от свидетелите на прокуратурата, откъде са вземани парите, кой е разпореждал изплащането им, кой ги е носил и къде, както и други любопитни въпроси и отговори.
Георги Зяпков: Бяхме обект на пълна данъчна ревизия за 5-годишен период без абсолютно никакви констатации за нещо нередно. Аз знам, в чии ръце са отишли тези милиарди и кой си е затварял очите за това, но за съжаление точно в това наказателно дело няма да се разбере.
Защо отначало обвинението сочеше много по-голяма сума, около 5 млрд откраднати, а в крайна сметка станаха 2,7 милиарда? Къде се стопи разликата?
Георги Зяпков: Аз не знам. Питайте прокуратурата. Даже и втората сума не е вярна. От тези 2,7 млрд.лева близо 1 млрд.лева са погасени и са влезли в банката преди нейното затваряне, но явно скъпо платените външни експерти на прокуратурата са на друго мнение.
Георги Христов: Ако четете част от обвинителния акт, всъщност увреждането на Фонда за гарантиране на влоговете всъщност е за около 750 милиона лева. Разбира се, колкото експертизи сме видели в това дело, толкова различни суми сме прочели. Абсурдно е дори това, че Специализираната прокуратура е привлекла на съд нас, като подсъдими, за размерите на договорените първоначално суми по кредити, а не за размерите на остатъчните суми по кредитите към датата на отстраняването ни от длъжност, евентуално – след последвали погашения по кредитите – до непогасените размери на същите кредити.
Бисер Лазов е основен свидетел на прокуратурата по делото „КТБ“. Какви функции изпълняваше той в банката?
Георги Христов: Бисер Лазов беше в периода 2002-2005 година (ако не ме лъже паметта) съветник на Надзорния съвет, получаваше ежемесечно възнаграждение в това си качество. В последствие, през 2008 година, с него беше сключен договор за консултации и доверителни услуги, който изрично беше договорено да не е с месечно възнаграждение по редица съображения, сред които и тези, че резултатът от неговата дейност и услуги следва да се оценява не само в началото на проекта и работата, а и в края на всеки един завършен проект – неговият резултат, когато същият е реализиран, изграден, продаден, а кредитите – възстановени. За паричните отношения с него, в края на краищата решението, логично и закономерно, винаги е било на мажоритарния собственик г-н Цветан Василев.
Относно ролята на Бисер Лазов в този процес тепърва ще се говори, аз лично мога да споделя, че съм имал оферта от него „да оглавя правния отдел на новата структура, след ерата „Василев” още в първата седмица след влизането на БНБ в банката. Същият ми обясни, че се бил разбрал „с когото трябва”, че „от следствието и прокуратурата мислели върху квалификацията на неговите деяния” и т.н. Отказах и сега понасям последиците от това свое решение.
Георги Зяпков: Аз за този свидетел няма да говоря. Само ще кажа, че голяма част от активите на банката попаднаха в негови ръце. Много ми е чудно, как прокуратурата разчита на свидетел, който е един от най-облагодетелстваните от събарянето на банката, но това в крайна сметка не е наш проблем.
Прокуратурата е изградила голяма част от обвиненията срещу вас на негови показания и на показанията на още неколцина от неговия кръг. Защо обвинението вярва на тях, а не на вас, например?
Георги Христов: На мнение съм, че една теза, била тя и тази на обвинението, следва да почива на някои опорни точки, свидетели и данни, при които всичко в единство да дава една непротиворечива и изчерпателна картина за даден исторически момент и дейността на определени хора в твърдяния от прокуратурата състав и обем на връзки и зависимости между тях. Има обаче текстове на НПК, които не само дават възможност, но и задължават прокуратурата и следствените органи да събират сведения и доказателства и да ги приобщава към материалите по делото, включително и в посока оневиняването или смегчаването на отговорността на разследваните лица. Още повече когато самите те посочват редица факти и обстоятелства в тази посока. Това в настоящото производство не беше спазено като принцип, норма и правило.
