Новината, че десетина българчета са били отнети от родителите им в Норвегия, разтърси иначе закоравялото ни и безразлично за болката на другите общество. Дали това е лицемерие?
Определено е. Как иначе да си обясним, че над 3000 българчета в България са захвърлени за ”отглеждане” в домовете за сираци, които последните години под ръководството на ГЕРБ и техните програми, се реформират уж в центрове, без особена промяна. Защото от там рядко излизат хора, способни да се грижат за себе си пълноценно.
Точно като в анти утопията на Уилям Голдинг ”Повелителят на мухите”, в която децата, оставени сами на себе си, нерядко стигат до диващина.
„Норвегия има една добре развита система за защита на децата – струва ни се страшно, когато сме в обувките на родителя. Тази система е центрирана върху детето, у нас центърът е върху семейството”, коментира Елка Налбантова от Национална мрежа за децата пред бтв преди ден по повод на репортаж за отнети български деца. По думите й има шест висящи дела в Съда за правата на човек по подобни казуси в Норвегия и едно спечелено, но съдът казва, че норвежката система за закрила на децата е добра. Същата е и оценката на УНИЦЕФ.
Норвегия е държава първенец по висок стандарт на живот сред страните на Стария континент. Никой не задържа там силом дошлите да се възползват от благините на цивилизацията. Признавам, че и на мен ми струва прекомерно чак да вземат бебета на 1,8 години, ако те плачат! Защото е нормално бебетата и да поплакват. Но правилата в държавата се определят от властта там и ако не ти изнася, просто се върни в България. Или в Русия, Чехия, Полша и др. държави, които от години се жалват от норвежката система за защита на децата Барневерн.
Ние тук пък сме първенци в Европа по брой на изоставени бебета, освен че водим всички възможни негативни класации, правени от най-разнообразни европейски служби - кои верни, кои не чак до там, в зависимост от източниците, които ползват.
Според официалната статистика над 3000 са болните и изоставени българчета в различни институции. Преди близо 2 години ГЕРБ прие своя "Визия за деинституционализация", където пише, че всички домове за сираци у нас трябва да изчезнат до 2025 г. И започна едно изливане на милиони от парите на данъкоплатците за т.нар. "деинституционализиране".
За съжаление обаче някакъв значим резултат от харченето на тези пари, няма. Примерно, според официалната статистика сиропиталищата за деца до 3 години вече са с 4 по-малко и в тях живеят малко над 1000 бебета. Тези данни обаче не казват най-важното, защото отчитат трайно пребиваващите, но премълчават новите попълнения. А страшната истина е, че всяка година повече от 1000 пеленачета биват изоставяни от майките си в родилното отделение и попадат в специализирана институция. После системата се задейства и започва да търси семейство на бебето.
Защото разни бзхаберници, които не са готови за отговорностите на родителството, се плодят и хвърлят грижата за отглеждането на държавата. Повечето са безработни, карат на социални помощи и са предимно от ромското малцинство, но не само. Наскоро друг потресаващ репортаж разкри как двама българи във фертилна възраст живеят в обор, родили са 6 деца и ги хранят със смеските за животните?!
Изоставянето на нежеланите деца в домове, центрове и прочее прекръстени места, е само един от проблемите. Възпитанието и животът им там е ад, социализирането им в обществото, когато достигнат пълнолетие и се окзва, че всеки втори сирак е без работа и т.н. и т.н. Става въпрос за една бутафорна, прогнила система, която от години нашето общество отказва да положи усилия да промени. На повечето хора, които са оперирани от чувствителност, просто не им пука. Точно такива пращат във властта предимно байганьовците, които гледат да ударят келепира и да избягат от отговорност.
А какво да кажем пък за липсата на каквито и да е социални облекчения, да не споменавам привилегии, за съвестните и отговорни бг граждани и родители, данъкоплатци, към които държавата се държи като към сираци?! Това е цяла друга огромна тема за размисъл и коментари, а е наивно да се смята, че само в един текст може да се побере цялата истина за каквото и да е.
Важно е обаче да се знае - героизъм е за всички честни и почтени хора в България, които не лъжат, крадат и мамят, да отгледат читави деца, въпреки осакатяващата система.
Така че - неуважаемите лицемери, не се кахърете за кривиците на системата в Норвегия. В нейният център са поставени интересите на децата, макар и с прекомерен акцент на загриженост, както става ясно от свидетелски разкази.
У нас очевидно изобщо липсва система за опазване на децата. Няма акцент нито върху тяхната съдба, нито върху развитието на семействата.
Днес думите на вече покойния папа Йоан Павел II са пророчески: "Голямата опасност за семейния живот се намира във всяко общество, което се покланя на удоволствието, комфорта и независимостта. Тя е залегнала във факта, че хората затварят сърцата си и стават егоисти.“
Аделина Делийска
