Напусна ни журналистът и приятелят Любо Янов. След тежка болест, за която не обичаше да говори. Дори нея той презря и когато бе в болница, си тръгна, дори без да со обади на лекарите...
Любомир Янов е роден в София през 1943 г. на 14 февруари. Обичаше да казва: Трифон Зарезан си беше тамън на датата ми, но липсваше нещо. През демокрацията прибавих и Свети Валентин. Тримата се разбираме.
Журналист с остро перо, човек с уникално чувство за хумор. Той създаде за първи път у нас правителствен пресцентър от нов тип, по времето на кабинета „Димитър Попов”. Бил е всякакъв: бачкатор на строежи, инженер-химик, артилерист, говорител на Българската футболна лига, главен редактор на вестниците “Авто-мото свят”, “Учителско дело”, “Аз Буки”, “Телевизия и радио”, на редакция “Хумор, сатира, музика и забава” в БНТ. Работил е във вестниците “Поглед”, “Стършел”, “Стандарт”...
Често казваше, че държавата е зле, защото много политици се взимат насериозно и се харесват пред огледалото и като говорят.
На предишните местни избори се кандидатира за кмет на „Младост”, където живееше. „Не за да управлявам и да бъда началник, а за да кажа на управляващите, че на хората им е писнало от техните простотии. Пък и можеше да направим това-онова за квартала, защото може и да сме по-кадърни от някои други...”
Вече го няма човекът, готов да се пошегува дори със собствените си слабости...
До него до последно беше семейството му. Дъщеря му, колежката ни Моника Йосифова, сподели неотдавна: Отнася се към болестта, все едно някой друг е болен, а не той...
Ето един от неговите безбройни разкази:
„Преди 5-6 години празнувах рожден ден в ЦДНА, сега му викат Военен клуб. Дойдоха Иван Славков и Иван Татарчев. По това време още много се мразеха, защото Татарчев доста се постара за сина на Славков – Тошко.
По това време тъкмо бяха изпратили първите ни войници в Ирак... И двамата бяха против тази „миротворна” мисия... Та на този купон двамата Ивановци се сдобриха. Не само това, ами измъдриха и общо политически акт: да напишат до всички посолства в София и да осъдят войната в Ирак. Искаха и декларация българското правителство да носи отговорност за всеки убит наш войник. Патриоти!
Ето това много наши държавни мъже и политици не можаха да проумеят. Не е важно какъв цвят представляваш, защото над всички ни има една държава, един народ, които са над всичко. Може да правиш всякакви щуротии и глупости, затова е човешкия живот, но да забравяш цветовете на страната и хората си е направо позорно!
Алкохолът помага на патриотизма и човешките взаимоотношения. Това винаги съм го знаел...”
Сбогом, приятелю!