А относно т.нар. ”кръг на Бисер Лазов” – познавам се с немалка част от тях и съм на мнение, че те са едни много уплашени и смачкани, „страхувани” хора, за което лично ги съжалявам, но същевременно няма да се съглася и да допусна евентуалните техни престъпления и нарушения, извършвани назад във времето и в периода преди отнемането на лиценза на банката, а особено след това – да бъдат приписвани на нас, подсъдимите. Моето мнение е, че Прокуратурата преекспонира и злоупотребява с правомощието си да преценява на кого и как да повдига обвинение, да разследва и да привлича в съда с обвинителен акт едно или друго лице. Именно защото обвинението не е частно, а държавно – тези служители на държава са длъжни да охранят държавния интерес в случая, и да отговорят на основния въпрос, а той е къде са парите? На мнение съм още, че от края на 2014 година досега всъщност обогатяването, присвояването и кражбата на паричните средства и активите на банката от редица кръгове и отделни лица е основно занимание на квесторите, синдиците, на членовете на Управителния съвет на БНБ, на членовете на Управителни съвет на Фонда за гарантиране на влоговете в банките и тези, които им нареждат какво и как да се случи. Организацията там е стройна, но за тяхна жалост - видима и доказуема. Разбира се, една част от горепосочените всъщност активно бездействат, симулирайки професионално управление на една или друга система или лице, като през това време заинтересовани и вероятно мотивирали ги разграбват активите и средствата на банката и кредитираните от нея. Много активни в тази стройна организация са и редица други лица – частни съдебни изпълнители, синдици на търговски дружества, органите на НАП и т.н.
Георги Зяпков: Всеки който пожелае, може да проследи, действията на тази лица след затварянето на банката – от търговски, имотен и други публични регистри. Техните действия, свързани и с разпореждане с активи на КТБ, меко казано не кореспондира с показанията им по делото. Както вече казах, не са ми важни те в момента. Щом прокуратурата толкова много разчита на тях, нека ги видим и чуем в съдебна зала.
Не смятате ли, че шансовете ви пред Темида са нищожни, щом срещу вас е обвинителен акт с обем от 11 000 страници? Как ще оборвате факти и свидетелски показания в такъв обем?
Георги Христов: Нека не забравяме, че обемът не значи качество. Да, обемът е сериозен, но ние сме запознати с него (лично аз четох материалите повече от половин година с множество бележки), знаем къде и какво има в тези над 1 300 тома, имаме своите констатации и аргументи за оборване на една или друга обвинителна теза. Процесът ще е труден, но не и невъзможен, още повече, че не трябва да забравяме, че не ние трябва да доказваме, че сме невинни, а прокуратурата следва да докаже, че сме виновни, действали умишлено и в сговор с цел обогатяване на едно лице. Ние също имаме своите аргументи - писмени доказателства, свидетели и експерти. Готови сме за делото.
Георги Зяпков: Фактите и свидетелските показания са в не повече от няколко стотин страници. Останалото са абсолютно ненужни хартии, за разпечатването на които външни експерти са получавали възнаграждения.
Прокурор Гешев твърди, че вие и адвокатите ви съзнателно бавите процеса. Какво печелите от това?
Георги Зяпков: Може би имате предвид, желанието на нашите адвокати да бъде изчетен целия обвинителния акт? Когато са го писали този обвинителен акт, не са ли знаели за законовите изисквания, а именно обвинителният акт да бъде изчетен в съдебна зала? Само ще ви кажа, че в тези 5 000 страници стотици пъти ще се повтарят трудовите договори и длъжностните характеристики на всички подсъдими. Каква е нашата вина в случая?
Георги Христов: Бавенето всъщност е по причина на самата прокуратура – на нея й е вменено със закон да изчете диспозитивната част на обвинителния акт. Не разбирам дали прокурор Гешев иска от нас, от нашите адвокати и от съдия Петрова, най-накрая, да нарушим закона ...? Ако беше толкова сигурен в едно или друго обвинение, защо тогава прокуратурата не вкара един обвинителен акт, с едно или две обвинения, не изчете обвинителния акт за 2-3 дни и делото да приключи за 2-3 месеца ...?! Печалби за нас няма от наличието на такова голямо дело срещу нас, но трудността е и за прокуратурата, а ние имаме зад себе си спокойствието, че сме невинни, както и подкрепата на близките ни хора, а и подкрепата на нашите професионални защитници, както и на много други хора, които ни познават лично от годините назад в банковата сфера и извън нея. Срещаме подкрепа и разбиране и от една немалка част от нашите клиенти и депозанти, включително и поради факта, че тяхната неправителствена организация не ни обвинява нито пряко, нито индиректно за резултата – тяхното ограбване от една шайка крадци, под закрилата на държавните органи и бездействието на надзорните институции.
Плаща ли ви Цветан Василев, за да не се обърнете срещу него?
