Нямам илюзия вече - нищо. Даже по-малко от нищо. Това е резултатът от вчера. Най-лошото е - ние сме се разделили на русофили и русофоби, но нито едните, нито другите познават днешната Русия. Мислят я през призмата на своите комплекси и предубеждения.
С Русия днес не става чрез раболепие. С Русия днес не става с дилетантство. С Русия днес не става с ентусиазъм. С Русия днес не става с крайно нереалистична преценка за важността на нашата държава и собствената ни раздута от официозните медии лична значимост.
Отдавна не бях изпитвал такава болка - да ни накажат с откровено незачитане и с показване на мястото ни в ъгъла на голямата политика, не геополитиката...
Болката ми е за отношението към България.
Трудно е човек да сдържа емоциите си, когато става дума за подобно отношение към България.
Казах как не става днес с Русия.
А как става?
С Русия днес става с ясна, европейска, съюзническа позиция - смисълът на членството в ЕС не е да се доберем до шведската маса, за да усвояваме европейските пари ударно и не съвсем по предназначение. Смисълът на членството ни в ЕС е да имаме по-силен глас - съюзническия, обединения, почтения, последователния, равноправния.
С Русия днес става с консолидирано около ясни цели общество - което не плаща данък на стари нагласи и нови илюзии, а знае, осъзнава своите национални интереси.
С Русия днес става само чрез опиране на професионализма, на науката и експертите, на знаещите и можещите, на познаващите българските приоритети и геостратегическите подводни камъни и геополитическите мини със забавено действие.
С Русия днес става със стратегическо, визионерско, мислещо дългосрочно, високо интелигентно, надзъртащо отвъд хоризонта лидерство.
Иначе резултатът от отношенията с нея ще бъде като вчера. Нищо. Даже по-малко от нищо. Много по-малко от нищо, но от сърце!
Проф. Николай Слатински
