Петък е. 1-ви юни. Ден на детето. Телевизии, радиа, вестници, политици, актьори, певци, педагози, родители, баби и дядовци празнуват. Правят се на палячовци, хилят се пред камери и микрофони.
Деца в рокли и костюми на възрастни. Било оригинално. Дете срича прогнозата за времето. И това е оригинално. Деца говорят като възрастни за мода, политика и заплати. Водещи се кискат, децата ги гледат учудено.
Същият ден протестират деца с увреждания и техните семейства. Тихо - Началникът не обича темата, не го дразнете. Децата с проблеми са „само“ 62 000. Не можеш да ги заобиколиш, да ги прескочиш или „изтриеш“. Но можеш да се правиш на обиден. Ще пошумят под прозорците, пък ще се уморят и ще се приберат.
Около 14% са преждевременно отпадналите деца от българските училища. 40% е функционалната неграмотност сред децата и тийнейджърите. Статистиката е катастрофа, но темата е табу. Борисов и Горанов имат друго мнение по въпроса. Няма данни, колко деца не ходят на училище поради бедност, предразсъдъци, домашно насилие, липса на родителски грижи, мизерия. Но всибки празнуват 1 юни. Поздравяват. На другия ден пак държат речи за падналите за свободата. Потриотизъм.
Идете обаче в което й да е гето и пъхнете микрофоните си пред деца и родители. Питайте ги, какво е за тях 1 юни. Ако не ви погнат с камъни и кучешки лайна, питайте и за 2 юни. Споменете величието и саможертвата – за кого? – на Ботев, Левски, Караджата, Бенковски, Вапцаров , Гео Милев... Отговорите занесете в Народното събрание и правителството. Ще го приемат като провокация и подмяна на успехите.
България е чалга-държава. Тя се управлява от чалга-мафия с чалга-премиер. Фолк певица друса кючек, бълвайки стихове на Вапцаров. Колко на място. Предложете на депутатите да приемат парчето за химн и ще го гласуват. Стара планина и без това отдавна не е горда, нито Дунава синей…
Родители, възпитали отрочетата си да слушат чалга на макс, се възмущават от кючека по стихотворение на Вапцаров. Да не мислите, че са чели Вапцаров? Но е готино да си възмутен, докато се наливаш с мастика и бира. Интелектуално е някак. 1 и 2 юни – просто повод.
Не забравяйте: на 2-и има заря и официални слова. На Околчица и на жълтите павета – по разпределение.
А Ботев не е прав, че „който падне в бой за свобода, той не умира“. Умира, умира и то млад. Ако не го улучат както трябва – идва чалгата. И край.
Мартина Костова