Георги Зяпков: Не е нужно, някой да ми плаща, за да устоявам своята позиция. Много хора ни познават и могат да потвърдят това.
Георги Христов: Не, г-н Василев ни е плащал, чрез притежаваната от него банка, докато е имал възможност – като мажоритарен собственик на „Корпоративна търговска банка” АД. Сега, както ние, така вероятно и той, сме в авариен режим, но и с това се свиква – имаме близки, роднини и приятели, които ни подкрепят и помагат, кой с каквото може.
Тук може би е моментът да анонсираме, че предстои създаването от нас на една неправителствена организация, в която ще излезем с имената и лицата си, ще оповестим нашата цел – разкриване на истинските причини за рухването на КТБ-АД, кой и какви активи е откраднал, ще оказваме чрез тази НПО помощ на наши бивши колеги и сподвижници, ще поддържаме офис и ще финансираме чрез дарения и по друг начин свои публични и други инициативи – целящи разкриване на кражбата на активи на банката, ползвайки публични и частни източници на информация. Разбира се, това усилие няма да има смисъл и полза ако не доведе до посочване на конкретните обогатили се лица, до съдене на виновните администратори на несъстоятелната банка и техните ръководители (включително и бившите квестори и членовете на управителния съвет на БНБ), до опити за стимулиране на законодателни инициативи с цел препятстване или спиране на предстоящи кражби, до прогласяване за нищожни на вече извършени такива. Завеждайки такива дела, задължително ще правим опит за конституиране на банката като подпомагащо лице, за да може в крайна сметка ползите да отиват в масата на несъстоятелността й. Единствено ще държим и настояваме виновните лица – квестори, синдици и членовете на техни контролни и регулиращи ги органи, да получат санкции за бездействията и непрофесионалното си поведение.
По делото КТБ има 2,8 млрд. лв. присвоени от банката при над 160 случая – всеки от по 5, 10, 15 млн. Те трябва да бъдат описани в отделни диспозитиви: банкова сметка, номер, сума в евро и левове, кой я е превел, на коя дата, с какво разпореждане, къде … Мога да изреждам още 15 минути – и то за 1 диспозитив, а те са над 160! Щетата е без аналог и в света. Щетата от КТБ се равнява на 5% от БВП на България. С прочутата си пирамида Бърнард Мадоф е нанесъл 68 млрд. щета, но то няма и 1% от БВП на САЩ. Това са думи на Гешев. Май нямате шанс срещу такава категоричност?
Георги Христов: Тази гръмки фрази принадлежат на един „класик”, както прокурорът Гешев сам оприличава себе си (нескромно) в съдебната зала и извън протокола. Извън тази лека закачка – всъщност оценката и правото на такава в този процес принадлежи единствено и само на Съдия Виржиния Петрова и съдебните заседатели. Размерът на щетата наистина е огромен за стандартите на държава ни, но дали ние сме го причинили ...?
Твърдя, че през втората половина на 2014 година имаше поне 2-3 законодателно издържани и напълно законни способа банката да бъде оздравена, одържавена или регулирана по такъв начин, че огромната кражба на активите й, както и тези на нейните клиенти, да бъде предотвратена, активите - охранени и запазени, дори и с промяна на собствеността и мениджмънта, дори и като ние и нашите действия пак бъдат обект на административни и други репресивни действия и процедури, но при запазване на режима на „работещо предприятие” на самата. Така, дори и минало през известни сътресения и необоснован натиск от страна на държавни органи и надзорни институции, подложена повече от 10 дни на невиждан медиен и институционален залп, довел логично и до депозантски натиск, банката щеше да бъде запазена, депозантите щяха да намалят или дори отсрочат исканията си за разполагане със своите средства заради доверието в намесата на държавата, щяха да се овладеят паническите и предотвратят престъпни действия и посегателства.
Сигурен съм, че няма банка не само в България, но и в други страни в Европейския съюз, която да издържи на такъв натиск. Тук именно, отново идва оценката ми, че в онзи момент в страната ни липсваха държавници и хора професионалисти, които да имат куража и възможността да направят факт тези съществуващи законодателни и европейски решения.
Вместо това се прояви най-тъмната страна на политиканстването, липсата на експертни и инициативни решения, хаос, промени, а също така и обидни и грешни послания към акционери, инвеститори и заинтересовани от оздравяването на банката лица.
