Моделът на „търсене и предлагане“ е основополагащ за икономическите процеси в съвременният свят. Наред с теорията за пределната полезност и производствената теория на ценообразуването на Алфред Маршал, този пазарен механизъм е необходим за нормалното функциониране на една свободна икономика.
Очевидно обаче тези процеси, изучавани още в първи курс в икономическите специалности, не са познати на част от българските бизнесмени. По-конкретно от производителите на рози и череши, които през последните дни представиха идентични казуси и поискаха помощ от държавата.
Накратко – след високите изкупни цени на розовия лист, както и на черешите през последните години, мнозина производители са се поблазнили да увеличат капацитета на производството си. Към това прибавяме и обилната реколта през тази пролет и достигаме до рекордни количества готов продукт в двата отрасъла.
Това звучи хубаво, нали? Само че очевидно не е. Както в случая с розите, така и в този с черешите, рекордната реколта се оказва трудна за пласиране и преработка. На всичкото отгоре, представете си, изкопните цени са по-ниски от миналогодишните. Това е така, тъй като предлагането е много по-високо от търсенето.
Дотук всичко е нормално, но за да не генерират загуби, производителите искат помощ от държавата. При нейна намеса и изкуствено завишаване на изкупните цени на продукцията ще се наруши механизмът на търсене и предлагане, като ще се използват публични средства за ограничаване на частни загуби.
В крайна сметка – ако ще разчитаме на държавата да гарантира частния бизнес, можем да се върнем към съветската планова икономика?
Михаил Кръстев, Frognews.bg