Георги Зяпков: Целта беше, банката да се затвори, активите да бъдат разграбени на безценица и всичко това да се стовари върху нашия гръб. До момента успяват само с разграбването, а относно нашата вина – трябва още много да се постараят. Надявам се в най-скоро време да започнат други процеси, срещу други лица.
Защо години наред КТБ, според БНБ, външният одит, НАП и други служби е работила нормално, а през лятото на 2014 г. се стигна до драматичното й затваряне?
Георги Христов: Първо, защото драматичното й затваряне беше вследствие на по-горе споменатото медийно и институционално насилие, довело до логичната паника сред вложителите, които оказаха непоносим ликвиден натиск върху банката. Защото, на второ място, надзорните органи, включително НАП, БНБ и други служби бяха натоварени (неофициално, разбира се) със задачата да констатират тези обстоятелства, които години наред преди това не са констатирали при редовните си инспекции и проверки. Защото това вероятно е била неписана никъде категорична директива на тези, които срутиха банката, като хвърлят в шок международни инвеститори, международни рейтингови агенции, международни банки, с които е работила „Корпоративна търговска банка” АД. Отново изразявам мнение, че в осъществения от БНБ специален надзор, определен от закона за кредитните институции като „оздравителна процедура” всъщност нямаше нищо оздравително и за това свидетелстват редица документи – решения на УС на БНБ, писма и указания, намиращи се както в материалите по наказателното дело, така също и в самата банка.
Ще видите сега, когато квесторите Лютов и Костадинчев, за които се чу, че са им повдигнати обвинения за нарушения и престъпления по време на квестурата, как в своя защита ще извадят именно тези документи, с които БНБ е давала указания и надзор върху техните действия или бездействия, тоест ще се окаже вероятно, че виновни са други лица. Нека видим как ще протече и това обвинение ...
Очаквам, от друга страна, в скоро време да бъдат повдигнати обвинения и на сегашните синдици – Кристи Маринова и Ангел Донов, както и на един от вече бившите синдици – Лазар Илиев, за извършено от тях съвсем конкретно престъпление – фалшифициране или приемане за достоверни и истински на редица документи, които са представени от едни фирми, необезпечени кредитори на КТБ. Става въпрос за предварителна проверка при СГП, образувана по сигнал на НПО „Ние, гражданите”, в която и ние имаме своите участие и констатации, както и сме дали вече (ние двамата) своите свидетелски показания пред разследващ полицая, по указание на прокурор от Софийска Градска прокуратура. Съвсем скоро, на 06 юни предстои поредно заседание пред Софийски градски съд, Гражданско отделение по възражения на редица депозанти срещу Решения на Фонда за гарантиране на влоговете в банките и на синдиците на КТБ-АД по реда и начина за удовлетворяване със сумите от Първата частична сметка за разпределение между кредиторите на банката. Сред тези жалбоподатели са и въпросните две фирми, както и страна по делото са синдиците и ФГВБ, които са приели и са се съгласили, че има налични в КТБ-АД такива договори, че същите са валидни и дават основание за приемането им като обезпечени кредитори. Нюансът е, че синдиците са приели и че т.нар. „особен залог” е надлежен и законен, а членовете на УС на ФГВБП, са признали наличието на тези фалшиви договори, но не са намерили основание до подредят тези две фирми като обезпечени кредитори, защото в Регистъра на особените залози нямало вписване на тези договори. И двете страни обаче приемат наличието и валидността на сключените от нас договори. Ние твърдим, че такива договори няма и не може да има.
Правим всичко по силите си, ангажирали сме множество лица и организации, с цел да спомогнем за разкриване докрай на тези престъпления и извършителите им, защото с тях пряко ще се увредят множество лица – депозанти и клиенти на банката. От проявата на проактивна и бърза реакция на самата прокуратура ще си проличи дали и как тя охранява интересите на всички – кредитори, депозанти, международни банки, инвеститори и други, които разчитат на справедливо и правилно разпределение на сумите в тази Сметка.
Всъщност, един малък нюанс – парите в тази сметка са налични в банката още по времето на нашето управление – около 500 млн.лева, тоест каквото се събере от синдиците на банката сега, се изхарчва за неизвестно какви цели и пера, вероятно за адвокати, консултации и други, за които трябва да питате самите синдици, както и техните ръководители – членовете на УС на ФГВБ, а също и министър Владислав Горанов.
Георги Зяпков: Преди затварянето на банката за 6 работни дни /от 13-ти до 20-ти юни/ бяха изплатени под формата на КЕШ и изходящи преводи около 15 % от своите активи. Същевременно още парични средства за около 5 % от активите останаха по сметки в други банки. Това е най-показателния пример за висока ликвидност на една банка. Всичко останало са празни приказки. Едва ли има банка в Европа, която да успее да се справи по този начин. Г-н Христов е прав, че разпределяните в момента суми от синдиците на банката са налични още към 30.06.2014 г., както и към 31.03.2015 г., когато първите синдици встъпват в длъжност. Балансите на банката към тези два периода са публично оповестени на официалния сайт на КТБ АД. Синдиците харчат по около 6 млн.лева месечно, т.е. 100 % от събраното до момента.
По отношение на споменатия сигнал от НПО „Ние, гражданите” във връзка със сметката за разпределение, искам да допълня, че ощетени от тази манипулация ще бъдат също така редица държавни и общински предприятия – кредитори на банката, а именно: НЕК, БЕХ, АЕЦ Козлодуй, Кинтекс, Топлофикация София, болници и много други. Всичките те са уведомени за този сигнал. Също така е уведомен и министъра на финансите – Владислав Горанов, Министерски съвет, почти всички медии. Единствено от Президенството се свързаха с нас и проведохме среща със секретаря по икономическите въпроси и трима съветници на президента.
Сега се говори, че управлението на банката е било „некомпетентно и нехайно“ съпроводено с корупционни практики. Вие не сте ли забелязали подобни симптоми?
Георги Христов: Вижте, като юрист не обичам изразът „говори се” – ако някой твърди нещо – излиза с името и доказателствата си, представя ги и тогава се правят коментари. Противното създава една ефирна мъгла, която със сигурност дава добра почва за манипулации, а от друга страна, пречи на отсяване на спорното от безспорното. Относно нехайството и некомпетентността, мога да говоря за себе си – работил съм в над 3 банкови институции, през повече от 18-годишната си кариера като банков служител, като юрист, а след това и като мениджър. Бих искал да видя очите и коментарите на такива хора, които говорят, да изслушам внимателно доводите им, доказателствата, които представят, да настоявам и изисквам да бъдат чути и моите, след което съм готов да се съглася или не. Относно компетентността ми, само бих се позовал на факта, че дълги години съм бил зам.-главен юрисконсулт първо в ЦКБ-АД, после в „Търговска банка Алианц” АД (тогава „България инвест” АД), участвал съм в лицензирането на инвестиционни посредници, финансови къщи и обменни бюра, над 8 години съм бил главен юрист на „Корпоративна търговска банка” АД, накрая – бил съм лицензиран от БНБ, първо - като търговски управител (прокурист), а после и като член на Управителния съвет и изпълнителен директор на банката. Кой всъщност дава тези квалификации?
Георги Зяпков: Корупционни практики? Около 12 години съм работил в тази банка, а и още 8 години в три други банки. През тези 20 години съм работил единствено в кредитните отдели на съответните банки. Имал съм стотици корпоративни клиенти – кредитополучатели. Обзалагам се, че няма да се намери такъв, който да потвърди тази квалификация.
В крайна сметка кой срути банката, защото все още няма ясен отговор на този въпрос?
Георги Христов: На този въпрос едва ли ще се даде краен и абсолютно верен отговор. Наша цел е - моя и на моите колеги, с които работим вече почти година, като активно и писмено излагаме анализи, коментари и представяме писмени доказателства пред синдиците на банката, пред членовете на УС на ФГВБ, пред членовете на УС на БНБ, пред редица други институции и лица, в това число и пред министър Владислав Горанов, да покажем, кой се облагодетелства от фалита на банката, как и по какъв начин. Нямаме инструментариума да следим, подслушваме или разследваме едни или други лица. НАП, прокуратурата и други държавни органи имат тези правомощия, тоест право, но и задължение да направят това. Дали го правят – на този етап по-скоро отговорът е – НЕ! Защо – не знам, вероятно или са некомпетентни, или са мотивирани да си вършат работата по точно този начин! Това обаче няма да ни спре да продължаваме в усилията си да показваме професионално и аргументирано къде и как се крадат активи, къде има такива опасности, къде вече едни активи са откраднати и от кого, както и кой е виновен, според нас, за това. Разбира се, последната дума пак ще има съдът, където със сигурност ще се срещнем с много от гореизброените.
Георги Зяпков: Аз мога да отговоря на следните въпроси - кой умишлено не си върна кредитите, кой направи прихващания и с кого, кой открадна активи от кредитополучатели с поставени лица и т.н. Но, за съжаление, никой не ме пита - нито прокуратура, нито следствие. Явно не ги интересува.
И отново насочвам вниманието към прокурор Гешев. Той твърди буквално, че ако банката не е фалирана през 2014 то след две-три години щетите щели да бъдат 11-12 млрд лева. По каква формула е изчислила прокуратурата подобен „ръст“?
Георги Зяпков: На мен вече ми е поставян вече този въпрос преди около година и все още не мога да си отговоря. Сигурно е, че ако банката не беше съборена, нямаше да има щети за никой.
Георги Христов: Това е мит, който се раздухваше основно в годините, когато имаше отлив на банките-майки на мнозинството наши банки с чуждестранно участие, когато се е оказвал нерегламентиран натиск върху г-н Василев от различни партийни централи и отделни политици, както стана ясно в множество негови интервюта в последствие. Всъщност аз съм пряк участник в процедурата по предоставяне на документи, книжа и информация, която да бъде дадена от Министерство на финансите (тогава в ресора на сегашния министър Владислав Горанов) при провеждане на процедурата от ЕК по проверка за евентуална нерагламентирана държавна помощ за банката. Наред с конкретиката на това кои държавни и общински търговски дружества, какви суми и как се били набирани, в частност в КТБ-АД, също така ми стана ясно и това, че всъщност не повече от 20 процента от всички парични средства на всички държавни и общински търговски дружества се държат в онзи период и в динамика в банката. Къде са били другите – не ме питайте, защото има редица нелицеприрятни констатации, които не искам сега да споменавам.
Факт е, и ние не сме го крили, че банката имаше изразена специализация във финансирането на енергийния сектор, военно-промишления комплекс (една немалка част от тях все още държавни), в здравеопазването, както и в сферата на транспортните и инфраструктурни проекти. При тях приоретизирането от страна на държавата поради големите дефицити, проблеми и неадекватност през последните десетилетия в тези сфери, както и голямото европейско съфинансиране, доведоха неминуемо до голям обем и динамика, до икономически интереси, на които банката логично можа да отговори адекватно с професионална финансова експертиза. Поради тази експертиза множество проекти очевидно бяха консултирани, обслужвани и/или съфинансирани от нас.
Нека не забравяме още един аспект при осъществяването на тези проекти – огромна част от подизпълнителите или други участници в тези проекти са били частни компании – български и международни, които също са избирали „Корпоративна търговска банка” АД като лоялен и професионален партньор в тези дейности, включително и за мостово и оборотно финансиране, поради което симбиозата, в интерес на тези клиенти, нашите акционери и вложители, се е получавала години наред. В онези години всички, които сега ни обвиняват в нелепици и всички грехове на земята, ни търсеха за бизнес, за помощ на обществените им изяви и за благотворителност. Но там мисля, че по-скоро г-н Цветан Василев трябва да говори.
Относно визираната от вас калкулация, аз не съм в състояние, а и не искам, да споря пред и чрез медиите с прокуратурата за цифри. Нямам нито кристално кълбо, нито ми говорят гласове, които, както на Нострадамус, да чертаят апокалиптични картини. Вършил съм си работата на максимума на човешките и професионалните си възможности, често лишавайки най-близките си хора от вниманието, спокойствието и обичта, които е следвало да им давам, като, както тогава, така и сега вярвам, че съм работил на едно добро място, сред добър професионален колектив, обслужвайки най-добрите клиенти.
Още едно твърдение не получава ясен отговор: защо точно в КТБ са били съсредоточени толкова много държавни пари? Това истина ли е или още един мит?
Георги Христов: Както вече по-горе изложих, това е мит. Поискайте, например по реда на Закона за достъп до обществена информация в периода 2009 - 2014 година, за всяка отделна година - в началото, в средата и в края й, къде са били консолидирани паричните средства на тези дружества и структури, които не са първостепенни разпоредители с бюджетни средства, както и на всички държавни и общински търговски дружества. Поискайте я от съответните ресорни министерства, обобщете я и я публикувайте, тогава може да продължим разговора по този въпрос. Всички, които са излагали твърдения за такава концентрация, и продължават да го правят, никога не се искали официално такава информация от принципалите на тези дружества, не са я обобщавали или публикували.
Георги Зяпков: Аз ще отговоря по-конкретно: към 2012 г. средногодишното салдо на парите от държавни предприятия в КТБ е 17% от общия размер на депозитите, а през 2013 г. е около 12%. За каква концентрация на държавни пари говорим? Никой обаче не задава въпросът, а именно: отпускала ли е КТБ кредити на държавно предприятия. По спомени към края на 2013 г. тези кредити са за близо 200 млн.лева, а уверявам ви, че голяма част от държавните предприятия въобще не бяха толкова привлекателни за кредитиране.
Вярно ли е, че държавните средства са били в банката на 1% лихва, вместо на 7%, например? И кой е разпореждал това да става?
Георги Зяпков: За да си открие едно държавно предприятие сметка в която и да е банка, включително и в КТБ, това е ставало само след спечелване на съответната обществена поръчка от страна на банката. Условията на всички обществени поръчки са публични, така че това е поредното хвърлено във въздуха твърдение.
Георги Христов: Парите по разплащателни сметки са били на лихва като за разплащателни сметки, тъй като при тези сметки движението има възможност да става ежедневно и постоянно. По депозитните сметки, когато е имало такива, сме сключвали за определени периоди депозитни договори, които със сигурност не са се отклонявали от тези, прилагани към подобни обеми и клиенти от другите търговски банки. Разбира се, давам най-общо коментар, доколкото това не е моята експертиза и ресор – за това можете да питате моя бивш колега, председателят на УС и изпълнителен директор Орлин Русев, който отговаряше за пасивите в банката.
Той не е обвиняем като вас в момента?
Георги Христов: Да, той от обвиняем стана свидетел. Обстоятелствата за пасива не са част от обвиненията на нито един от подсъдимите по това дело в момента. Говорейки за пасива и условията по депозитите, в това число и на държавните предприятия и търговски дружества, не допускам, че г-н Русев ще лъжесвидетелства.
Знаете ли че една пеевска медия кръсти Иван Гешев българския Корадо Катани, героя от култовия сериал „Октопод“? Кръстили го така, защото бил най-големия борец срещу корупцията в България. Май нямате шансове срещу родния Катани, който освен всичко друго почти всяка седмица обяснява пред медиите или от екрана как затвора ви е в кърпа вързан?
Георги Зяпков: Корадо Катани се бореше за справедливост. Ако според Гешев справедливостта е да ни вкара именно нас в затвора, то едва ли някога България ще стане по-добро място за живеене.
Георги Христов: Отраснал съм с този филм и бях впечатлен от фабулата, героизма и мащабите на злото, наречено мафия, както и от волята на малцина да се борят с нея. Затова откровено съм обичал и съм се опитвал да подражавам на този герой. В последствие пораснах и разбрах, че извън гръмките думи и фоерверките, извън мащабните стратегии и ПР мероприятията, има адски много работа докато докажеш една или друга своя теза, докато си свършиш работата.
Опростачването и лепенето на етикети на хора, лица и събития от най-новата ни история е повсеместно, а за тези медии – по-добре нищо да не казвам ... Корупцията е лошо нещо, но не виждам къде в нашето дело, например има обвинение на някой подсъдим за корупция – активна или пасивна? Виждам съм някакви материали и свидетелства за това, че всъщност свидетели на прокуратурата по това дело са давали едни пари на едни трети лица, но какво общо има това с нас, подсъдимите ...? А дали тези лица, в зависимостта си и под заплахата да бъдат на нашето място, всъщност не са част от сценария? Така че пожелавам на прокурора Гешев да успее да си свърши работата, а пък аз обещавам, както и моите колеги, да свършим своята, в това дело и срещу тези обвинения. Нека накрая съдът да реши кой е прав и кой е крив.
Чувствате ли вина, че сте участвали в ограбването на милиарди, които плащат всички българи?
Георги Христов: Не, не чувствам вина, защото кражбата се случва сега – от втората половина на 2014г. насам. Моята цел, както и на колегите ми, е да покажем къде са активите на банката и на нейните кредитополучатели, както и кой ги е откраднал или има опасност да открадне същите.
Георги Зяпков: Ще отговоря по следния начин – предпочитам да съм в това състояние –мачкан по всякакъв начин и обвиняван /само от прокуратурата/, но да спя спокойно и уверен в себе си, защото никога не съм крал или присвоявал, вместо да съм се облагодетелствал незаконно и да очаквам, че всеки един момент някой може да се сети за мен и да ми поиска сметка. А това рано или късно ще се случи на тези, които в момента се мислят за защитени и недосегаеми.
Всъщност какво точно плащат българите? Премиерът Борисов често повтаря, че държавата е дала няколко милиарда за покриване на „дупката“ в КТБ – това вярно ли е?
Георги Христов: Други политици пак казваха, че дори държавата била спечелила от фалита на КТБ-АД ... (визирам Йордан Цонев от ДПС) или пък дори че Делян Пеевски бил пострадал от фалита на банката (визирам Менда Стоянова от ГЕРБ). Вижте, когато се дава трибуна повече на политиците, а не на професионалистите, ефектът са такива гръмки думи, от които обаче няма принадена стойност – тя е нула. Цената на събарянето на банката тепърва ще се прави, защото тук са и редица „странични ефекти” – фалиране на редица дружества и предприятия, намалени вноски на данъци, преминаване в сивия сектор на опитващи се да оцелеят длъжници, намален износ, оттегляне на инвеститори и компрометиране на средата в България за правене на чужди инвестиции, въздържане от започване на политически независим прозрачен бизнес, при ясни и предвидими правила, без извънредна, неинституционална и нерегламентирана намеса на държавни органи и лица, чиято функция е да осигурят тази среда, а не да осребряват наличието се във властта, правейки проблеми и предлагайки решаването им след това.
Отделно ще се говори за ефектите от предстоящите произнасяния на редица арбитражи, съдилища и други юрисдикции- по образувани от отделни вложители, от Оманския фонд, от редица фирми – акционери, както и от нас, като мениджмънт, производства. Ще има още много съдебни саги покрай този фалит, повярвайте.
Георги Зяпков: Държавата не е ощетена от фалита на КТБ. Тя предостави заем на Фонда за гарантиране на влоговете в банките, който беше върнат с лихва. А средствата във Фонда се акумулират от търговските банки. В тази връзка неудомявам за пасивното отношение на другите банки и на асоциацията им по отношение събарянето на КТБ. Аз лично съм изпращал до Асоциацията на банките материали във връзка с манипулирането на изготвената от синдиците сметка за разпределение, с която очевидно се ощетява Фонда, чиито средства са събират именно от банките. Абсолютно никаква реакция от тях страна. А по отношение на държавата предстоят много дела срещу нея в Страсбург, които ще бъдат спечелени, но за съжаление потърпевши ще бъдат хората, а не самата държава или нейни служители.
Кой, според вас, би имал интерес да фалира КТБ? Има ли политически мотиви за това?
Георги Христов: Ако има такива интереси, то те са с сферата на влияние и интереси на лица, с които ние в банката почти не сме се срещали. Вероятно г-н Цветан Василев повече може, а и вече е казвал, по тази тема. В банката са се появявали лица, които по-скоро са имали опити и са успявали чрез влияние да осребряват политическите си положение, влияние и връзки, водейки клиенти или директно получавайки финансиране от банката. Политическия спектър е широк, няма да споменавам нито имена, нито политически сили, но за себе си съм дал оценка и съм отнесъл едни или други лица и организации в т.нар. „политическа мафия”.
Георги Зяпков: Аз мога да кажа, кой се е облагодетелствал, също така - как, в каква посока и по какъв начин са изпуснати основните активи на банката след нейното умишлено събаряне преди четири години.
Смятате ли, че се правят опити общественото мнение да се манипулира и да се произнесе присъда срещу вас преди да е завършил процеса?
Георги Христов: Да, има такава тенденция, която не е приятна, защото аз съм част от това общество, пътувам с градския транспорт, пазарувам на пазарите, движа се сред хората без охрана, сядам в заведения, виждам се с редица хора, включително и непознати, като виждам реакцията им когато стане въпрос какъв съм и какъв съм бил. Трудно е, но мисля че има положителна промяна, за която ще продължавам да работя.
Георги Зяпков: Да, правят се такива опити, но неуспешни. Отново повтарям, че много хора ни познават, симпатизират и подкрепят. Обвиненията на прокуратурата срещу нас няма да променят това.
Как живеете в момента?
Георги Христов: Прилично зле, но не безнадеждно.
Георги Зяпков: Жената до мен, децата, моите родители и роднини ме подкрепят – не само в защитата ми, а и в непоколебимото ми желание и ежедневни усилия да изчистим нашите имена и имената на всички бивши служители на КТБ АД. Това означава, че живея добре и сигурен, понасяйки ежедневно последствията и съзнавайки рисковете от тази моя позиция.
Frognwes
